Цветозар Томов

Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г. в Плевен. Завършва журналистика в Софийския университет  „Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура по социология през 1984 г. Ръководи катедра „Критическа и приложна социология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” до 2011 година. През 2013-та година Томов влиза в новосъздадения Граждански съвет на Реформаторския блок. Избран за член на ЦИК, а впоследствие и за негов говорител. В ЦИК е до 2019-та година.

 

От ЦИК в последните дни заговориха за вариант за отлагане на изборите. Възможно ли е това? Каква е процедурата?

Има един законов срок, който предвижда, че едни парламентарните избори се произвеждат като датата се определя с указ на президента. Този указ трябва да бъде издаден до два месеца след изтичането на мандата. В този смисъл времето, за което президентът може да реши да насрочи следващите парламентарни избори е времето между 28-ми март, защото това е първата неделя след 26-ти март, когато се проведоха изборите през 2017 г. и 26- ти май 2021 година. Оттук насетне зависи за какво отлагане говорим. В рамките на президента и  без никакви други нормативни изисквания изборите могат да бъдат насрочени в споменатия интервал. Ако говорим за такова отлагане президентът трябва да прецени, когато дойде време за издаване на указа, дали заради епидемичната обстановка трябва да се отложи датата в рамките на този законов срок. Всичко друго, излизането извън този срок, вече изисква промени в законодателството.

Сериозен се оказва проблемът с хората под карантина, на практика трябва да се направят законодателни промени, за да могат да гласуват, така ли е? Или има и друг вариант?

Такова мнение изрази председателят на ЦИК Александър Андреев. Аз не го споделям изцяло. Той е прав, че най-доброто решение на казуса с гласуването на карантинираните и лекуващите се хора, които са заразени и също са под карантина, е законодателят да определи процедурата как тези хора ще упражнят изборните си права, без да повишат риска от заразяване на останалите граждани. Само, че законодателят не го е направил това нещо, в момента в кодекса няма нито един текст, който да съответства на някакво разбиране на законодателя как да се произведат избори в епидемична обстановка, за съжаление. Това, което се наблюдава в повечето страни, които произведоха избори по време на пандемията решението е да бъде чрез възможност за дистанционно гласуване, най-вече по пощата, каквото нашето законодателство в момента не допуска. Единият начин да се реши този проблем е депутатите се замислят над него и да приемат разумни изменения в Изборния кодекс, като за мен най-разумното изменение  е да има поне ограничено право за дистанционно гласуване по пощата за хората, които са карантинирани и за хората, които живеят извън страната. Това са двете групи, на които ще им бъде изключително трудно да реализират конституционните си избирателни права. Другият възможен изход е да има втора възможна дата за гласуване за хората, които към датата на вота са под карантина. Тъй като карантината продължава две седмици, това означава да има втора дата след поне две седмици. Това е използван по света способ да се реши въпроса с гласуването на тези хора. Ако не се намери решение на този въпрос ще се опорочят изборите, защото към момента става въпрос за 150 000 души, а колко ще бъдат, когато бъде насрочена датата на изборите в момента никой не знае. Извън тези две възможности, които зависят от законодателя ЦИК има изключително трудната задача да организира така изборите, така че да не лишава тези хора от правото им да гласуват. Но как това ще бъде постигнато, ако не се направят законови промени, е трудно да си представя. Една от възможностите е да бъдат отделени потоците на гласуване- хората, които са карантинирани и са физически здрави, не могат да бъдат обхванати с подвижни избирателни секции, но те трябва да гласуват в друго помещение, за да нямат контакт с останалите, както го правят в болниците към момента. Това е донякъде решаване на проблема с оглед на опазване на здравето на гласуващите. Само, че тук стои въпросът по какъв начин ще работят тогава секционните избирателни комисии, който е друг проблем, който тепърва предстои да бъде обсъждат. Аз се опасявам, че този път много трудно ще се наберат желаещи за участие в секционните избирателни комисии.

 

Това може би трябва да са хора, които са прекарали короновируса?

Това е разумна идея, но отново ще изисква законов текст. В момента ние имаме една отвратителна система, при която партиите имат пълен монопол върху секционните избирателни комисии, който изключва 90 на сто от хората, които са годни да я вършат тази работа, с възможността да я вършат. Много тежък проблем ще бъде. Но при сега действащото законодателство единствената алтернатива на ЦИК да намери начин да организира, да нареди на изборната администрация да нареди секциите така, че карантинираните хора да не гласуват в поток с останалите.

Но те така нарушават карантината, излизайки от домовете си и подлежат на санкции

 Но иначе се нарушава Конституцията, освен това Конституцията е с пряко действие, не може да има закони, които да й противоречат, още по-малко една заповед на здравния министър може да обори Конституцията. Не можем да лишим 150 000 български граждани от правото им да гласуват, защото така е решил министърът на здравеопазването. Вторият начин да разделим потоците е да ги разделим времево. Тук може би юристите пак ще кажат, че това ще наруши Изборния кодекс, но ще повторя, че ако не дадем възможност на тези хора да гласуват ще нарушим Конституцията, която има пряко действие. Така, че другият начин е да има определени часове за гласуване на карантинираните лица, може би най-добре в края на деня, след  като останалите хора са гласували. Но пак не трябва да се допуска смесване на потоците, това би било див балкански абсурд.

Ще се въведе ли най-после според вас машинното гласуване?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос предвид пълната неяснота  относно това кой и как участва в тази процедура. Ако процедурата се провали много трудно ще се осъществи машинно гласуване. Ако има кандидати, които са заявили участие в нея трябва да видя какво предлагат, за да имам някаква реалистична представа.

 

Как сагата около Северна Македония ще се отрази на изборите и по специално на ВМРО? Ще им помогне ли да влязат в следващия парламент и това ли беше целта на цялата ситуация, която се създаде?

Има такава логика на обяснение на случващото се, че натискът на ВМРО в тази посока е свързан с предизборните им цели. От друга страна, за да бъда обективен трябва да споделя, че тази позиция на ВМРО е отдавна известна и тя е била сравнително последователна през годините. Това, което мен ме изненада е възприемането без уговорки на тази позиция от страна на партньорите на ВМРО във властта. За мен лично България не бива да поставя пречки пред евроинтеграцията на този, най-близък до нас народ. Трябва да има поле за компромис, за съжаление в момента българска позиция значително стесни възможностите за постигане на такъв компромис между България и Република Северна Македония по тази тема. Според мен историята трябва да бъде оставена на историците и политиците  да не завират в нея мръсните си ръце. И от двете страни имам предвид.

ВМРО имат ли шанс да влязат в следващия парламент като самостоятелна политическа сила?

Очевидно е, че тази парти губи популярност през последните години и нараства вероятността да изпадне от следващия парламент. Как ще повлияе на настроенията на избирателите ситуацията около българо-македонските отношения, ще донесе ли нов прилив на гласове за ВМРО тъй като общо взето правителствената теза е широко подкрепена, но е рано да се прецени. Със сигурност по-съществения фактор, от който ще зависи изходът от предстоящите парламентарни избори ще е развитието на пандемията, то може да е такова, че да измени рязко съотношението на силите, което в момента може да бъде регистрирано.

За тези избори ще има нови играчи- сериозни резултати се прогнозират за партията на Слави Трифонов. Това ли ще бъде най-голямата изненада?

Съществува доста сериозно недоволство в българското общество и от управляващата коалиция и изобщо от действията на българските институции в последните години, особено на парламента.  От 2001-ва година, когато дойде Симеон Сакскобургготски, не е имало толкова масови нагласи да се гласува за извънпарламентарни партии. Това рязко увеличава шанса за силно представяне на изборите на извънпарламентарните партии. В случая не би било голяма изненада ако най-печеливша от тях се окаже формацията на Слави Трифонов, която в момента като, че ли концентрира по-голямата част от този наказателен вот. Другата формация, която обаче не е новопоявила се, но която има шансове рязко да засили влиянието си в резултат на тези избори е „Демократична България”. Но отново ще сложа една въпросителна – не се знае как ще се измени общата обстановка в страната в навечерието на изборите в резултат на развитието на тази пандемия. Тя се превръща в много тежко социално бедствие в една страна, която е на първо място по смъртност  и в която общата смъртност през ноември е нараснала почти два пъти в сравнение с традиционната. Това означава, че ще бъдат засегнати личните съдби на десетки хиляди хора в предстоящите три-четири месеца. Със сигурност това ще се отрази много силно на поведението на българските граждани на предстоящите избори, особено по отношение на управляващите, даже и по отношение на опозицията, в зависимост от това как отделните опозиционни сили ще реагират на ситуацията. Не е предвидимо от сега и не бива на базата на сегашни данни да изхождаме от това как ще гласуват българите след три-четири месеца. Аз изразих така да се каже по-мрачната хипотеза, че нещата ще се влошат или ще останат непроменени дълго време  и че много хора ще загубят живота си. Има разбира се и оптимистична хипотеза, че лека-полека ще се справим с това бедствие и че по време на изборите обстановката ще бъде много по-спокойна, това е друг сюжет, който ще доведе до различни резултати, от тези, които биха се получили ако нещата продължат да се влошават. Съдбата на сегашното управление зависи от потенциала му да се справи със здравната и икономическата криза.

Очаквате ли някакво обединение в дясно или Демократична България ще играят самостоятелно?

Аз съм сигурен, че ако не възникнат съвсем извънредни неща в българския политически живот, които сега не можем да предполагаме дори „Демократична България” ще се яви самостоятелно на изборите.  Друг е въпросът за възможни тематични обединения след изборите с приемливи партньори.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!