Владислав Панев
На снимката: Съпредседателят на ПП "Зелените" Владислав Панев
Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002-2004 г. в „Дневник“. От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти. Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии. Съпредседател на ПП „Зелено движение“ от 2016 година.

 

  1. Господин Панев, водната криза изведнъж пак излезе на дневен ред след емоционалното изказване на ексминистъра пред депутатите и последвалото охлаждане на страстите при премиера. Вие неколкократно сте алармирали за проблема. Има ли наистина реална опасност да останем без вода? Какви са причините?

Все още опасността Варна и Бургас да останат без вода през 2021 г. е под 50%, вече зависи от нивото на валежите през есента и зимата на тази и следващата година. По-интересното и по-скандалното според мен са причините, поради които се стигна дотук. Те не са точно това, че има само една-два сушави години. Проблемът е в дългосрочното управление на водните ресурси на България през последните, да кажем, 10 години. Големите язовири вече не се използват като многогодишни изравнители, което ще рече във влажни години да се събира вода, близо до максимума на язовира, така че ако след това дойдат 3-4 сухи години, тази вода да бъде достатъчна за водоснабдяването на големите градове. А те се управляват по различен начин, като едногодишни изравнители, тоест при влажни години управляващите гледат да поддържат нивото на язовира на около 2/3 от неговия капацитет, което, както се вижда в момента, е крайно недостатъчно, за да посрещне нуждите на хората през сухи периоди. Причината, поради която тази промяна в политиката се прави, според мен е да се обслужат ВЕЦ-овете, които са изградени през последните години на тези язовири. Говоря конкретно за Камчия и Георги Трайков, известен още и като Цонево. Знаете, че на язовир Камчия е изграден ВЕЦ, собственост на Димитър Тадаръков, а на язовир Цонево е изграден ВЕЦ на дейци на ДПС  и на техни роднини. За да може тези ВЕЦ-ове да произвеждат повече електроенергия, е необходимо водата, която се оттича от язовирите да бъде повече. Така тези ВЕЦ-ове печелят повече, отколкото ако язовирите се управляваха нормално като многогодишни изравнители, тъй като цената, на която НЕК изкупува електроенергията от ВЕЦ-ове е доста над пазарната, да кажем, двойно. Тоест същите тези потребители, които сега са заплашени от режим на водата през следващата година, са субсидирали производството на ВЕЦ от точно тези язовири. Или: те са плащали за това, че искат да останат без вода. За мен тук е скандалът.

Скандалът не е в това, че собствениците са използвали водата неправомерно, тъй като всеки месец Министерството на околната среда и водите издава разрешения за това какви обеми вода от язовирите могат да използват ВЕЦ-овете.  Тоест това е преднамерена политика на Министерството за години назад, но особено очевидно, наблюдавайки данните за произведената електроенергия, това става по време на мандата  на Нено Димов. Така че там е заровено кучето.  При едно разумно управление на водите до опасност от режим на водата въобще нямаше да се стигне.

Но все пак, за да бъда оптимист при една нормална есен и зима се надяваме да няма режим на водата във Варна и в Бургас.

  1. Друга тема от години – но актуална и днес е мръсният въздух. Отново в столицата дишаме въздух с нива на фините прахови частици значително над нормите. Защо общината е безпомощна в това отношение?

Общинната е безпомощна, защото наглед всички ние знаем какви мерки трябва да се предприемат за това да дишаме с една идея по-чист въздух. Естествено има ги и географските обстоятелства – София е в котловина, има инверсии по темата за въздуха. Но големият проблем е, че част от тези мерки не са достатъчно популярни. Управлението на ГЕРБ и на „Патриотите” е такова, че залага изцяло на популизма, то следва хората и техните желания, не ги води. Това за мен е големият проблем и това му пречи да налага иначе очевидни решения. Ян Геел, датският архиект, писа доклад преди няколко години, през месец юли Общинският съвет прие Визия за София, във всички тези документи са изброени мерки като например ограничаване на броя на леките автомобили чрез стимулиране на велосипедния, пешеходния, градския транспорт – всички видове транспорт освен автомобилите. В същото време обаче ние сме царе на стратегиите и визиите – приемаме ги на килограм, но когато се стигне до конкретното изпълнение на тези визии, нещата вече започват да куцат, защото стигаме до нарушаване на конкретни интереси на хора, на квартали.

Естествено есента и зимата големият проблем в София е отоплението на въглища и  дърва. През седмицата ходих в села, които са в областта на София град и в изключителна близост до столицата, това са богати села и там въздухът е значително по-мръсен, отколкото в центъра на София в момента. Точно защото, независимо дали хората са богати или бедни, ако те нямат нормална алтернатива на отопление, те обикновено използват твърдите горива. Затова и се получава парадоксът, че най-скъпите квартали дишат и най-мръсния въздух.

Тук изключвам опитите на „Патриотите” да стоварят целия проблем върху малцинствата. Да, естествено в район „Красна поляна” въздухът е мръсен заради „Факултета”. Но навсякъде, където липсва централно топлоснабдяване или газоснабдяване, въздухът е по-мръсен. Общо взето във всички квартали с къщи и в кварталите в близост до тях въздухът е по-мръсен, независимо дали там живеят българи, роми, бедни, богати, няма значение.

Мерките, които Столична община взима за решаване на проблема за мен са доста миниатюрни спрямо размера на самия проблем. Подмяна на 1000-2000 печки на твърдо гориво с по-екологични не решава фундаментално проблема. Зеленият билет е палиативна мярка, която също не може да доведе до каквото и да било решаване на проблема.

От една страна, проблемът с отоплението трябва да се решава с доста по-сериозни мерки, включително забрана на въглищата и стимулиране на екологично отопление като термопомпи, като разширяване на топлофикационната и газоснабдяващата система и по-строг контрол върху това какво се гори.

От друга страна – транспортът. Броят на автомобилите на човек от населението в София е рекорден за цяла Европа и продължава да се увеличава, което прави очевиден факта, че Столичната община не взима достатъчно мерки за преодоляване на този проблем. За мен всякакъв вид транспорт освен автомобилния трябва да бъде стимулиран, тъй като София изостава от всички останали градове. Но не трябва да го правим, защото е състезание, а за да живеем по-дълго, да дишаме по-чист въздух и да сме по-здрави.

В крайна сметка София става все по-богат като доходи град и в същото време гражданите стават по-взискателни към средата. Така че тази промяна ще се случи, но при едно по-нормално лидерство в страната ще се случи малко по-бързо, отколкото в момента.

  1. Не трябва ли най-после да бъдат измити улиците от издигащите се облаци мръсотия, все пак този прах е вторият източник на замърсяване след печките на твърдо гориво?

Абсолютно да. И улиците трябва да бъдат по-мити, и да се забрани паркирането върху зелени и превърнати вече в кафяви площи, каквото се случва в околоблоковите пространства. Статистиката е такава за фините прахови частици, но имайте предвид, че замърсяването с азотен диоксид – там вече има сериозен дял автомобилният транспорт. Така че не можем да гледаме само едната страна на медала и фините прахови частици са огромен проблем естествено, но за да дишаме по-чист въздух, за да се чувстваме по-добре в софийската среда, мерките, върху които трябва да работим са отоплението, което е изключително важно, след това естествено прахът по улиците и автомобилния трафик. Няма какво да откриваме Америка. Това са мерки, които са известни от години и върху които трябва да се работи.

Мерките обаче са непопулярни, защото никой не иска да му ограничават движението, всеки иска да стига с личния си автомобил от врата до врата, но това в голям град става все по-трудно и все по-скъпо да се случва. Защото строителството на нови естакади на булеварди не е евтина работа и често е безсмислено, защото те стимулират точно това – купуването на повече автомобили, а вследствие на това стимулират и задръстванията. В крайна сметка, когато хората ползват повече личните си автомобили, колкото и инфраструктура да направиш за тях, винаги ще е недостатъчна.

  1. Разбра се, че 511 милиона евро ще дойдат от Европейския съюз за подпомагане на икономиката на България, за да се справи в последиците от коронакризата. Има ли яснота за какво ще бъдат похарчени?

Господин Дончев представи българския план за възстановяване, който е на стойност 12 милиарда лева за 4-5 години. Справянето с кризата изисква мерки, които се вземат веднага, тоест следващата година-две да се инвестират пари, защото, когато излезем от кризата,  вече ще е безпредметно държавата да налива пари, а тогава вече може да бъде и вредно. Заради това е нормално правителството да предлага проекти, които вече са в някаква фаза на развитие и за които то с основание смята, че може да похарчи едни пари. Такива са и санирането, и останалите проекти, които се предлагат в плана за възстановяване от правителството. Често те не са от най-ефективните, понякога са и с отрицателен знак, но очевидно целта на правителството е да ангажира повече работна ръка и да налее пари максимално бързо, каквото е и заданието на Европейската комисия. Ние може да критикуваме, че  според нас и според мен естествено планът не е направен достатъчно добре и може парите да се инвестират много по-умно и по-ефективно. Например какво правим с Марица-Изток,  бомба, която тиктака в момента и до 3-4 години там ще има сериозни проблеми. Вече има проблеми заради вдигането на цената, въглеродните емисии и заради редица ограничения от Европейския съюз. Така че ние трябва да решим проблема с въглищните региони. За мен в този възстановителен план трябваше да влязат и пари за трансформацията на въглищните региони, тъй като там проблемът е много сериозен и не може да се реши изцяло с пазарни мерки. И пак, както и ЕС настоява, това ще бъде зелено и екологично възстановяване, пак с наливане на огромни средства, но то ще бъде с поглед към бъдещето.  Това липсва на българския план – натискът за усвояване е огромен, но е без особена мисъл за ефективност. Всъщност както се изразходват еврофондовете и от 2007 година насам. Никога ефективността не е имала водеща роля, за съжаление. Затова и България изостава, затова и тези фондове много често играят негативна роля и за конкуренцията в дадени отрасли, и за монополизирането на властта от страна на сегашното правителство, което разпределя много по-големи порции, отколкото са разпределяни преди.

  1. Морално ли ще бъде според Вас в условията на пандемия и тази година бюджетните чиновници да си разпределят 13-та и 14-та заплата?

От една страна, не е морално, защото чиновниците не търпят загуба на доходи заради тази икономическа криза. Тя се отразява на частния бизнес, по никакъв начин не се отразява на държавната администрация. Похвалната стъпка на Народното събрание от последните дни е въвеждане на практика на необлагаем минимум за хората с деца до 18 години. За мен това е добра стъпка, това стимулира заетостта в частния сектор, не само в държавния. От друга страна обаче, е съвсем нормално държава да харчи повече по време на криза. Друг е въпросът къде отиват тези пари. Естествено 13-та, 14-та заплата не е особено морално и дори е по-скоро укоримо за мен. Тези пари трябва да бъдат насочени  към намаляване на данъци. Примерно от „Демократична България” предложихме временно поемане от държавата на 1/3 от осигуровките на всички работещи за период от 6 месеца до 1 година. Това според мен би стимулирало пазара на труда. Това ми изглежда не само по-морално, тъй като тук вече имаме едни икономически закони, изглежда ми по-ефективно от гледна точка на това икономиката, частния сектор да излезе по-бързо от тази криза.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!