Антоний Гълъбов
на снимката: доц. Антоний Гълъбов

Конституцията определя легалността на всяко т. нар. служебно правителство. Неговата основна функция е да подготви честни и свободни избори, поддържайки основните функции на държавните институции. То се определя от Президента на републиката и носи отговорност за действията си пред него. Служебният кабинет работи в отсъствието на Народно събрание и не подлежи на парламентарен контрол. Макар и с ясен времеви хоризонт, той може да предприема действия, които не подлежат на непосредствен граждански контрол, осъществяван чрез Народното събрание.

България има дълга и разнородна практика на служебни кабинети. От 2009 година до днес нито едно Народно събрание не е завършило мандата си. По-голямата част от тези кабинети изпълняваха съвестно възложените им задачи, без да нарушават правомощията си, но имаше и други примери. Днес, когато енергията на гражданския протест е насочена срещу управляващото мнозинство и неговия кабинет, изглежда, че е време отново да бъдат оценени рисковете и предимствата на този избор.

Какви са опасенията на управляващите?

Управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ изразява своите опасения от развитието на политическата криза, което може да доведе до поредното предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание и назначаването на служебно правителство. Тези опасения са насочени поне в три посоки.

  • Първото от тях е свързано с ролята на президента, който насърчи гражданските протести и зададе тон за търсене на нещо, което протестиращите определиха като „възмездие“. Всеки призив, който насърчава търсене на отговорност извън законите и съществуващите демократични институции е риск пред бъдещето на България. Основателни са опасенията, че служебният кабинет, назначен от президента, ще се опита да играе ролята на извънреден трибунал, който ще отдели много повече време и усилия в това да „разследва“ предишното правителство, отколкото да върши онова, за което е назначен. Опитът от първия служебен кабинет на сегашния президент, като че ли дават основания за опасения в тази насока;
  • Втората група от резерви, изразявани от управляващите са свързани с важните стратегически задачи, които стоят пред България през следващите месеци. Преди всичко, става въпрос за отстояването на проекти и програми, които ще позволят на страната ни да привлече и реализира европейските средства за възстановяване. Освен това, предстои да бъдат защитени европейските програми за следващия седемгодишен период от време, както и да бъдат завършени проектите, които вече с в развитие. Тези стратегически задачи налагат функционирането на легално правителство, което може да бъде контролирано от Народното събрание и носи отговорност за своите решения, които ще имат дългосрочни последствия. Тази група от рискове има най-съществено значение не само за сегашното, но и за управляващото мнозинство, което ще се структурира след евентуални предсрочни парламентарни избори;
  • Съществува и трета група от аргументи, споделяни от представителите на управляващото мнозинство, която е свързана с качеството на политическото представителство. Изглежда, че технически няма да може да бъде осигурено машинно гласуване във всички изборни секции, ако изборите бъдат проведени в края на месец октомври или началото на месец ноември тази година. Това може да бъде използвано като основание за подлагане на съмнение и дори за оспорване и непризнаване на изборните резултати. При условията на високо ниво на санитарен риск и възможна нова вълна на разпространение на коронавирусната инфекция, при подобна ситуация е възможно да се достигне до удължаване на мандата на служебното правителство, което ще трябва да наложи и поддържа карантинни мерки, да гарантира функционирането на основните системни функции на държавата, но при отстъствието на парламентарен контрол.

Партиите не са готови за избори

Готовността на самите политически партии за провеждане на предсрочни избори остава ниска, което е и причината по-голямата част от тях всъщност да не желаят развитието на подобен сценарий. Независимо от публичните си изявления, както партиите от парламентарната опозиция, така и извънпарламентарните партии биха предпочели по-скоро мнозинството да бъде изтощено, но да завърши мандата си, отколкото да се върви към предсрочни избори.

Енергията на гражданския протест няма да намери свое единно политическо представителство, защото той продължава да бъде твърде разнороден по своя социален състав и прекалено разнопосочен като идеологически профил. Това ще доведе до ситуация, при която, дори и при провеждане на предсрочни парламентарни избори мнозинството от протестиращите няма да получи нито морално удовлетворение, нито ще намери основания за възстановяване на доверието си в демократичните институции.

Не толкова страха от репресии и саморазправа, колкото рисковете, които носи със себе си решението за поредното предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание и съставянето на служебен кабинет, определят избора на управляващото мнозинство. Досегашният опит показва, че, с минимални изключения, подаването на оставката на правителството води до предсрочни парламентарни избори. Ако управляващите изберат този път, рисковете, свързани със служебния кабинет могат да нараснат, без това да доведе до разширяване на общественото съгласие и постигане на политическа стабилност.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!