За разлика от почти целия ФБ форум не бих се втурнал да критикувам, нежели ругая целия Европейски парламент заради поведението на ЕНП.

(Някои дори подхванаха и полупразния парламент неотчитайки неговия режим на работа в COVID условия).

Даже мисля, че имаше достатъчно силни изказвания от почти всички парламентарни групи, от които е видно, че всички много добре са информирани за положението у нас.

Имаше и декларация от ЕК, че ще бъдат използвани всички инструменти за адресиране на проблемите в България.

С две думи – постигната е целта и повече не може да желаем. Сигурен съм, че в четвъртък успешно ще бъде гласувана резолюцията за състоянието на върховенството на закона в България.

Разочарованието всъщност идва само ЕНП, които дължат ясен отговор на българската общественост защо предпочетоха политическата коректност към един премиер – доставчик на 6-7 гласа пред ясно осъждане на неговия стил на управление.

Решението е изцяло политическо, за което говори и забраната на Радан Кънев да изразява обратно мнение в залата.

Преди всичко трябва да е предварително ясно, че друг подход на практика от ЕНП е невъзможен, след като вече отказаха да осъдят управлението на Орбан. Който е не по-малко крещящ провал на принципите на ЕС, а дори е против тях с апология на т.н. нелиберална демокрация.

Въпрос на гласове и … интереси.

По-големият въпрос е защо се случва това?

Причината е в начина на конструкция на т.н. Политически семейства от сходни партии и в начина на избирането на техните евродепутати. По този начин – както в Европейския съвет – отново се вграждат националните в европейските отношения с всички техни особености. На практика – чрез редене на листите за Европарламент – се дава втори лост на националните лидери да защитават личните и тясно-партийните си интереси пред европейските принципи и ценности.

Което ясно се видя от трагикомичните изказвания на депутатите от ГЕРБ.

С други думи, нужна е конструкция на ЕП, която в по-голяма степен балансира европейските и националните интереси вместо да бъде просто битка между национални и лични интереси в ущърб на европейските.

Един такъв подход е въвеждането на единна листа на европейските семейства по държави, в която може да се записват всички желаещи членове на партии от семействата – без да бъдат издигани от партийни вождове.

Първо се провеждат първични избори за достъп до листата.

Получилите най-много преференции без праг влизат в листата, а след това на самите избори тези с най-много преференции без праг – стават евродепутати.

Ако гласуването е електронно, това става много лесно.

Възможен е и друг подход, но целта е ясна – прекъсване зависимостта на евродепутатите от ръководствата на националните партии!

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на Евгений Кънев.

*Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!