Боядисването на паметници е част от свободата на изразяване, а осъдителните присъди на активистите Асен Генов и Цветелина Сърбинска противоречат на това право, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Това гласи поредното осъдително решение на Европейския съд за правата на човека по делото „Генов и Сърбинска срещу България“.
Страната ни е осъдена да заплати на двамата малко по-малко от 9000 евро, както и близо 3000 евро разноски за адвокатска защита.
Случаят е от 7 ноември 2013 година, когато в деня, в който преди години се отбелязваше Октомврийската революция в Русия, Асен Генов и Цветелина Сърбинска боядисаха с розов спрей паметника на партизаните пред централата на БСП в София.
Двата бяха обвинени в хулиганство.
Първоначално бяха оправдани от Софийския районен съд, но втората съдебна инстанция отмени решението и ги глоби по 1500 лв.
В социалната мрежа „Facebook“ Генов написа:
През 2013, годината на #ДАНСWithMe и протестите срещу Орешарски и Пеевски, заедно с една група приятели и познати, бяхме арестувани за украсата на незаконно пребиваващия декоративен елемент „Партизани“ на ул. „Позитано“ №20. От петимата задържани (заедно с Живко, Никола и Марта Георгиева), Ина Сърбинска и аз бяхме осъдени. Съдът на втора инстанция (поздравления за първоинстанционното решение на съдия М. Тодорова) не се съобрази с демократичните принципи, независимо, че дори прокуратурата го призова да потвърди оправдателната присъда. Уви, това не се случи.
Европейският съд по правата на човека в Страсбург излезе днес с решение в наша полза, по казуса със скулптурната композиция, която престоява незаконно пред централата на БСП.
В мотивите на Съда, освен историческите факти, се обсъжда дали съдебното решение на българския съд е „необходима във всяко демократично общество“ мярка и дали тя е свързана с „поправяне“ на евентуално „увреждане“. Водещият въпрос, с който се занимава ЕСПЧ е „дали изобщо е било „необходимо в едно демократично общество“ да се санкционират действията на жалбоподателите.“
По отношение на предполагаемото „увреждане“ на т.нар. „паметник“, Съдът в Страсбург приема, че „няма доказателства, че жалбоподателите са причинили някаква необратима вреда на паметника.“ Съдът е на мнение, че „не може да се каже, че действието на жалбоподателите е засегнало паметника в степен, достатъчна, за да се приеме, че го е повредило…“
По отношение на политическите мотиви, Съдът приема:
„В тази връзка трябва също да се отбележи, че паметникът е бил издигнат по време на комунистическия режим в България и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, за които се застъпва този режим. Следователно, едва ли може да се разглежда като ползващ се с всеобщо почитание в страната. Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, подчертава специално интензивния обществен дебат относно наследството на режима и по-специално за съдбата на паметниците, останали от него. В тази връзка не може да се пренебрегне, че българският законодател осъди този режим като „престъпен“ и официално определи Българската комунистическа партия, която доминираше в страната през целия този режим, като „престъпна организация… целяща потискане на човешките права и демократична система”
От това следва, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване – констатацията, че те са виновни за хулиганство и произтичащите от това глоби – не е доказано като „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 от Конвенцията по правата на човека. Следователно е налице НАРУШЕНИЕ на тази разпоредба.“
Със съжаление се налага да констатирам, че и този казус трябваше да извърви дълъг път от време и разстояние, чак до Страсбург, за да намери справедливо решение.
Разбира се, най-искрени благодарности на адв. Екимджиев за представянето ни в ЕСПЧ.
Припомняме, че на 7 ноември 2013 г. паметника на партизаните пред централата на БСП в София осъмна с розов надпис „КОЙ? БКП – СРАМ! КОЙ!“. Той бе посветен на протестите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
