Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. Последиците от този факт могат да изправят Стария континент пред катастрофални ситуации, за които жителите му не са подготвени.
Екстремни горещини, горски пожари и тежки наводнения са основните рискове, които заплашват населението, сочи последният доклад на Европейската агенция за околна среда.
Опасностите, свързани с изменението на климата, се увеличават и Европейският съюз не е подготвен да се справи с екстремните горещини, горските пожари и тежките наводнения, се посочва в доклада.
Опасностите от климатичните заплахи „нарастват по-бързо от подготвеността ни като общества“, посочи директорът на агенцията Леена Юла-Мононен.
Първата оценка на риска от климатичните промени на ЕАОС установява, че множество сфери – от обществената инфраструктура и финансите до здравето и околната среда – са застрашени, като някои от тях са в по-голяма опасност, отколкото се смяташе досега.
„Европа е най-бързо затоплящият се континент в света“, се посочва в доклада.
„Екстремните горещини, които някога са били сравнително редки, стават все по-чести, а моделите на валежите се променят. Проливните дъждове стават все по-силни, а през последните години в различни региони се наблюдават катастрофални наводнения“, отбелязват експертите.
Докладът констатира, че увеличаването на засушаването и повишаването на температурата не само застрашават производството на селскостопански култури в Южна Европа, но излагат на риск и централноевропейските държави.
Нарастващата топлина представлява заплаха и за преноса на енергия, като горещината оказва влияние върху електропроводите, а засушаванията засягат производството на енергия в системите на атомните електроцентрали.
Наводненията също биха могли да засегнат системите за производство на енергия в Южна Европа.
Екстремните горещини се отразяват и върху преждевременната смъртност, като излагат голяма част от населението на топлинен стрес, особено в южните райони на ЕС.
През лятото на 2022 г. между 60 000 и 70 000 случая на преждевременна смърт в Европа са се дължали на жегите, посочи Юла-Мононен.
Сега в Южна Европа е толкова горещо, че комарите могат да пренасят болести, характерни по-рано за тропическите райони.
„Ако не се предприемат решителни действия още сега, повечето от установените климатични рискове мога да достигнат критични или катастрофални равнища до края на текущото столетие. Стотици хиляди хора ще умрат заради горещите вълни, а икономическите загуби от наводнения само в крайбрежните райони могат да превишат 1 трлн. д. годишно“, предупреждават авторите на доклада.
Това ще надвиши значително 650-те милиарда евро загуби, причинени от метеорологични и свързани с климата екстремни фактори в блока между 1980 г. и 2022 година.
Ефективни мерки за адаптация и засилени мерки за превенция могат до допринесат за ограничаване на или намаляване на тези отрицателни ефекти в бъдеще, оценява ЕАОС. ЕС и страните членки трябва да работят заедно в борбата с климатичните рискове в Европа, включително на регионално и местно равнище, според доклада.
Европейските лидери трябва да разработя нови планове за справяне с тези предизвикателства, отбелязва агенцията.
Температурите в Европа се повишават с два пъти по-бърз темп от средното за света и дори ако страните успеят да забавят затоплянето, световните температури вече са с над 1 градус над прединдустриалната ера, допълва Ройтерс.
Размерът на щетите ще зависи отчасти от това дали политиците действат навременно, за да подготвят обществата – например чрез подобряване на застрахователното покритие, препроектиране на инфраструктурата и въвеждане на закони за защита на работещите на открито от смъртоносните жеги, според експертите.
Очаква се утре Европейската комисия да публикува стратегия за повишаване на готовността на блока за адаптиране към климатичните промени.
Още новини от деня – четете тук
