европа, знаме

Как се отразиха на гражданското общество в Европейския съюз трудностите от последното десетилетие – финансовата криза, миграционната криза, Брекзит и пандемията?

Отговор дава най-новото проучване на Лондонското училище по икономика и политически науки, проведено в периода 2018 – 2020 г. в осем страни – Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Словакия и Испания, цитирано от БНР.

То отчита промяна в настроенията на гражданското общество към Европейския съюз. Вместо про- и антиевропейски нагласи дебатът се измества към въпроса каква трябва да бъде Европа за в бъдеще.

Наблюдава се политизиране на гражданското общество на континента и настояване за по-силно гражданско участие в управлението на Европейския съюз. Най-новата инициатива на Брюксел в тази посока е Конференцията за бъдещето на Европа. Към момента на многоезичната цифрова платформа гражданите от целия Съюз могат да споделят и обменят идеи и мнения, да изразят какво очакват от Брюксел, което впоследствие да бъде фактор при определянето на бъдещата посока и политики на блока.

90% от европейците искат по-активно участие в политиките на ЕС

Нови данни на „Евробарометър” сочат, че 90% от европейците настояват гласът на гражданите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа в резултат на пандемията, около 75% очакват Конференцията за бъдещето на Европа да има положителен ефект върху демокрацията в Евросъюза и 50% от участниците в допитването искат да участват в конференцията.

Тъй като тя е под формата на дигитална платформа надеждите са да привлече участието на младите хора – т.нар. милениъли – родените между 1981 г. и 1996 г., и поколението Z – родените след 1997 г.

Реалистични ли са, обаче, тези очаквания, коментира за националното радио проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „Сан Антонио” в испанския град Мурсия. Той е автор на проучване посветено на доверието на по-младите поколения в институциите на Европейския съюз, националните правителства, правната система на блока и политиците.

Галего твърди, че доверието в институциите е значително по-високо при младите, отколкото при останалата част от европейското население. Отчита се обаче съществен спад на доверието в Европейския съюз, и като цяло в либералните демокрации, особено след икономическата рецесия.

Положителното, според професора, е, че според констатациите на изследването, европейските правителства са на прав път и доверието може да се засили като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия заедно декларират, че младите европейци трябва да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския проект. И докато вероятно младите граждани подкрепят европейските ценности, те не виждат ясно как европейските институции прилагат политики, за да ги подсилят.

„Многоезичната платформа беше пусната в действие и вече ще се проведат няколко европейски, национални и дори местни събития. По-важното е, че ще е в сила по-ефективен механизъм, с помощта на който идеите и заключенията от тези събития ще бъдат представени като по-конкретни препоръки за действие към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да видим какво ще се получи.” казва Галего.

Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от населението в Европейския съюз, спрямо Брюксел, ще зависи от справянето с коронакризата, допълва той.

Като цяло, гражданите имат доверие на ЕС

„В момента почти половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този показател българите са дори над средното ниво. Последните данни на „Евробарометър” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са здравеопазването, икономиката, публичните финанси на държавите членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните тревоги са подобни, но издръжката на живота заменя имиграцията в списъка. Ясно се вижда, че всичко, свързано с пандемията, интересува европейците. 43 процента от гражданите са удовлетворени от мерките на Евросъюза в борбата с коронавируса. България е страната с най-ниския дял от населението, които казват, че не са доволни от отговора на Брюксел – само 32 на сто.“, казва професорът.

Той обяснява, че в настоящия момент коронакризата дава тласък на доверието, но икономическата криза ще определи посоката му на движение през следващите години. Критична роля ще изиграе и прилагането на Спасителния план на стойност 750 милиарда евро, тъй като това е предизвикателство за европейските многостепенни правителствени системи.

Кохезионната политика и влиянието й върху икономиката

Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „Брьогел” в Брюксел наскоро публикува анализ на кохезионната политика на Европейския съюз и ефекта й върху икономическия растеж на различните региони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. за целите на политиката на сближаване. След анализ на над 1000 документа по темата, сред заключенията са, че ключови фактори за доброто изпълнение на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкова е по-успешен проектът, и по-малкото приоритети, което говори, че слабото звено е стратегическото планиране. Управление на национално, а не на местно ниво, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните проекти допринасят повече за икономическия растеж.

Изводът от проучването им е, че дългосрочни и стратегически проекти носят повече ползи и следователно е препоръчително фокусът да бъде върху подобни големи проекти вместо диверсифицирането и харченето на пари по много на брой, но малки проекти. Въпреки това е необходимо първо да се анализират ясно основните проблеми на региона и цел да бъде тяхното решаване. Друго важно заключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика трябва да бъде значително увеличен, защото понастоящем много малък дял – под 5%, са трансрегионални проекти. А европейските пари осигуряват големи възможности за регионите в различни страни да работят заедно. Още един урок е, че по-доброто управление е това на национално ниво, но инициативите трябва да идват отдолу. Иначе казано – идеите какво трябва да се направи трябва да идват от местно ниво, но за предпочитане е проектите да се управляват по-централизирано.

Д-р Дарваш коментира и какво трябва да направи Европейският съюз, за да бъде по-гъвкав и адаптивен спрямо бъдещите рискове в икономически аспект.

Според него, ако целта на кохезионната политика са съществените регионални проблеми, на основата на дългосрочни стратегии за развитие, не е необходима много голяма гъвкавост, защото слабостите на регионите са ясни, както и целите на проектите. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна гъвкавост. Той даде пример с миграционният поток, пред който се изправи Евросъюзът се изправи през 2015 г. и 2016 г., но не успя да преразпредели много пари за справяне с тази криза. Друг пример е неблагоприятният ефект върху икономиката, който имаше пандемията от коронавирус и отново – пренасочените средства бяха много малко. Така че, според него, много полезно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави инструменти, за да се справи с неочаквани трусове като тези.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!