1. Спарта е столица на областта Лакония в южната част на гръцкия полуостров Пелопонес. От IX век пр.н.е. градът е управляван от военна олигархия. В мирно време начело е 28-членно събрание (герузия), а във военно – двама царе (базилевси) от управляващите семейства, като и за двамата се е твърдяло, че са потомци на Херкулес.
2. Всички спартанци-мъже са били обучавани в изкуството на военното дело. Те са получавали земя, която се е обработвала от илоти (около 200 000 хиляди души) – роби дошли от съседните земи, завзети от спартанците. Те са придружавали армията по време на поход като лека пехота или стрелци – постове, неподходящи за истинския войн. Само родените в Спарта са могли да станат част от елитната тежка пехота, хоплитите. През VII-VI в. пр. Хр. семействата на хоплитите са били около 9000.
3. Военното обучение в града-държава е било на много високо ниво. Момчетата биват взимани от техните семейства на седемгодишна възраст. На 12-годишна възраст режимът бива затегнат. Дисциплината става по-строга, а физическите упражнения по-трудни. На 18 години се преминава към специално обучение, а след приключването му, войникът получава граждански права. Онези, които не успяват, получават по-нисък граждански статут. Военната служба продължава до навършването на 60 години.
4. „Върни се с щита си или върху него!”. Тези думи са на спартанските майки, които се обръщат към синовете си преди военен поход. Спартанците не познавали страха от смъртта. Те са влизали в боя с характерни алени туники, а въоръжението им е било дълго копие, къс двуостър меч, наречен xiphos и тежък щит. Дисциплината е била на изключително ниво и обикновено са били строени на девет редици във формирования от по 600 мъже.
5. Между VIII и V в. пр.н.е. Спарта подчинява съседния град Месения, като поробва онези, конто не успяват да избягат. След това Спарта се спречква с Атина, което принуждава атиняните да сключат съюз с персийския император Дарий I. Когато Дарий се опитва да нахлуе през 490 г. пр.н.е, спартанците обещават своята помощ на Атина, но след края на годишната им религиозна церемония. Когато спартанците пристигат след тридневен поход, изминавайки 240 км, битката при Маратон е приключила.
6. Триста спартанци, предвождани от цар Леонид се жертват героично при Термопилите през 490 г. пр.н.е., забавяйки персийското нашествие в Гърция. Атинските морски сили побеждават персите в битката при о. Саламин.
След това спартанците се присъединяват към гръцкия съюз, победил персите при Платея и Микале през 479 г. пр.н.е. През 431 г. пр.н.е. следва Пелопонеската война, която приключва с победата на Спарта над Атина през 404 г. пр.н.е. Спартанската хегемония не продължава дълго. По време на Коринтската война през 395-387 г-пр.н.е., те се изправят срещу съюз между Атина, Коринт, Тива и Аргос.
При все че печелят редици битки на сушата, спартанците губят много от корабите си в морската битка при Книдос, в която са разгромени от съюзените атинска и персийска флота. След това, през 371 г. пр.н.е., спартанците губят първата си битка на сушата, водена с пълна сила срещу Епаминонд от Тива при Левктра, село в Беотия, територия на Теспия. Спартанците никога не се възстановяват от това поражение.
7. Спартанците не се присъединяват към предвожданата от Александър гръцка армия, която завладява Персия. Спарта води война с Ахейската лига, ново обединение на гръцки държави, но е победена през 222 г. пр.н.е. След това е принудена да влезе в Ахейската лига, която на свой ред през 146 г. пр.н.е. е победена близо до Коринт от римляните, водени от генерал Лукий Мумий (междувременно Спарта излиза от лигата и признава римското върховенство). След последна спартанска победа срещу визиготите, Спарта все пак е разрушена от тях през 396 г. от н.е.
8. Боговете на спартанците не се отличавали съществено от тези на останалите гърци; по-забележително било особено стриктното спазване на религиозните ритуали. Най-специфичната богиня при спартанците била Артемида Ортия, почитана като покровителка на плодородието, раждането, лова и дивите животни; закрилница на децата и жените.
Ортия била богиня с древен произход, за която не е известно почти нищо. В чест на Артемида Ортия бил организиран ежегоден празник със състезателен характер. Сред останалите богове по-специално били почитани Посейдон, който имал няколко светилища в Лакония и Дионис, разполагащ с храм на хълма Амикла. Главни жреци били царете.
За още подобни статии харесайте нашата страница във фейсбук – „Debati“
