Когато мандатът му на председател на Европейския съвет приключи през 2019 г., Доналд Туск можеше да се оттегли в заслужена почивка. Вместо това бившият полски премиер се завръща в родината си в ожесточена последна битка с неговия първи конкурент Ярослав Качински, пише в свой анализ „Файненшъл таймс“.

В събота Туск възобнови контрола над „Гражданска платформа“, дясноцентристката партия, която той съоснова преди две десетилетия. Същия ден Качински беше преизбран за лидер на консервативно-националистическата партия „Право и справедливост“, която доминира в полската политика, откакто Туск замени Варшава с Брюксел през 2014 г.

Подновяването на двугодишното съперничество между проевропейския Туск и евроскептика Качински вероятно ще играе ключова роля на следващите парламентарни избори в страната, които трябва да се състоят до 2023 г. Резултатът вероятно ще оформи по-дългосрочните отношения на Полша с ЕС, с които „Право и справедливост“ многократно се сблъскваха заради полските съдебни реформи, които Брюксел разглежда като основна заплаха за върховенството на закона.

С този ​​бурен политически уикенд всъщност започна евентуално най-дългата и изтощителна предизборна кампания от 1989 г. насам. Откакто Туск напусна полската политика, „Право и справедливост“ победи на парламентарни, президентски и европейски избори. При последното парламентарно гласуване през 2019 г. постигна най-добрия резултат от всяка партия в Полша от падането на комунизма. Завръщането на Туск обаче обаче идва, когато трипартийната управляваща коалиция „Право и справедливост“ изглежда все по-крехка.

През последната година социологическите проучвания показват, че подкрепата им е спаднала с близо 10 процентни пункта до около 33%, подхранвана от противоречия като затягането на изключително строгите полски закони за абортите, както и по-широкото намаляване на подкрепата за действащите лица по време на пандемията. По-рано тази година имаше и протести за свободата на словото. Популярността на управляващата партия „Право и справедливост“ отслабна и на фона на противоречия относно нейния консервативен правен дневен ред. Към това се добавя и факта, че миналия месец трима депутати от нея напуснаха, за да сформират собствена група, лишавайки коалицията от слабото си парламентарно мнозинство. Заговори се и за  предсрочни избори или тази година, или следващата. На този фон завръщането на Туск изпрати силен знак. „Туск смяташе, че „Право и справедливост“ са станали победими, но че липсваше водеща сила от опозиционната страна, която можеше да го направи. И мисля, че той има шансове да създаде такава печеливша машина “, каза Радослав Сикорски, евродепутат, който беше външен министър по време на премиерския пост на Туск.

„Управляващата партия сега е в защита, а ние отново в офанзива.“ Но въпреки проблемите на „Право и справедливостт“, Туск е изправен пред огромно предизвикателство да съживи Гражданската платформа, която под негово ръководство победи „Право и справедливост“ на избори през 2007 и 2011 г.

През последните месеци социологическите проучвания я подкрепиха едва 16 процента, едва половината от нивото, което имаше по време на изборите през 2019 г. Част от причината е появата на Полша 2050, новаторска партия, основана от приятелския към медиите бивш телевизионен водещ Шимон Холоуния, който участва на второ място в последните анкети. Гражданската платформа обаче страда и от липса на лидерство и не успява да разработи политики, които да се конкурират с популярността на щедрите програми за социално подпомагане, които са в основата на успеха на политическия си опонент. След завръщането си в събота, Туск започна с критичен анализ. Той обвини партията, че е „пародия на диктатура“ заради нейното размиване на демократичния контрол и баланс, и подчерта международната изолация, причинена от честите сблъсъци на Варшава с Брюксел.

Въпреки това наблюдателите са на мнение, атакуването на „Закон и справедливост“  не е печеливша стратегия.

Според анализаторите първият надежден измерител на въздействието на Туск вероятно ще дойде тази есен. Дотогава той щеше да има време да възстанови авторитета си върху своята партия, докато междувременно „Право и справедливост“ ще изпитат мнозинството си, докато се опитват да прокара новия си икономически план.

Завръщането на Туск е повратна точка – въпреки че все още не е ясно в коя посока. „Гражданска платформа“ имаше много проблеми, но завръщането на Туск дава на партията шанс да отскочи. Това ще му даде тласък, но въпросът е за колко време. Ако продължи, това ще бъде повратна точка за партията. Ако не продължи, това ще означава и край на „Гражданска платформа. „

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!