Държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз ще се срещнат в четвъртък, за да обсъдят огромния пакет от мерки, за да помогнат на икономиките си и по този начин да се възстановят по-бързо от кризата.

Агенция „Франс прес“ обаче пише, че различията между държавите членки могат да попречат на постигането на консенсус.

Ситуацията, пред която е изправен ЕС, е тежка: повече от 110 000 смъртни случая от COVID-19 и предвиждания, че икономиките ще се свият със 7,1 процента заради блокадите.

Но докато 27-те държави членки са съгласни, че ще е необходим стимул в размер на стотици милиарди евро, те са разделени по детайлите – по-специално как трябва да се финансира.

Лидерите ще се срещнат чрез видеоконферентна връзка за четвърти път от седем седмици за да обсъдят кризата – знак за „сериозността на предизвикателството и важността, която отдаваме на общото решение“, смята високопоставен източник от Брюксел.

Но общата основа е оскъдна. Пандемията отново отвори раните от финансовата криза от 2009 г., като отново изправи една срещу друга Северна и Южна Европа. Южните държави като Испания и Италия, силно засегнати от болестта и силно задлъжнели, изискват „солидарност“ – финансова помощ – от богатия север.

Италианският премиер Джузепе Конте, който настоя за взаимен дълг на ЕС, запази твърда линия във вторник. Той заяви пред италианския парламент, че няма да приеме компромиси и няма да се подпише срещу „изгодна сделка“.

От друга страна, северните страни, водени от Германия и Холандия, отхвърлят идеята за коронабонове и не са склонни да финансират средиземноморските правителства, които обвиняват в разточителство.

Испания предложи да се дадат безвъзмездни средства, а не заеми за подпомагане на силно засегнатите страни, финансирани от „постоянен дълг на ЕС“, който ще бъде подкрепен от дългосрочния бюджет на блока. Мадрид твърди, че този подход би избягвал натоварването на вече отслабените национални икономики с още повече заеми.

Но изглежда идеята е неприложима. Висш дипломат заяви, че страната му „никога няма да се съгласи“ на идеята.

Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, формалният домакин на срещата, постави ниска граница в писмото с поканата, изпратено до лидерите във вторник. Той ги призова само да „работят за“ създаването на Европейски фонд за възстановяване, който да възстанови икономиката на блока след облекчаването на пандемията“.

Очаква се лидерите да помолят Европейската комисия, изпълнителната власт на блока, да анализира вероятните нужди и да се върне с предложение.

Лидерите ще подпишат и спешния пакет от 540 милиарда евро, договорен от министрите на финансите на ЕС по-рано този месец.

Различни цифри са обвързани с дългосрочния фонд, въпреки че в четвъртък не се очаква решение. Докато Марио Сентено, ръководител на Еврогрупата на министрите на финансите на Еврозоната, предложи диапазон от 700 милиарда до 1,5 трилиона евро, френският министър на финансите Бруно Льо Мейр е заложил един трилион.

„Нуждаем се от физическа среща на държавните и правителствените ръководители – поне една – и за момента това не е възможно“, заяви източник на френското председателство.

Високопоставен служител на ЕС призна, че споразумението не е вероятно преди лятото, но заяви, че на срещата в четвъртък може да се отбележи напредък по адаптирането на новия седемгодишен бюджет на блока за справяне с вируса.

Вграждането на фонда за възстановяване в бюджета за 2021-2027 г. дава известно успокоение на северните страни, като го поставя в установена рамка. Но това добавя допълнително усложнение към вече трънливия дебат относно приоритетите на ЕС за разходите в следващите години. Той също така повдига възможността бедните източноевропейски страни да бъдат помолени да се откажат от пари за развитие, за да платят възстановяването от коронавируса в по-заможни държави като Испания и Италия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!