на снимката: Премиерът на Гърция Алексис Ципрас
на снимката: Премиерът на Гърция Алексис Ципрас

В Гърция се появи религиозна кавга, след опит на премиера атеист Алексис Ципрас да преосмисли исторически близките връзки между държавата и мощната православна църква.

На фона на продължаващите усилия за преразглеждане на гръцката конституция, за да направи държавата „религиозно неутрална“, Ципрас отдели църквата, като се опита да сключи сделка директно с нейния глава, архиепископ Йероним.

В сърцевината на спора се намират заплатите на свещениците – досега плащани от държавата – и значителна като размер земя, чиято точна стойност все още е в процес на оценяване, и за която претендират и църквата, и държавата от десетилетия насам.

За да намерят изход от задънената улица, Ципрас и Йероним обявиха по-рано този месец, че ще бъде създаден съвместен държавно-църковен фонд за развитието на тези имоти.

Премиерът също така обяви, че 10 000 духовници от Гърция ще бъдат ефективно лишени от статута си на държавни служители, въпреки че заплатата им все пак ще бъде изплатена от друга държавна сметка.

Двамата приветстваха споразумението като „историческо“. В навечерието на година на избори – 2019 г. – правителството тръби, че тази стъпка, поне на хартия, ще освободи 10 000 държавни работни места в страна с растяща безработица.

С изоставането на партията СИРИЗА в анкетите, която се опитва да задържи коалиционното си правителство, анализаторите твърдят, че Ципрас може би се опитва да завладее своите разочаровани избиратели вляво от центъра. Но разправията с църквата провокира бързи критики.

Основният вътрешен съперник на Ципрас Кирякос Мицотакис, ръководител на консервативната партия „Нова демокрация“, обвини премиера, че „експлоатира“ въпроса с цел изборна победа.

„Червената линия“ – заплатите

Ако Йероним смята, че църквата е обединена зад инициативата, той също се е объркал.

На 16 ноември Светият синод на гръцките епископи – управляващият орган на православната църква в Гърция – отхвърли финансовите промени на държавата и заяви, че са необходими по-нататъшни разговори за цялостната сделка.

Запазването на статута им на заплата бе „червена линия“ за духовенството, каза един от най-прочутите противници на споразумението, епископ Хризостом от Месиния.

Говорейки пред телевизя „Скай“, епископът заяви, че от 82-та епископи на Синода 73 са против сделката.

Съюзът на гръцките свещеници също обвини правителството, че е извършило „атака“ срещу трудовите им права.

В опит да успокои темпото, говорителят на правителството Димитрис Цанакопулос заяви, че правителството ще проведе допълнителни разговори с гръцката църква, процес, който се очаква да продължи до четири месеца.

„Правителството не бърза,“ каза Цанакопулос.

Православната църква е една от най-мощните институции в страната с влияние в политиката и правосъдието.

През 2000 г., подкрепена от масови митинги, църквата се опита, но не успя да принуди тогавашното социалистическо правителство да запази религията отбелязана върху личните карти на гърците.

Въпреки че е развил тесни връзки с Йероним, Ципрас е първият гръцки премиер, който не е полагал църковна клетва при встъпването си в длъжност.

Той също така е в гражданско партньорство с майка на двете си деца, също рядкост за гръцки политик.

За Михалис Цапогас, юрист, който е съавтор на трактат, насърчаващ отделянето на църквата и държавата, църковната инициатива на Ципрас „не е дори добър старт“.

„Той оставя настрана всички важни въпроси, като например статута на други религии или участието на църквата в училищните учебни програми“, каза той пред АФП.

Несръчен подход

Йоанис Петру, почетен професор по теология в Солунския университет, заяви, че и двете страни могат да се възползват от истинското разделение, но правителството е направило несръчен подход.

Заплатите са „casus belli“ (причина за война) и повдигането на въпроса за угаждане на (левите) избиратели е грешка „, каза Петру, като твърди, че е необходима повече дипломация.

Дори в партията СИРИЗА на Ципрас проблемът пося разделение.

Никос Филис, бивш министър на образованието, уволнен през 2016 г. за противопоставяне на църквата, предупреди, че левите са рискували да навлязат в „неприемлива финансова сделка“.

Филис поставя под въпрос мъдростта на държавата, която продължава да плаща на 10 000 свещеници – годишен разход от около 200 милиона евро – предвид финансите си след кризата.

„Знаехте ли, че по време на (кризисните) години имахме само 8 000 лекари в болниците на пълен работен ден?“, каза Филис пред седмичника „Понтики“.

Църковните служители постоянно се оплакват от нивото на данъка, начислен върху недвижимите имоти на ведомствата – над 1,8 милиона евро през 2018 г. – посочвайки даренията от страна на църквата на земи през 19 век за училища, обществени площади и друга държавна инфраструктура в ранната история на съвременната гръцка държава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!