Издигащата се „летяща чиния” на върха на планината, паметникът Бузлуджа е бетонен монумент, построен, за да прослави комунизма преди повече от 40 години.
Кръглата сграда става жертва на вандализъм и гниене, докато България се стреми да забрави за комунистическото си минало. Експерти обаче искат да съхранят сградата като музей.
Високият 70 метра паметник е построен от 70 000 тона бетон, 3 000 тона стоманобетон и 40 тона стъкло. Той се извисява на 1400 метра надморско равнище.
Широката 40 метра церемониална зала може да побере 400 души. От тавана до земята е покрита с мозайка, изобразяваща историята на българската комунистическа партия. Паметникът е открит през 1981г., но след падането на комунизма през 1989г. е изоставен и занемарен.
През последните години само авантюристи посещават мястото, което накара властите да заключат монумента, за да предотвратяват инциденти.
Независими от това, експерти от организацията за културно наследство „Европа Ностра” посетиха мястото миналия месец и призоваха българските власти да спасят това, което според тях е „шедьовър на архитектурата, инженерството и изкуството”.
„Европа Ностра” го обяви за един от най-застрашените обекти в Европа през тази година.
По време на Студената война, комунистическата партия твърдеше, че червените стъклени звезди на върха на кулата, можели да се видят от Румъния (на север) и Гърция (на юг).
„Това е истинско архитектурно постижение на 20 век”, каза Лоран Леви-Строс от „Европа Ностра” и бивш заместник-председател на отдел „Културно наследство” на ЮНЕСКО.
За британския архитект Греъм Бел „Бузлуджа” е „невероятна сграда, невероятно впечатляваща и невероятно тъжна по начина, по който тя се руши”.
Монументът е част от Европейското културно наследство, но голяма част от европейците не знаят за съществуването му.
Експертите са убедени, че монументът може и трябва да бъде спасен.
