Днес, в парижката църква „Сен Сюплис“, Франция се прости с Мирей Дарк. Една от легендарните актриси на 70-те и 80-те години почина в понеделник на 79-годишна възраст.

Винаги е страдала от сърце. И от пристъпите на сърцето, и от раните, които сърцето й понася през годините. Претърпява две операции заради него. През 2005 г. кръщава автобиографичната си книга „Докато бие сърцето ми“ . Игра на думи? Предчувствие? Кой знае.

Ослепителна, великолепна, олицетворение  на класа, стил и френски шик – така ще я запомнят почитателите  й. Дефилира известно време като манекенка, започва с малки роли в киното.

Първото й забележително появяване е през 1964 г. във филма „Господин“, където си партнира с Жан Габен. На следващата година режисьорът Жорж Лотнер иска от нея да промени цвета на косата си. И тъмнокосото момиче се боядисва платинено русо. Резултатът е поразителен.

Франция се влюбва в новата си звезда. Именно Лотнер е нейният шанс, покровител, ментор в киното. Участва в още 13 негови филма. През 1964 дебютира и в театъра – във „Фотофиниш“ на режисьора  Питър Устинов. През 1965 играе  в „Боси в парка“ по пиесата на Нийл Самън, поставяна и на българска сцена. През 1969 се снима с Ален Делон в „Джеф“ и тази среща се оказва съдбоносна.

Той я кани за кратка поява в хита „Борсалино“ Любовта им е изгаряща. Заедно са 13 години. Работят, скитат из Рим, Мадрид, Стокхолм, Флорeнция. Тя е не само негова любовница, но също мениджър, делови съветник, приятел.

Сама написва през 1970 сценария „Мадли“ – иска да покаже на целия свят виждането си за идеалната съвременна любов. Двамата с Делон изиграват главните роли. Заедно се снимат в „Борсалино и компания“ (1976), „Човекът, който бърза (1977), „Смъртта на един негодник (1977). Огромна популярност й носят два филма – „Високият рус мъж с черната обувка“ (1972)  и „Завръщането   на високия рус мъж“  (1974), в които партнира на Жан Ришар.

Висока, слаба, стройна, елегантна, блондинка, позитивна, с чувство за хумор, тя става икона  за подражание на младите французойки. Малцина знаят, че Мирей Дарк е неизменно   до любимата на Ален Делон Роми Шнайдер, когато 14-годишният й син загива при злополука. Погребението организира самият Ален Делон, а Мирей буквално не се отделя от Роми. Утешава я, опитва се всячески да я отклони от черните мисли, ходят заедно по магазините, пазаруват, глезят се с нови шапки.

По това време   любовта им със звездата на френското кино е в апогея си, но не за дълго. Ален Делон не е мъж само за една жена и през 1983 той изоставя Мирей заради Ан Парийо. Дарк се срива и катастрофира.

Намират я в изкорубения й мерцедес на пътя за Италия, където отивала на почивка. Един месец е в болница на границата между живота и смъртта. Делон е до нея неотлъчно, но след изписването й се разделят. След 1984 Мирей Дарк не се снима в големи филми, посвещава се на фотографията, астрологията, снима документални филми и репортажи, посветени на медицински и социални каузи. Вниманието й е насочено към темите на донорството, трансплантацията на органи, раковите заболявания, проституцията.

През 2006 получава знака на почетния легион от президента Ширак. Омъжва се два пъти, но копнежът по Ален Делон оставя белези в сърцето й завинаги. Среща се с него отново на сцената на театър „Марина“, където няколко месеца играят в спектакъла „Мостовете на Медисън“.

Двамата искахме да имаме деца. Уви, не можeхме да рискуваме, защото сърцето й може би нямаше да издържи. Тя беше готова да си осиновим, но аз – не. Мечтаех за плода на нашата любов, казва той в автобиографичната й книга. 

В последните години актрисата е тежко болна. Освен постоянни проблеми със сърцето и двете операции, тя претърпява три мозъчни кръвоизлива. След последния губи говора си.

„Мирей Дарк беше жената на живота ми и без нея вече мога да се отправя в отвъдното“, каза митичният Ален Делон пред сп.“Пари мач“ и тези негови думи обиколиха чрез социалните мрежи целия свят.