Разпадането на демокрациите е най-видимо в Централна Европа и на Балканите, това е заключението от годишния доклад на базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“.
ДЕБАТИ.БГ публикува част от доклада:
В Полша управляващата партия „Право и справедливост” води война срещу съдебната система в опит да я превърне в надежден политически инструмент. След като посвети първите си години от управлението на незаконно поглъщане на конституционния съд и на съвета, отговарящ за съдебните назначения, правителството започна преследване на отделни съдии през 2019 г.
В началото на 2020 г. съдиите, които критикуваха дейността на правителството или просто прилагаха европейското законодателство, бяха дисциплинарно уволнени. Подобна атака срещу основния принцип на демокрацията – че съществуват законови ограничения на властта на правителството, налагани от независими съдилища – би била немислима в Европа преди „Право и справедливост” да я превърне в реалност.
Правителството в Унгария на премиера Виктор Орбан по подобен начин потъпка демократичните институции. След централизирането на властта, промените в изборните условия, превземането на голяма част от медиите и тормозенето на критични неправителствени организации от 2010г. насам, през 2019г. Орбан направи опит да консолидира контрола върху нови области в обществения живот, включително образованието и изкуствата. Приемането през 2020 г. на извънреден закон, който позволява на правителството да управлява с декрет за неопределено време, допълнително разкри недемократичния характер на режима на Орбан.
Спадът в Унгария е най-забележим. През 2005г. страната беше сред най-демократичните, но през 2020г. тя вече пада с два пункта, напускайки изцяло групата на демокрациите.
Междувременно на Балканите всяка година се увеличава превземането на държавните институции и злоупотребата с власт, използвана от Александър Вучич в Събрия и Мило Джуканович в Черна гора. За първи път от 2003г. тези две страни изпадат изцяло от категорията на демокрациите и са станали преходни/хибридни режим
Промяната идва в момент, в който процесът за присъединяване към ЕС буксува и вече не служи като двигател на демократичните реформи. Балканите се превръщат в геополитическа шахматна дъска на великите сили.
Засиленото присъствие на авторитарни сили като Русия, Китай и Турция в региона предизвика по-ускорени действия на Съединените щати, но и те все повече се съсредоточават върху задкулисни сделки.
Устойчивостта на демокрацията е свързана със здравето на нейните институции – жизненоважните компоненти, които гарантират правата на гражданите и допринасят за разрешаването на политическите разногласия по мирен начин. По начало институциите никога не са били силни в Централна Европа и Централна Азия. В авторитарния Изток дори липсва шанс да се развиват, докато в по-демократичния Запад те се основават на крехък консенсус между политиците, но им липсва обществена подкрепа.
До 2019 г. всяка една от институциите в държавите, попадащи в категория „Държави в преход” бяха подложени на пряка атака.
Политиците се опитват да манипулират избирателната система, изпълнявайки по-повърхностните процедурни изисквания за свободните избори, като същевременно действат задкулисно, за да си осигурят определен резултат.
Подобни вмешателства, макар и по-малко агресивни от други методи, могат бързо да поставят под въпрос честността на вота. Унгария даде най-очевидния пример за тази тактика.
Въпреки важните опозиционни победи през 2019 г., в края на годината мащабната правителствена пропагандна мрежа и политизираното прилагане на административните ресурси продължиха да заливат идеологически разделените опозиционни партии.
В България и Словакия правителствата подкопават прозрачността на изборния процес и гласуват изборни закони, които са неблагоприятни за техните опоненти.
Управляващата партия в Албания проведе избори въпреки бойкота на опозицията, оставяйки избирателите без право на алтернатива.
Пълните или частичните бойкоти на парламента от опозиционните партии в Албания, България, Грузия, Черна гора и Сърбия нарушиха работата на народните събрания и сигнализираха за липса на справедливост и легитимност. В някои случаи „прибързаното” законодателство подкопава възможността на опозицията да участва в законодателния процес. Важни изменения бяха приети без консултации в тъмните часове на деня или чрез спешни наредби в Полша, Румъния и Унгария през годината.
Зашеметяващата скорост на законотворчество от новото правителство в Украйна също предизвика безпокойство, като средно 38 законопроекта са били внасяни всеки ден между август и октомври 2019 г.
Предполага се, че парламентите трябва да приемат закони след дебати, дискусии и компромиси, като внимателно проверяват предложените промени, за да се предотвратят грешки и злоупотреби с власт от страна на изпълнителната власт. Парламентите не могат да изпълнят тази решаваща роля, ако дейността им бъде омаловажавана и пренебрегвана.
Медиите и гражданското общество продължават да носят тежестта на правителствените атаки в по-автократични условия през годината, но също така са изправени пред нарастващи трудности в демокрациите.
Атаките срещу съдебната власт и конкретни съдии се превърнаха в широко разпространено явление в много държави. През 2019 г. и в началото на 2020 г. политиците подкопават съдебната независимост и върховенството на закона във всички подрегиони, което доведе до сериозни последици в Чехия, Грузия, Латвия, Черна гора, Полша и Словакия.
В авторитарната половина на държавите в преход действащите управници използваха своя добре установен контрол върху държавните институции за допълнително укрепване на собствените си позиции. Може би нищо не демонстрира тази инструментализация по-добре от конституционните „реформи“, обявени от руския президент Владимир Путин в началото на 2020 г., което в крайна сметка ще му позволи да запази поста си още дълги години.
Времето на обявяване на конституционните промени изненада всички, сигнализирайки, че Путин твърдо държи властта, но би направил всичко, когато става въпрос за приемственост и оцеляването на режима му. По-важното е, че промените демонстрираха презрение към върховенството на закона и основните принципи на конституционното управление.
В останалата част на Евразия и Централна Азия авторитарните лидери също не останаха по-назад. Може би с надеждата да избегне сценарии като „Кадифената революция” в Армения и арестуването на бившия президент Алмазбек Атамбаев в Киргизстан, казахстанският лидер Нурсултан Назарбаев направи политически преход, подавайки оставка през март 2019г. само за да отнеме голяма част от властта от наследника си Касим-Джомарт Токаев.
Освен това той подготвя дъщеря си Дарига Назарбаева за потенциален наследник. Президентите на Азербайджан, Таджикистан и Туркменистан издигат собствените си роднини на властови и отговорни позиции, подготвяйки почвата за династичен преход. Докато всяко предаване на властта носи известен риск в система, доминирана от една-единствена личност, вероятността от съществена промяна в управлението или спазването на основните свободи остава слаба в утвърдените диктатури в региона – както се вижда от липсата на истински демократични реформи в Узбекистан три години след като Шавкат Мирзийоев наследи покойния президент Ислам Каримов.
Демократичният потенциал на една страна се влияе не само от нейната нова история и вътрешни условия, но и от непосредствените й съседи и по-широката международна среда.
През последните няколко години важни контекстни промени се отразиха на перспективите за демокрация в региона, простиращ се от Централна Европа до Централна Азия.
В допълнение към продължаващото злокачествено влияние на Русия, Китай напредва с амбициозната си външна политика в почти всички 29 региона на региона. Участието на Пекин варира от потискане на неблагоприятното отразяване в медиите до хвърляне на финансов спасителен план към елита и снабдяване на репресивните правителства с технологии за наблюдение.
Режимът на Си Дзинпин не толкова разпространява собствения си еднопартиен модел, колкото разпространява влиянието си, приспособява решения си към местните нужди, възползва се от институционалните слабости и се вписва в корумпирани политически и икономически структури. Този подход подкопава върховенството на закона и прозрачността, като допълнително дава възможност за лошо управление и репресии в региона. Гласовете на разнообразния „екипаж” от крайнодесни, насилствени екстремистки групи също се чуват в различни страни като Прибалтика, Полша, България , Украйна, Грузия и Армения.
Въпреки че групите и техните ксенофобски послания не са непременно нови, те демонстрират ново ниво на трансгранично сътрудничество и се радват на нарастваща подкрепа от американски си и западноевропейски колеги.
Тези неща се случват на фона на завръщане към съперничеството на великите сили и очевидната липса на лидерство в демократичното управление от традиционните шампиони като САЩ и държавите от Западна Европа. В действителност някои политици и партии от двете страни на Атлантическия океан непрекъснато получават знаци от нелибералните популисти на нациите в транзитния регион, което допълнително влошава показателните на демокрацията.
В ЕС провалът на държавите членки да се справят с нарушенията на правовата държава вътре в блока е съчетан с бавна ерозия на правата на мигрантите и лицата, търсещи убежище. Нито Полша, нито Унгария не са се сблъсквали с последици заради това, че са накърнили принципите на правовата държава, а управляващата партия в Унгария „Фидес” дори е член на основната Европейска народна партия, най-голямата група в Европейския парламент.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп не успя да отстои демокрацията в региона. Той прегърна правителствата на Унгария и Полша – дори посети и похвали двете държави, оказвайки натиск върху новото правителство на Украйна, за да извлече лични политически дивиденти.
Възстановяването на демокрацията отвътре
Въпреки изборите на техните лидери, копнежът на гражданите за демокрация остава силен. В Армения и Украйна се проведоха големи трансформации, предизвикани от обществените изисквания за по-добро управление.
Арменският премиер Никол Пашинян и украинският президент Владимир Зеленски сега ще бъдат изправени пред трудното предизвикателство за управление на очакванията, поддържане на доверието и преструктурирането на корумпираните системи, без да се нарушават демократичните норми.
През изминалата година Молдова също преживя катарзис, прекъсвайки модела за олигархично управление, напредък постигнаха в Северна Македония и Косово.
Отделно новите протестни движения, често фокусирани върху екологичните проблеми, се появяват и запълват политическа празнота в страни от Централна Азия до Балканите.
Заедно с организации, борещи се срещу корупцията и за прозрачно управление, екологичните кампании постигнаха редица успехи, демонстрирайки непрекъснатата привлекателност и доказаната ефикасност на демократичните методи.
Като се има предвид този контекст, реакцията спрямо пандемията от COVID-19 вероятно ще даде нов тласък за активизъм и ще стимулира тактическите иновации за преодоляване на ограниченията при законодателството.
Вероятно не е случайно, че в Централна Европа и на Балканите, субрегионите, които постигнаха най-бързия напредък по показателите за демокрация през последните десетилетия, се наблюдава най-бързото спадане през последните години. Институциите, които са в основата на демокрацията, се нуждаят от консенсус от елита и от изпълнението на прости критерии за развитие. Тяхната ефективност и устойчивост зависят от участието на активните граждани.
Целият доклад може да намерите тук -> https://freedomhouse.org/sites/default/files/2020-04/05062020_FH_NIT2020_vfinal.pdf
