Светът се намира в средата на глобален дебат за това как да обуздае силата на големите технологични гиганти и как да предотврати експлоатацията на информация от страна на Русия и другите лоши момчета и да направи интернет по-добър за всички нас.

От гледна точка на тази ситуация може да изглежда, че двете решения приети от ЕП тази седмица са позитивни – в последния момент те бяха вкарани в дневния ред, въпреки че преди това бяха отхвърлени. И двете решения са неблагоприятни за технологичните гиганти и служат за регулиране на интернет пространството. И двете обаче са лошо измислени и контрапродуктивни и ще направят интернет по-лош.

Едното решение е допълнение към Закона за авторското право, което е наречено „такса за линкове”. Тази мярка предвижда издателите да изискват от големите сайтове такса за това, че публикуват линкове към техните продукти. По този начин се разширява Законът за авторското право, като в него се включват линковете, използвани от Гугъл и други търсачки, които дават на потребителите в интернет резюме на онова, което те търсят.

Въпреки че детайлите не са ясно разписани в текстовете, това може да бъде обяснено с две думи така: сърфирането и търсенето в интернет ще стане по-трудно, ще бъде и по-трудно създаването на конкуренти на съществуващите търсачки.

В правилата са заложени изключения за някои сайтове, например Уикипедия, след като сайтът и неговият собственик яростно се възпротивиха на новите мерки. Все пак някои активисти изказаха мнението, че съпротивата няма да проработи.

Вторият закон, който ще бъде прокаран, е дори по-лош. За него се говори като за „забрана за миймове”, но ако трябва да сме по-точни, той представлява филтър за качване на съдържание в интернет. Ще има изискване към всички големи сайтове и социални мрежи да създадат бази данни със съдържание, което се намира под закрилата на авторското право, а спрямо него ще се проверява всичко, което се качва от потребителите.

Регулациите в европейския Закон за авторското право към момента са по-слаби от онези в САЩ що се отнася до пародирането на определени лица или случки чрез изображения или видеоклипове, които са под закрилата на закона. Въвеждането на тези филтри, каквито впрочем има инсталирани в по-опростен вариант в Youtube, ще служат за рестрикция на голяма част от съдържанието в интернет, включително гифове и миймове.

Освен това този филтър ще помогне за признаването на много фалшиви претенции на автори по Закона за авторското право. Тази седмица изявеният британски пианист Джеймс Роудс успя да победи в спора със Sony Music Entertainment, които предявиха претенции към него, че е нарушил техни авторски права, свирейки произведение на Йохан Себастиан Бах. Роудс публикувал видеоклип с изпълнението си в социалната мрежа Фейсбук, но то било отчетено като плагиатствано, въпреки че Бах умира преди 300 години и няма нищо общо със Sony.

Първоначално Роудс бил осъден по Закона за авторското право, но обжалвал и в делото имало обрат най-вероятно само заради голямата му известност и чистото му име. В прокарването на промените подобни дела не биха имали толкова щастлив край и осъдените за нещо, което не са извършили, биха се превърнали в обичайна гледка, особено с оглед на това, че в новата система не са предвидени наказания за фалшиви искове от страна на авторите.

Освен това изграждането на тези филтри би било скъпо и времеемко. Това означава, че с тези си действия ЕС ще укрепи позициите на съществуващите в момента социални мрежи и ще направи ситуацията много по-трудна за утвърждаването на техните нови конкуренти, които дори и да имат по-добри бизнес модели, които не са базирани на събиране на лични данни.

Новите правила ще създадат много губещи, но и някои победители. Всъщност хората, работещи в креативната индустрия ще спечелят много малки ползи. Основният двигател на тези промени беше Аксел Спрингър, който отдавна си постави за цел да печели повече пари от Гугъл и останалите технологични гиганти.

Но издателите трябва да преодолеят тази си фиксация. Вестниците и издателите на новини загубиха голяма част от приходите си, но те трябва да признаят, че има реална причина за това. Някога вестниците бяха най-доброто място за търсене на работа, нови възможности или дори партньор. Това вече отдавна не е така: стотиците сайтове с обяви за работа, имоти или за запознанства вече са много по-добра и удобна възможност. Не е нечестно, че хората вече не ги публикуват във вестниците.

Имаме нужда от разговор за това как да финансираме качествената журналистика и как да накараме технологичните гиганти да поемат отговорност за действията си и да дават основателен принос на обществата, в които работят. Играта със Закона за авторското право не е правилният начин това да бъде направено.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
32