вестник

В Централна и Източна Европа, както и в други части на света, политическите и икономическите сили се съюзяват, за да поставят независимите медии под труден за удържане натиск. Комбинацията от намаляващ тираж и намаляващи приходи разтърси бизнес модела, отслаби вестниците и ги направи податливи на политическо и корпоративно влияние. Някои се страхуват, че като крайна последица идеалът за журналистическата независимост вече е тежко компрометиран, пише в. „Гардиън“ в обширен анализ  под заглавие Local media are simply disappearing’: how financial pressures are killing independent media. Автори са Андрю Макдуъл и Биби ван дер Зее.

В Полша например либералните издания сега твърдят, че са третирани несправедливо от дясноцентристкото правителство, което според тях използва икономически средства за политически цели, обръщат авторите поглед към Варшава.

От есента на 2015 г. има рязко ограничение – понякога пълна забрана – на абонамента за някои вестници от страна на държавните институции. Като това е насочено основно срещу две седмични издания – полското издание на „Нюзуик“ и „Газета виборча“, които критикуват управляващата партия“, цитира „Гардиън“ Пьотр Сташински, заместник главен редактор на „Газета виборча“.

Лука Орешкович, експерт по медийно инвестиране, казва, че това е често срещано оплакване в региона.

„От Полша и Унгария и до хроничния властови натиск върху медиите в Западните Балкани, навсякъде ставащото има негативно влияние върху качеството на публичния дискурс“, смята Орешкович и конкретизира действията срещу медиите: има изтегляне на рекламата за публичния сектор под натиска на властта, има повтарящи се данъчни атаки чрез държавните данъчни власти, както и ограничаване на свободата на словото чрез въвеждането на ограничаващо и рестриктивно медийно законодателство. Това са мощни средства за подрязване на медийната свобода и независимост с огромно влияние върху финансовото здраве на независимите медийни издания“, казва още експертът.

„Икономическата несигурност на медиите е огромно предизвикателство пред журналистиката“, коментира за „Гардиън“ Арлем Дезир, бивш френски министър,  който сега е представител за свободата на медиите в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Много по-трудно е сега да намериш средства за финансирането на независима и качествена журналистика, всепо-голяма става и концентрацията на медийната собственост. Това застрашава плурализма и означава, че в някои региони местните медии просто изчезват, подчертава Дезир.

В световен мащаб приходите от вестниците през последните пет години са намалели със 7,8 %, показват данни на Световната асоциация на вестниците, като този процент е изкривен, защото в Китай и Индонезия тиражите на вестниците имат ръст от 25%, а в Индия са скочили със 71%. В крайна сметка реалността в повечето части на света е много по-мрачна – тиражите са паднали с 34% в Испания, с 19% в Бразилия, с 32 % в Австралия, с 22 % в Южна Африка и с 39 на сто в Италия.

Приходите от продажбите на печатните издания се свиват, падат и печалбите от печатна реклама по света – от 79 млрд. долара през 2012 г. до 58 млрд. долара през 2017 г. Дигиталната реклама расте (само от 2015 до 2016 г. с 5%), но по-голямата част от този ръст идва от прихванатата реклама от интернет гигантите „Гугъл“ и „Фейсбук“.

„Американският рекламен новинарски модел също запада през последните 10 години“, цитира „Гардиън“ Тара Сусман-Пена от международната неправителствена организация IREX, която прави мониторинг на медийната устойчивост по света от 2001 г. „Има огромна криза в модела на рекламиране. Старият медиен модел няма бъдеще и това изключително усложнява проблема.“

Отслабването на медиите коментира и проф. Розентал Алвес, основател на Рицарския център по журналистика за Северна и Южна Америка: „В западната демокрация медиите бяха печеливши и на това дължаха силата и възможността  да са независими и защитени от натиск от корпорациите и правителствата. Но с промяната на финансовата ситуация несигурността расте“, казва Алвес.

Много вестници са принудени да разчитат на приходи, които идват „под условие“, което означава риск от унищожителна автоцензура и мека цензура. Държавната реклама в частност често се използва като средство за манипулация от правителствата, като рекламата просто отива при приятелски настроените към властта медии, обобщава „Гардиън“.

Световен преглед от WAN-IFRA (Световната асоциация на вестниците и медийните издатели) показва, че в много страни пресата е притеснително зависима от държавно финансиране: медиите в Камбоджа например „се борят да поддържат цялостта на изданията, като се подчиняват на влияние от правителството или частни източници, като това е възнаградено с реклама. Около 99 на сто от местните рекламни приходи отиват в шепа вестници.“

В Малави има подобен проблем. „Ние имаме два водещи всекидневника“, казва журналистът от Малави Чарлз Пенсуло. „И двата са много зависими от правителството за приходи… Когато правителството бойкотира даването на реклами в един от двата вестника по, предполагаемо, политически причини, той почти фалира.“

В Аржентина системата е толкова „добре работеща“, че при бившата президентка Кристина Киршнер фаворизираните медии – щастливи да получат държавна реклама – бяха известни като  K-пресата, конкретизира проф. Розентал Алвес.

Нуждата от пари също така дава на комерсиалните интереси много повече власт. В изследването „Светове на журналистиката“ журналистите казват, че „тревогата за рекламите“ и „натискът за печалба“ са се увеличили в редакциите им през последните пет години.

Open Democracy в сътрудничество с Индекса за цензура и Европейската федерация по журналистика в момента извършва проучване, което включва европейски журналисти от 47 страни, за да види дали комерсиалният натиск се е увеличил. Досега, казват оттам, резултатите са тревожни.

Собствеността също е от критично значение за медиите, тъй като компании се възползват от финансовата слабост в сектора и извършват различни придобивания. Изследване на „Репортери без граница“ от 2016 г., озаглавено „Когато олигарсите тръгнат на пазар“, проследява т. нар. модел „Берлускони“, в който медийните собственици са близо или част от политиката. Според техните изводи моделът „Берлускони“ се прилага по цял свят.

Изследването посочва завладяването на преди независимото издание South China Morning Post от Джак Ма, който е от най-богатите хора в Китай, предприемач, собственик на „Алибаба“. Според политолога от Университета на Хонконг Уили Лам: „Джак Ма действа като политическо прокси на китайското правителство и работи за заглушаването на последните независими медийни гласове на тази територия.“

Сусман-Пена признава, че е песимистка за бъдещето на медийната индустрия. Но Винсънт Пейреня, изпълнителният директор на WAN-IFRA, се оказва не толкова мрачно настроен. „Да, традиционните бизнес модели на новинарските организации бяха преобърнати“, казва той, но твърди, че като краен резултат ставащото може да изведе и до позитиви.

Навлязохме в епохата на потребителите, в която бизнес моделът ни зависи повече от ценностите, които доставяме на нашите общности и на крайните потребители, отколкото от ценността за рекламодателите, прогнозира изпълнителният директор на WAN-IFRA.

И продължава: “ Ставащото води към промени в цялата индустрия,  води към модели на абонамент или членство. Всичко сега се завърта около читателите и в крайна сметка то може да се окаже мощен стимул за подобряване на журналистиката“, прогнозира изпълнителният директор на WAN-IFRA.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук