„Гардиън”: Защо американците не си дават оръжията

Около 03:30 на 23 ноември 2013-та един куршум чупи прозореца на апартамент в Индианополис, докато вътре мъж и жена гледаха телевизия, а бебето им спи.

Мъжът звъни на телефон 911 и вика: „Трябва да се махна оттук. Изпратете ми кола!”

Отсреща се чува:

„Мисля, че при вас вече има полицаи”.

На записите от спешния телефон се чува тежкото дишане на мъжа, който казва на жена си да събере багажа на детето. Той се обръща към диспечера с настояването да побърза и да ги спаси.

„Полицаите ще дойдат възможно най-бързо”, казва гласът в слушалката. „Стойте в апартамента. Не излизайте!”

Четири месеца по-късно, в същия град, главният лобист за оръжията – Националната асоциация за оръжията – провежда годишната си конференция под надслов: „Борете се”.

В апокалиптичната си реч, директорът на Асоциацията Уейн ЛаПиер казва:

„Има терористи, домашни насилници, наркокартели, убийци, хейтъри… Питам ви: Вярвате ли, че правителството ви защитава? Ценностите ни се променят. Това е причината все повече американци да си купуват огнестрелни оръжия и боеприпаси.”

Ужасният инцидент от миналата неделя в Лас Вегас, беше 273-та масова стрелба в Америка за тази година. През тази седмица имаше друг подобен случай, в Маями – четирима души бяха застреляни по време на бдение в памет на 30-годишна цена, която била застреляна в колата си миналата седмица.

Един въпрос тормози хората: Защо САЩ продължават да поддържат толкова „либерални” закони спрямо огнестрелните оръжия, след като подобни жестокости са толкова често срещани? Отговорът на този въпрос едва ли можем да получим от речта на ЛаПиер.

Проблемът е далеч по-сериозен от притежаването на оръжие, само по себе си. Става въпрос за въвеждане на по-строги закони, които да контролират подобни действия.

В едно общество, в което притежанието на оръжие означава „индивидуализъм”, всеки човек трябва сам да търси начин да се спаси.

Щом едно правителство подкрепя тезата, че притежанието на оръжие е контрапункт на тромавата и неефективна държава, то на обикновения човек не му остава нищо друго, освен да се защитава сам. Това, като че ли, подкрепя твърдението за „мъжествеността ни” – способността ни да защитаваме семействата си.

Всички тези твърдения, които лобират в полза на оръжията, са абсолютни глупости. Голяма част от онези, които притежават оръжия се самоубиват. Шансът да притежаваш оръжие и да бъдеш застрелян е много по-голям, отколкото, ако нямаш пистолет, например.

Ако притежаването на оръжие наистина води до „безопасност”, то САЩ трябва да е най-спокойното място на Планетата.

Всеки ден седем деца или тийнейджъри биват застреляни. Веднъж седмично едно малко дете, докато си играе с пистолет, ранява някого.

Лесно ще е да обвиним Националната асоциация за оръжията. Лобито им изигра ключово значение за пресичането на основните реформи. Способността му да „подкрепя” финансово политиците на местно и национално равнище, е най-големият му плюс.

В САЩ буквално всеки може да си купи пистолет – независимо дали имате черен печат за влизане в някоя държава. Просто няма орган, който да ви контролира. Не се инвестират никакви пари за превенция.

Макар, че ролята на НАО не трябва да се подценява, не бива и да се преувеличава. Дори когато тя печели (или блокира) гласове в Конгрес, мнозинството от американците вече са на мнение, че законите за огнестрелните оръжия трябва да се спазват по-стриктно, че ако повече хора имат пистолети, Америка няма да е толкова безопасна държава.

Когато мъж застреля деца в Дънбейн през 1996 г., Великобритания затегна законите за огнестрелните оръжия. През същата година, в Австралия, мъж се опита да стори същото, но и там бяха взети мерки. Така правят отговорните демократични общества.

Но в САЩ апелите за свобода, индивидуализъм, мъжественост сякаш се чуват по-силно от гласовете на здравия разум.

Проблемът сигурно е много по-дълбок от това, което ние си мислим. САЩ, например, имат най-голямата армия в света, президентът Доналд Тръмп пък обещава „огън и ярост” за Северна Корея

В САЩ на пистолетът се гледа като на основополагащият камък на страната, като на предпазна мярка срещу тиранията.

В държава, която беше изградена благодарение на робство и геноцид, пистолетът придоби огромно значение, притежанието му, едва ли не, символизира сила и надмощие.

Ако „оръжейните ентусиасти” бяха толкова загрижени за предотвратяването на тиранията, сигурно трябваше да се включват в протестите на чернокожите, които недоволстваха срещу расовата дискриминация.

Явно обаче това не е тирания, на която да се противопоставят.

Едно е сигурно – САЩ се нуждаят от нов закон за оръжията. Но, за да се случи това, трябва да се променят много неща. Най-вече самосъзнанието им. В крайна сметка, от това зависят животите им.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
327