На снимката: Георги Ганев

Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. От 2003 той е асистент в Стопански факултет на Софийския Университет. От 2003 е и член на УС на Българската Макроикономическа Асоциация, като в периода 2005 до 2009 е и негов председател. Има множество научни публикации в областта на икономиката и финансите, както и за обвързаността между корупционната среда и пазара на труда

 

Г-н Ганев, как ще коментирате първите действие на новия финансов министър и смените, които направи в някои основни структури на финансовото министерство?

Според казаното от самия министър, е имало натиск, да не кажем някои по-силни думи, откъм НАП спрямо по-малкия и среден бизнес. А ако министъра наистина вярва, че е имало такъв натиск и той е минавал през ръководството на НАП, звучи напълно логично той да търси смяна там. Да не говорим, че това ръководство на НАП имаше някои издънки последната година, особено с изтичането на лични дани („НАП лийкс“) и прочее. Така че предполагам има някакъв сериозен резон г-н Василев да предприеме тези стъпки. За митниците съм по-малко запознат и не мога да коментирам.

Какво заварва новият финансов министър?

Понеже не съм запознат с вътрешната ситуация в министерството, кадрова и т.н., там няма как да коментирам. Но от гледна точка на бюджета, това, което може да се каже, е, че той заварва един много сериозно напрегнат бюджет, който е изпреварващо натоварен с големи увеличения на разходите. Предвидено е и прекратяване на редица програми, които са очевидно доста популярни и политически много трудно могат да бъдат спрени без сериозни последствия. И, както чухме, поне надбавките за пенсионерите няма да бъдат прекратявани по време на мандата на този кабинет. Което означава, че министърът най-вероятно вече се е ориентирал и е успял да намери необходимите за това резерви. По груби изчисления, това са около 200 млн. лв., а ако застъпи и юли месец, може би отиваме на над 300 млн. лв. само за тези надбавки. Но голямата надежда за министъра в тази ситуация е, че приходите вървят по-бързо от очакваното и от заложеното. И, един факт, който за много хора не е особено приятен – осезаемото увеличаване на инфлационните процеси, включително потребителските цени. Но особено в някои акцизни стоки, като да речем горивата, поради ситуацията в света като цяло. Говорим за петрол, който седи близо 70 долара за барел сорт бренд вече доста време. А това са много високи за последните години стойност. Инфлацията не е приятна за хората, разбира се, но за финансовия министър е доста добра новина, защото ставките вървят върху по-високи цени и, съответно, идват по-високи от очакваните приходи. Така че, по тази линия, той може да получи през идните месеци малко повече от очакваното и това да му отвори пространство, с постановление на Министерски съвет, докато се събере парламент, който може да пипа законите, да управлява по-добре процесите. Но ситуацията е напрегната.

Според вас ще има ли промяна в политиката спрямо „Лукойл“, например, или „чадърът“ ще остане?

Може да има промяна. Един финансов министър, с оглед на известните в публичното пространство думи – „Ало, Ваньо“, може да направи много в това отношение. Доколкото знаем, че навремето г-н Танов беше сам войн на този фронт. Ако един финансов министър има желание, може да направи доста повече от гледна точка на изсветляване на по-големите данъкоплатци и вкарването им в някаква рамка на нормални правила. Да речем използването на измервателни уреди, засичания, в случая с „Лукойл“ – по пристанищата. Финансовия министър наистина е много по-способен и има много повече власт. Въпросът е, че конкретно този министър е служебен, а би било много полезно за него да има зад себе си една поддръжка от парламент, защото и това също много може да помогне.

Как си обяснявате ниската събираемост от ревизионните актове – едва 55%? Министър Василев каза, че заради това в бюджета не са влезли около 2 млрд. лева.

Това е сериозна сума. Ако могат да се съберат по-ускорено тези пари, това може много, много да помогне в тази ситуация.

Ако работата на новия министър се окаже успешна и събираемостта се увеличи, може ли да се окаже, че няма нужда от тегленето на нови заеми?

Това винаги е валидно. Колкото повече данъци влизат в хазната, толкова по-малко се налага да се теглят заеми. Проблемът е, че от една страна, ревизионните актове ги има, но въпросът е до колко реално могат да се съберат задълженията по тях. Тоест доколко тези, които дължат суми по тези ревизионни актове наистина имат способност да плащат. Защото е възможно да има ситуации на длъжници, които нямат средствата да платят тези актове.

Според вас това ли е основната причина, че длъжниците нямат средства да се издължат?

Не знам. Възможно е обяснението за неплащането да е и специално отношение. Със ситуацията от предходното правителство, това е нещо, което не можем да изключим.

Ще бъде ли наистина намален натискът от страна на НАП върху малките фирми, както обеща министър Василев?

Мисля, че министърът има волята да го направи. Според мен това е много добър подход. Най-малкото, да се демонстрира на големите, че има едни данъци, които трябва да се събират. И не се съмнявам, че Василев има желанието това да стане. Въпросът е, че тези големи фирми ще окажат, най-вероятно някаква съпротива, която най-вероятно ще минава и по политически канали и съответно ще е важно, грубо казано, какъв политически гръб ще има министърът в това си начинание. И за мен това ще е ключовият въпрос. Иначе, големите фирми, едва ли ще са много щастливи да го чуят това. От друга страна пък, за някои от големите фирми, това може да представлява известно изравняване на игралното поле, доколкото само една част все пак, така да кажем, са се ползвали с връзки и специално отношение. И другата, част, макар и големи, е възможно дори да са страдали от това и всъщност да подкрепят нещо подобно. Та микрополитикономията на този процес е любопитна. Предполагам, че самият министър, който все пак е доста повече в бизнеса от мен, защото аз съм теоретичен макроикономист, може би по-добре от мен ги усеща тези неща и сигурно се надява на поне някаква подкрепа от самия бизнес. От тези, които всъщност биха спечелили ако всички биват третирани еднакво.

Бихте ли направил коментар на  пролетната прогноза на Европейската комисия за ЕС?

Пролетната прогноза не изненадва с нещо. Има едно нещо, което на мен не ми съответства. И то е прогнозата за ръста на капиталообразуването, той е доста оптимистичен за тази година. Обаче много се разчита на постъпване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, а пък ние разбрахме, че тази година да постъпят сериозни средства по този план не е особено вероятно. И дори да постъпят, това ще е най-вероятно към края на годината. И най-вероятно самото капиталообразуване няма да се случи през тази година. Така че, там виждам малко прекомерна оптимистичност в прогнозата. Иначе, общо взето, за България специално, изглеждаше нормално. Може би бих очаквал и малко по-ускорена инфлация, отколкото тях, но това вече е въпрос и донякъде на по-случайни събития от сорта на енергийни цени и прочее.

 

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!