Американска пропаганда няма. Съществуването ѝ е „опорка“ на руската пропаганда. У нас не може да бъде идентифициран наратив, който сам по себе си да може да се нарече американска пропаганда – нито пък да бъде посочено какво твърди и какво иска да постигне с твърденията си. За разлика от наратива на руската пропаганда, чиито съдържателни ядра („опорки“) са наситили публичното пространство и лесно могат да бъдат изведени и описани.
„Опорките“ на руската пропаганда
Резюмирани, те са от типа на: „колективният Запад“ унищожава традиционните християнски ценности, чийто изконен пазител е Русия, която единствена може да му се противопостави; той е врагът, защото е нападнал Русия, а не тя Украйна; българските елити от своя страна са продажни – състоят се от соросоиди, грантаджии, джендъри, либерасти, жълтопаветници и пр., които слугуват на врага; продажно е и настоящето българско правителство, защото следва ангажиментите си към евроатлантическите партньори вместо към своите „братушки-освободители“ и т.н.
Всеки е чувал и знае тези „опорки“, но ще му е трудно да посочи и една-единствена на американската пропаганда. Освен ако като такава не се лансира, да речем, твърдението, че Русия е нападнала Украйна. Само че това не е пропаганда, не е дори интерпретация, а е свидетелство (информационен наратив) за събития, които се виждат с просто око, стига умишлено да не си затвориш очите.
В България американската пропаганда би била безсмислена
Докато „пропагандата се свежда до повече или по-малко систематични опити за манипулиране на мнението и убежденията на хората посредством различни символи: думи, лозунги, монументи, музика, поезия и т.н.“, според популярното определение на Енциклопедия Британика. Тоест, преследваният ефект е промяна чрез манипулация на съществуващо положение, на заварени нагласи. Именно това прави настояването за американска пропаганда в днешна България безсмислено по условие – просто тя не би имала какво да променя.
Още с падането на комунизма и излизането от зоната на руското влияние та досега, доминиращите обществени нагласи у нас са за все по-голямо сближаване със САЩ и НАТО. По-скоро там имаше периоди на колебание доколко сме готови за подобна интеграция. На Русия, обратно, стремежът ѝ е на всяка цена да промени заварените нагласи. За целта използва по предназначение средствата именно на пропагандата, която да манипулира мнението на хората така че да гласуват за лоялно към Москва управление на страната, а то на свой ред да прекъсне прозападната ѝ интеграция (някаква репетиция за подобен сценарий можеше да се провиди в действията на последните служебни правителства).
Задочната проруска коалиция в България
Системното организиране на пропагандата започва от руската политика, чиито представители отдавна са изоставили протоколния тон и са влезли в ролята на откровени пропагандатори (Митрофанова е подходяща илюстрация), за да се стигне до задочната проруска коалиция в българската политика между президента Радев, „Възраждане“ и БСП. И те да се надпреварват да въртят руската „опорка“, че посолството в София, което пуска „опорки“, не е руското, а американското и да разпалват омраза към него у податливите на пропаганда българи.
Въпросът е: защо ѝ е на руската пропаганда да настоява, че има американска пропаганда у нас, а и въобще в държавите от ЕС. Най-простото обяснение е, че става дума за самозащитна реакция на принципа на подобието: ние не сме по-лоши от вас. Но на Русия това вече не ѝ стига – не иска да е лоша като другите, а само другите да са лоши. Митът за американската пропаганда с днешна дата трябва да ѝ помогне за две неща. Първо, да изглежда, че хибридната война не е нейна собствена инвазия на Запад, а се води от двете страни на фронта. И второ, да забие клин между държавите от ЕС и САЩ.
Русия била принудена да се защитава от НАТО
Централна „опорка“ на руската пропаганда е, че и хибридната война (а и пълномащабната война в Украйна) са в отговор на нападение от НАТО – Алиансът бил завоювал територии, които на Русия ѝ се налага да освобождава. Както помним, нашата територия е конкретно опомената в искане от декември 2021 г. на Министерството на външните работи на Русия за „възстановяване на конфигурацията от 1997 г. на територията на страните, които тогава не са били членове на НАТО. Това се отнася и за България и Румъния“.
Манипулацията е прозрачна: за разлика от Русия НАТО нищо не е завоювал, нито е пожелал да завоюва – бившите соцстрани доброволно и с историческо въодушевление се присъединиха към него като равностойни партньори. Но ако номерът мине дори само донякъде, ще трябва да има „мирни преговори“ (друга любима опорка на руската пропаганда) между Русия и Запада, сякаш са в симетрични позиции. И в тях Русия ще може да удря по масата и да си връща зоните на влияние, загубени след края на Студената война, защото нейната пропаганда сега ще е спечелила хибридната война. Има ли съмнение ние в коя зона пак ще се озовем?
Откровено нацистки тонове
Относително нов нюанс в опорките на руската пропаганда е, че врагът за момента е не толкова „колективният Запад“, колкото САЩ в мандата на президента Байдън и негови жертви заедно с Русия са и другите европейски държави. Лидерът на нашето „Възраждане“, трениран руски резоньор, успя да изпълни леко променената пропагандна ария в Германия пред агитка на партията „Алтернатива за Германия“, които са на неговия акъл. Той набързо възбуди нацистките чувства на аудиторията със скрития чар на хитлеровото ораторско майсторство и с яки „четки“ на Германия.
Тя по думите му „продължава да бъде държана в едно несъответстващо на нейната историческа роля и позиция политическо положение. Крайно време е вашата страна да вземе полагащото ѝ се място на велика сила и то не само в Европа… Повече от всякога нашият континент и нашата европейска цивилизация имат нужда от силно водачество в защита на традиционните европейски и християнски ценности“, заяви Костадинов.
Каква е целта на Русия
Но ние знаем от други пропагандни опорки кой е изконният носител на традиционните християнски ценности и се досещаме, че гостът, като казва велика Германия, подразбира велика Русия. Защото какъв по-пряк път към величието ѝ от разпадането на солидарността между ЕС и САЩ.
Така че, да си пазим главите от руската пропаганда, за да не трябва след това да ги пазим от руските бомби.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
