Недостигът на квалифицирана работна ръка в Германия принуждава редица бизнеси да съкращават работното време. Може ли германското общество да си позволи четиридневна работна седмица при пълно заплащане?
„Решихме просто да го направим. Някой трябва да започне“, казва Саша Халвег, управител на ресторант във Фрайбург, който предлага не само местни деликатеси от областта Шварцвалд, но и специален режим на работа. Тук всички работят на непълно работно време и въпреки това получават заплати като за пълен работен ден, пише обществено-правната медия АРД.
„Колективният трудов договор на Германската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (DEHOGA) предвижда работна седмица от 39 часа. Ние работим по 31 часа седмично за същите пари“, обяснява Халвег. Основната идея е работното място да е достатъчно привлекателно за служителите, за да може бизнесът да се развива и да не се налага да въвежда принудителни почивни дни или дори да затваря напълно поради липса на персонал – опасност, която вече е засегнала някои от неговите колеги.
Недостигът на квалифицирана работна ръка се задълбочава
Недостигът на квалифицирана работна ръка е реален и то не само в сферата на ресторантьорството, като вероятно ще се задълбочи още повече, пише АРД. Според изчисленията на Института за изследване на заетостта (IAB) до 2035 г. повече от седем милиона души ще напуснат пазара на труда в Германия. Млади кадри също няма достатъчно.
Профсъюзът на работещите в металообработващата индустрия (IG Metall) настоява не само за увеличение на заплатите с 8,5%, но и за намаляване на работното време от 35 на 32 часа седмично с пълно компенсиране на заплащането. Това е единственият начин да се осигурят работни места в дългосрочен план, да се привлекат нови квалифицирани работници и да се осигури бъдещето на отрасъла, твърдят от синдиката.
Контрапредложение
Важен въпрос в тази връзка гласи: могат ли германците да си позволят да работят по-малко. Отговорът на някои водещи експерти е категоричен. „Нито час по-малко“, казва Михаел Хютер, директор на Института за германска икономика (IW). „Трябва да вземем предвид свиващата се икономика“, казва той и добавя: „Намаляването на работното време обаче ще доведе до намаляване на производителността“. Ето защо още през 2019 г. Институтът направи съвсем различно предложение: да се удължи седмичното работно време.
В Германия се работи средно по 34,7 часа на седмица – този показател е сравнително нисък в сравнение с някои останали страни от ЕС. По данни на Федералната статистическа служба само Дания и Нидерландия работят по-малко часове седмично. Хютер смята, че страни като Швеция или Швейцария трябва да бъдат взети за пример. В Швейцария например хората работят не само средно с два часа повече на седмица, но и с две седмици повече на година.
От 1991 г. насам броят на заетите лица в Германия се е увеличил от около 40 на 45 милиона души. Въпреки това общият брой на отработените часове е останал същият през този период, казва президентът на ifo Клеменс Фюст в интервю за AРД: „45-те милиона работят толкова, колкото преди са работили 40 милиона.“
Предизвикателството на работата на непълно работно време
Причината за това: 29% от заетите лица в Германия работят на непълно работно време, което е един от най-високите дялове в ЕС. Средно жените работят по 21,4 часа седмично, което често се дължи на това, че отглеждат децата.
С оглед на тези данни исканията на синдикатите са ненавременни, смята Михаел Хютер:
„Всеки, който иска да свърши работата си за четири дни вместо за пет срещу същата заплата, би трябвало да увеличи продуктивността си с 20% – това изглежда нереалистично и дори да е възможно в отделни случаи, е изключително нездравословно“.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
