Днес се проведе национална онлайн конференция, на тема „Медийната грамотност в България: Какво научихме от кризата?”, организирана от Коалицията за медийна грамотност и Фондация „Фридрих Науман“ в партньорство с Министерство на образованието и науката и Министерство на културата.
Сред ораторите бе и посланикът на САЩ в България Херо Мустафа.
„През последната година не успяхме да постигнем голям напредък по темата с независимостта на медиите. Не успяхме да ги защитим достатъчно, а те са основополагащи за демокрацията”, заяви посланикът.
Тя изрази мнение, че в България трябва да има законови гаранции срещу опита за политически натиск върху независими медии.
„Публично финансираните медии са основополагащи за демокрацията. Независимостта на българските медии – частни или обществени, от политически интерес, е много важна. Тя трябва да бъде законово установена и всеки опит да се отстъпи от тази независимост или медии да се концентрират в ръцете на влиятелни личности, оставя вратата отворена за възможно отслабване на тези пазители на обществения интерес. Обещавам ви, че ще продължим да работим за промотиране на независими медии и медийна грамотност“, заяви още посланик Мустафа.
Медийна грамотност
Основен акцент в речта ѝ бе медийната грамотност. Мустафа отбеляза, че е важно от рано да се развива критичното мислене и здравословни онлайн умения на учениците и добави, че „медийната грамотност трябва да се учи в училище от ранна възраст”.
Дипломатът каза още, че семейството, гражданското общество и независимите медиите имат огромна роля в тази посока.
„Базовата медийна грамотност и критичното мислене трябва да бъдат преподавани в училище от ранна детска възраст. Това са умения, които ще ни служат през целия живот. Изключително важно е да се изградят здравословни онлайн навици за употреба на социалните медии от рано, така че докато станат тийнейджъри, младите хора да могат да взимат информирани решения и да бъдат по-устойчиви срещу негативните ефекти на дезинформацията. Така бъдещото поколение ще бъде по-грамотно и, да се надяваме, по-мъдро в консумацията на онлайн съдържание“, каза още посланик Мустафа.
Тя коментира, че технологиите улесняват връзките между хората, но спомагат и за разпространение на фалшиви новини и дезинформация.
„С модерната технология те се разпространяват като вирус. Нашата отговорност и цел е да сме сигурни, че бъдещите поколения са научени как да различават истината от фикцията“, коментира Херо Мустафа.
В рамките на дистанционното обучение по време на пандемията не е развита дигиталната медийна грамотност, сочат резултатите от две паралелни проучвания сред учители и ученици, проведени от Коалицията за медийна грамотност.
Представителят на организацията Антоанета Василева каза, че целта на направените през месец май проучвания е била да установи до каква степен учителите се чувстват комфортно и познават онлайн-средата и ползват всички инструменти в нея.
„Колкото до учениците, за нас беше важно да разберем доколко са им поставяни задачи, свързани с работа в екип, търсене на информация, анализ на информация и създаване на съдържание, защото това са ключови неща, когато говорим за развиване на дигитална медийна грамотност“, допълни тя.
От своя страна заместник-министърът на образованието Петър Николов каза, че технологиите могат да превърнат гражданите в свободни хора, но носят и огромна опасност, защото „могат да превърне гражданите в тълпа, която се модерира от някакви хора“.
