Още едно име на български интелектуалец и автор в областта на изкуствата, направил впечатляваща кариера в чужбина, бе обявено от Комисията по досиетата за сътрудник на бившата Държавна сигурност.
В решението на комисията от 23 април 2018 г. пише, че е сътрудничил на II управление на ДС с псевдоним Деян и че досието съдържало и саморъчно написани сведения. Проверен е като член на редакционния съвет на литературния алманах „Орфей“.
Цветан Марангозов е представител на германския кинематографичен и литературен авангард, тъй като е развивал своята творческа дейност до 1991 г. в Мюнхен. Роден е през 1933 г. в София, син е на писателя Николай Марангозов (1900 – 1967), близък до кръга и списание „Златорог“ на Гео Милев и Владимир Василев през 20-те години, а след 9 септември 1944 г. се изявява предимно като детски поет.
Цветан Марангозов прави опит едва седемнайсетгодишен да избяга от България през 1950 г., но е хванат и осъден на три години затвор. През 1960 г успява да избяга в Германия и там се развива като поет, романист, драматург, режисьор и сценарист на забележителна поредица телевизионни, документални и игрални филми, името му нашумява сред авангарда на германските литературни кръгове под псевдонима Marran Gozow, самият той е ядро на т. нар. Електронен авангарден кръг в Мюнхен. В емиграция се сближава с писателя Георги Марков.
Завръща се в България през 1991 г.
Сред най-известните му творби у нас е романът „Безразличният“. В Народния театър са поставяни негови пиеси – „Децата на Русо“, „Гъбата (обратната страна на обратното)“. За 25-ото международно биенале на изкуствата в Сао Пауло международно жури класира филма му „Видеоконцепт IV“ и с него той представлява България. Преди две години „София филм фест“ подготви специална програма съвместно с „Гьоте институт“, посветена на творчеството на забележителния режисьор.
Припомняме, че изявеният български философ и писател Юлия Кръстева също беше обявена за сътрудник на ДС. След като новината предизвика широк отзвук, Комисията по досиетата публикува цялата документация за агент „Сабина“, каквото се твърдеше, че е кодовото й име. В досието й се видя, че няма нито един донос писан или подписан от нея, а само сведения на агенти, които са се срещали с нея.
