С приближаването на датата на предстоящата ротация в правителството се повишиха и напрежението сред подкрепящите кабинета партии, и децибелите.
И двете ежедневно се подхранват от самоопределилите се за говорители на евроатлантизма у нас – ГЕРБ и ДПС, които обаче в годините назад могат да бъдат
свързани и с други, по-различни, геополитически пристрастия.
Наред с постоянните „партньорски“ атаки срещу правителството, публиката е постоянен свидетел и на говоренето за това колко всъщност важно е правителството,
Планът на Борисов: ПП-ДБ имат два дни да приемат коалиционното споразумение, ако не – избори
тъй като е евроатлантическо, въпреки критиките към отделни министри и това, че като цяло на партньорите им липсва управленски опит и капацитет.
В началото на годината например, за лидера на ГЕРБ Бойко Борисов ротацията беше единствено „технологичен процес“.
Мария Габриел ще отиде с одобрен от парламентарните групи кабинет, за да може веднага да започне процесът по избирането на този по същество нов кабинет. Ротацията е един чисто технологичен процес, и според мен е дреболия и въпросът е технически“, обясни на 6 януари Борисов пред журналисти в село Медвен.
Последва период на затишие, докато бъдат гласувани кандидатите за конституционни съдии.
Защо ГЕРБ избраха точно Десислава Атанасова за конституционен съдия?
През това време лидерите на формациите, подкрепящи управлението – Кирил Петков, Бойко Борисов и Делян Пеевски дори позираха за снимка по време на разговор с президента на Украйна Володимир Зеленски.
Подписите си под общи промени в правилата за работата на комисията за контрол на службите сложиха Борисов, Петков, Пеевски и Атанас Атанасов.
Веднага след избора на конституционните съдии започнаха и по-активните нападки към правителството.
На 1 февруари Борисов обяви пред журналисти, че „колегите малко самоуверено започват да мислят за ротацията“, а имало министри, които изобщо не работят добре.
Тогава Борисов отправи критики по отношение на водената от правителството външна политика и едно пътуване на правителствена делегация до САЩ. На тази дата бяха отправени и първите атаки към военния министър Тодор Тагарев с аргумента, че вече е ходил в САЩ и че не е обяснимо присъствието му в делегацията.
Нападките на Борисов стигнаха до там, че дори се позова на твърдения на лидера на столичната организация на БСП Иван Таков за това, че изборите в София са манипулирани и постави под съмнение избора на Васил Терзиев.
Същият ден – 1 февруари, атаки към кабинета започнаха и от страна на Делян Пеевски, който определи някои министри като „партийни секретари“.
След като темата за определяне на правила, по които да бъдат избирани ръководствата на регулаторите, диалогът през медиите се изостри още повече.
Делян Пеевски заяви, че политиците не могат да се бъркат в работата на регулаторите,
забравяйки да уточни, че ръководствата и съставите им се избират именно от политиците в парламента.
На 2 февруари от чисто „технологичен“ процесът на ротацията за Борисов вече се оказа под условие и „не на всяка цена“.
Той обвърза темата с назначенията в регулаторите и попита ПП-ДБ защо, когато не са имали мнозинство, не са ги подменили.
През следващите дни привидното добро съжителство между партньорите в „сглобката“ беше демонстрирано с внасянето на общи промени в закони.
Като например общото предложение за осигуряване на трудов стаж на хора, които са лежали в лагери по време на комунистическия режим у нас, както и законопроект, с
който се ограничава презастрояването на черноморското крайбрежие.
На този фон в Столичния общински съвет ГЕРБ упорито отказваха да подкрепят кандидата на ПП-ДБ-СС за председател на Съвета.
Тонът се изостри окончателно, след като Борисов заяви мнението си, че не може да бъде направен компромис след ротацията за това външен министър на мястото на Мария Габриел да стане Николай Денков.
„Не виждам повече компромиси назад, които може ГЕРБ да направи. Изходът е Мария Габриел да е и външен министър, Денков – специален вицепремиер и министър на образованието“, заяви на 7 февруари Борисов.
И още на следващия ден се оказа, че все пак Борисов може да направи компромис – ако ПП-ДБ „не искат Мария Габриел да е премиер и външен министър, ние ще излъчим друг външен министър“.
По-малко от час по-късно същият ден – 8 февруари, Пеевски подкрепи Борисов,
който като лидер на ГЕРБ имал пълното право да посочи външен министър.
Ден по-късно Борисов е вече още по-категоричен – ако Външно не е на ГЕРБ, никакви преговори няма да се водят, а половин час по-късно Делян Пеевски заяви, че избори две в едно не са добър вариант за страната.
В деня на влюбените – 14 февруари, Борисов заяви, че това дали ще има ротация зависи изцяло от разговорите между Николай Денков и Мария Габриел.
В обращение все по-активно започваше да се забелязва и темата с корупцията, като Борисов, знаейки вероятно от опит, заяви, че корупция има в „ресурсните министерства“, но не и във Външно, което е на ГЕРБ.
Изявленията от последните дни и на Борисов, и на Пеевски са вече нееднозначни и дори все по-често са поднасяни на публиката като „пикантни“ обиди и все по-остър език.
Докато не стана ясно, че от „технологичен процес“ ротацията се превърна в заложник на изваденото от ръкава на Борисов коалиционно споразумение.
Днес стана ясно, че ГЕРБ ще го предложат на ПП-ДБ на 6 март, а на 8 ще очакват или да бъде подписано, или да се отвори път за предсрочни парламентарни избори.
Също днес стана ясно, че за ДПС избори две в едно вече не са неприемлив вариант, дори нещо повече – според Делян Пеевски за ДПС те за „чудесен вариант“, въпреки че не това не е добре за държавата.
Очевидно се прави опит да се внуши, че ако се тръгне към избори, за дестабилизацията на страната отговорност ще носят именно ПП-ДБ.
След като дни наред Борисов обясняваше, че предложеният от ПП-ДБ меморандум за управлението на страната през следващите 9 месеца и за назначенията в регулаторите ще бъде внимателно разгледан и обсъден и че няма нужда да се бърза, изведнъж се оказа,
че ГЕРБ надцакват с коалиционно споразумение, чието (не)подписване не търпи отлагане.
На дневен ред стои въпросът – за къде се е разбързал Борисов? Иска ли да има правителство или не и ако иска какви са намеренията му – повече министри ли? Той вече намекна за това, казвайки, че министерските кресла трябва да бъдат разпределени пропорционално според резултатите от изборите.
Стои отворен и въпросът защо Борисов не сяда на масата на преговорите, където е нормално да се проведе разговорът за разпределението на креслата и където могат да се поставят ясни искания, а не чрез подмятания през медиите.
Това поведение на Борисов всъщност красноречиво води до „предсказанието“, че всъщност отдавна е решено да няма правителство след ротацията.
