Искате ли умен град – помислете отново

Умният град или „смарт сити“, често употребявано понятие без определен смисъл, се е превърнал в политически етикет в речника на техничарите и западните леви (у нас по ирония десни) урбанисти. Но да се определиш като умен е проява на високомерие и нихилизъм, а посланието, което се изпраща, е, че останалите са глупави.

Защитниците на концепцията за умния град определят Лондон като такъв -да видим защо. Спомням си много ясно английската столица преди 10 години, но видяното наскоро ме шокира не в положителен смисъл. Градът е пораснал с цели 3 милиона души и се е превърнал в огромен звяр, а животът в него може да бъде определен накратко като „ирационален хаос“. Лисиците пред „Тауър“ вече са спомен. В 8-милионния град, който се „пука по шевовете“, не може да се чуят песни на птици като в София или Рим. Бизнесът е съсредоточен в центъра на града, а хората живеят в по-приветливите извънградски зони, където въздухът е по-чист и средата позволява отглеждане на деца или домашни любимци. Това обаче ги кара да пътуват всеки ден средно по час-час и половина към и от работа. Придвижването става с метро, рейс или градската железница, тъй като паркирането в центъра е 15 паунда/ден, което е доста дори за работещите в ситито.

Лондон срещу Рим

В Лондон се провеждат едни от най-популярните конференции за умни градове. Но развитието на британската столица опровергава традиционната реклама на „умните“ неща и технологии, които според основното схващане водят до намаляване броя на чиновниците, персонала и т.н. и така пестят разходи. Лондон се управлява от многобройна местна бюрокрация, която се гордее, че е измислила умния град, и даже допринася и за популярния градски жаргон. Транспортът е скъп, добре организиран и максимално автоматизиран, а умните услуги на местната администрация са замислени да улеснят живота на хората. При 8 млн. население, половината от които пътуват с метрото, градската железница или автобусите, продажбата на билети на гишета, би довела до огромни опашки, затова пътуването става най-често с карта, която се зарежда през автомат. Същото е положението и с плащането в супермаркетите – заради големите обороти, опасността от обири и опашките клиентът върши работата на касиера – сам си маркира стоките на автомат и плаща с карта.

Още ли искате вашият да стане умен? Добре. Бъдете готови и за езикова промяна, защото в „смарт ситито“ винаги се говори на международен бизнес английски, без значение къде се намирате – в Сингапур, Дубай или Талин.

И ако автоматизацията в Лондон има демократичен характер, обърната е към потребностите на жителите му, у нас идеята за умен град все още е свързана с увеличаване на контрола, а технологиите по-скоро се използват с наказателна цел. Столичният транспорт харчи огромни бюджети, за да лови просрочилите с няколко минути времето за паркиране на синя зона, но въпреки това обществените паркинги са малко. От новата тикетинг система на градския транспорт пък се очаква да помага за залавянето на гратисчиите. Но ако се замислим, градският транспорт в София е нередовен и с доста амортизиран автомобилен парк, а пътуването в претъпканите автобуси е всичко друго, но не и удобно, т.е., преди да бъде автоматизиран още веднъж (защото към момента има автоматизация), добре е да се повиши качеството на услугите. А технологията за наблюдение би могла да се използва и по-рационално, в полза на обществото или за превенция на престъпността. Но в България някак нередовните пътници се третират като най-големите престъпници, а извършилите тежки криминални прояви необезпокоявано напускат затворите или си играят на котка и мишка с полицията, т.е. тук с боксова ръкавица трепем муха, но не виждаме слона в стаята.

Ако считате, че столицата на Добрата Стара Англия е умна с празните небостъргачи, милионите електронни очи на CCTV камерите, които любопитно ви гледат от всеки ъгъл и надлежно записват с висока резолюция всяко ваше действие, със запушените канали и градския смог, не трябва да изпитвате резерви към дигиталния урбанизъм и звездния прах на Илън Мъск. Лично аз обаче избирам Рим, където техническият прогрес не е така силно навлязъл и се ограничава до масово каране на електромобили и автомати за паркиране. Във Вечния град можете да се насладите на песните на скворците. Там непрекъснато нещо се прави и изглежда сякаш текат безкрайни промени. Всъщност, ако се поинтересувате, ще разберете, че има има много “сбалято“ (sbagliato, ит. – повреда, развалено – бел. ред), което се поправя и затова в крайна сметка средата запазва облика си.

Лондон и Рим са стари, големи европейски столици, преживели хиляди амбициозни реформи. Те са част от един свят, в който половината от хората вече живеят в града, а останалата част планира да се премести там. Населението застарява, което означава големи социални разходи, а изградената инфраструктура – като концепция и технологии, трябва да стане по-щадяща към околната среда. Днес за щастие градските пожари са рядкост, както войните и епидемиите, но това не ни прави по-защитени, защото климатичните промени отнемат много човешки животи и причиняват огромни материални щети.

Митове за умните градове

Цифровите джаджи, част от скелета на днешните умни градове, са лъскави и крехки, а някои – и недостатъчно сигурни или направо вредни за здравето на човека. С тях обаче е така забавно и всичко е безкрайно лесно и удобно. Те вече са навлезли в живота на градския човек и периметърът им ще се разширява. Оптични влакна като гъста паяжина под улиците и пътищата ни осигуряват интернет. Кулите и умните телефони пък ни дават обща свързаност. А ако раздробим смартфоните на съставните им части – сензори, предаватели и приемници и малки радиоапарати – получаваме Интернет на нещата.

Дигиталните технологии промениха градската среда в течение на няколко десетилетия и днес определено не можем да си представим ежедневието без тях. Google, Apple, Facebook, Amazon, Alibaba/AliExpress са титаните на днешната индустрия. Чрез тях хората печелят пари, водят хибридни войни, затова е логично да очакваме, че ще сложат своя отпечатък и върху урбанизацията.

Днес градовете на бъдещето се рекламират като интелигентни, добре проектирани, красиви, чисти, отзивчиви, зелени, устойчиви, безопасни, здравословни и достъпни.

И това вероятно ще се случи в различна степен, според силите на техните кметове. Но градовете от ново поколение няма да носят в концепцията си високите етични ценности за свобода, братство и равенство. Интелигентният мегаполис, който се заражда, ще се гради върху интернет, мобилния облак и различните услуги, разработени от местните управи, за да направят населените места по-привлекателни за капитала. 

Всеки път, когато интелигентните технологии навлизат в средата по правилния начин, „меката сила“ на отзивчивите и амбициозни градове ще нараства, а кметовете ще изглеждат по-успешни и избираеми. Но в случаите, когато протича неправилно, градската дигитализация ще напомня грешките на предишните вълни иновации като железопътни линии, електрификация, автомагистрали и газопроводи.

Умните градове обаче няма да решат с магическа пръчка проблемите на урбанизацията и едва ли ще изглеждат като някой от столичните бизнес паркове – луксозни сгради клас А и грижливо оформени зелени площи, достъпът до които е контролиран. Трансформацията ще се изстрада и вероятно обликът им ще напомня Талин, Лондон, Шанхай и Амстердам. Защо ли – дигиталната трансформация в изброените столици вече е започнала.

Парцелирането на интернет

Само преди няколко години живеехме в света на торентите и свободния интернет и сякаш вятърът духаше в платната на доставчиците на комуникационна инфраструктура. Само че Фаустовият миг за тях трая кратко; пазарната рулетка се завъртя и заровете паднаха върху сега действащия бизнес модел, изграден върху интелигентните маркетингови анализи, Големите данни и странното усещане, че информацията за нашия живот някак иска да излезе от контрола ни и да започне свое собствено битие, необезпокоявана от волята ни.

Фрагментацията на глобалното цифровото пространство вече е факт и е резултат на приетите в САЩ в края на миналата година регулации за мрежова неутралност, защитата на личните данни на европейците по линия на GDPR (Общият европейски регламент за защита на личните данни) и борбата срещу фалшивите новини. Това означава, че един потребител от Париж и Ню Йорк няма достъп до едни и същи цифрови услуги. Регионите се превръщат в унифицирани луксозни „оупън спейс“ офиси, където всеки стои на работното си място и знае дали съседът до него пие кафе, или е на диета, но всички са наясно, че високият говор и шумният смях не са приемливи.

Тази година редица американски градове се надпреварваха да спечелят благоволението на Amazon, която беше обещала да открие още един голям офис. Само че не стана ясно, поне за тези като мен, които следяха темата през медиите, какви операции възнамеряваше да повери корпорацията на втората си централа. Може би единственото послание от цялата работа е – свърши времето на отворения и изравняващ всички и всичко интернет, да се върнем към изпитаното правило локация, локация и пак локация. Стара истина, още преди кризата на имотния пазар, 10 години назад. Затова и по-рано малко известният германски град Дийнсбрук си проби място на цифровата карта на света, като започна да предлага електронно гражданство на китайски бизнесмени от сферата на технологиите.

Ако трябва да си представим интелигентните градове – те вероятно ще заложат на умни стратегии, за да умножат регионалните си предимства, и вместо отворени глобални и мултикултурни платформи ще станат затворени цифрови общества, основани не на законодателството, а на общи условия, също толкова променливи и плуващи като правилата за поверителност на Фейсбук.

Децентрализация и ляв завой на местната власт

Само преди няколко години, когато интернет беше широко отворен, никой не очакваше – нито урбанистите, нито нашите политици, че градското управление ще стане плоско като структура и отворено и ще премине от централизиран към децентрализиран модел. Обаче населението, въоръжено със смартфони и широколентов достъп, снима дупките по улиците и недомислените и некачествени ремонти на градските велможи. А те, поне у нас, нямат рефлекса да отговорят адекватно на критиката. Технологиите обаче поставят всичко „на масата“ и правят по-видими нещата, както и дават повече възможности те да се коментират.

Някои казват, че протестите на хората у нас срещу застрояването на градинки са дело на левицата. Всъщност позицията на гражданските активисти по своя характер изглежда лява. Те са лидери на мнение в малките общности, хора, които искат да „участват“, да посочат, да кликат или поправят дупките, да се възмутят и качват снимки в социалните мрежи. Има много такива хора с различна мотивация – от свободно време до търсене на изява. Те са важни, но не са интересни, защото са епизодични герои.

Умните градове в дигиталната ера на голямата петорка (Microdoft, Amazon, Apple, Facebook и Google) и китайското трио Baidu, Alibaba, Tencent изоставят новинарските сайтове и публичните платформи. Те възприемат модела на маркетинговите анализи на Големите данни. Защо да се харчат пари за допитване до гражданите как искат да се подобри животът в градовете, след като могат да се наблюдават, при това в реално време, действията им и да се декодира поведението им – какво искат и какво правят в отговор на това, че не получават желаното.

В исторически план умният град може да се окаже завой към средновековната разпокъсаност, гарнирана с лява идеология, преодоляла революционния популизъм. Моделът има две посоки – на капиталистическия град-държава, управляван от ляво правителство, и на тоталитаризъм с пазарна икономика. Ако технологиите се ползват вместо за удобство за следене и контрол, получаваме парадигмата на китайския интернет, структуриран да следи и профилира гражданите, нещо като описания от Оруел свят на бъдещето в романа „1984“.

Умният град на Китай не е Лондон, а смесица между Baidu и Макао. Проправителствената социална платформа навлезе в заспалата бивша португалска хазартна колония, за да засили позициите на властта чрез AI лицевото разпознаване за охранителните камери на полицията.

Какъв ще е новият градски ред, при положение че лесно можем да бъдем локализирани, а личните ни данни не са безусловно защитени от хакери. И ще се изискват ли специални познания, достояние на местните, за да се ориентираме като туристи в градската джунгла и да не бъдем изиграни.

Например, ако ви предстои в скоро време да пътувате за британската столица, добре е да избягвате Източен Лондон, където са съсредоточени основно мигрантите от последната вълна. Районът се характеризира с високи нива на престъпност, а по улиците има табели, които ви предупреждават да внимавате. В района има 4-звездни хотели на прилични цени, със спретнати стаи, но околността не е много приятна. Разбира се, научавате това на място.

Вероятно „лошата част на града“ в бъдеще ще е пълна с алгоритми, осигуряващи директен полет от ученическата скамейка към затвора. Богатите квартали пък ще имат стъклени лимузини, които ще се промъкват през мрежа от сензори, за да осигурят безпроблемно прибиране от офиса или бара до дома…

Всяка история е за пари

Ако следваме пътя на парите – основен принцип в икономическата журналистика – ще видим, че невинаги умният град е свързан с дигитализация. Той по-скоро внася напрежение във вече дигитализираната градска среда. Смарт ситито е новата вълна на големите пари и на постинтернет масите, която дойде с Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft и помете по-старото поколение градски технологични компании като Honeywell, IBM, General Electric.