В студените светлини на технологичния 21 век няма място за легенди за зли чудовища, призрачни кораби или мистериозни оракули и техните жрици. Древните митове и легенди, които са достигнали до нас, се разглеждат като продукт на нечие прекомерно работещо въображение или като фолклорни творби със символен смисъл.

Все пак много от тези невероятно звучащи истории се базират на реални факти. Дори объркващите разкази за гигантски дървени коне и кръвосмучещи вампири може да не са така фантастични, както изглеждат.

9/ Делфийският оракул

Преди 2 500 години хората пътували от цяла Гърция, за да чуят съветите на бога Аполон, предавани от неговата жрица от храма в Делфи. Съветът идвал под формата на неразбираеми загадки, които молителят трябвало да интерпретира с помощта на жреци-помощници, чиято работа била да разясняват какво означава в действителност странното мърморене на жрицата.

Тази история може да изглежда нереална, но екип от учени се натъкна на нещо интересно по време на разкопки в Делфи.

Под разрушения храм бяха открити от геолозите варовични пластове. Самият храм е бил построен над разлом в скалите и те са можели да се движат и да се нагряват от търкането при движението. Нагряването предизвиква отделяне от варовика на газ, който се издига до повърхността и попада в стаята на жрицата, която нямала прозорци.

Химиците пък откриха следи от етилен – газ, който кара хората да се чувстват объркани и отделени от реалния свят. Седенето над скалната пукнатина и вдишването на отделяните изпарения може да е предизвиквало транса и несвързаното говорене на жриците.

8/ Зомби

Повечето от жителите на Хаити произхождат от африкански роби, много от които са последователи на вуду вярвания, базирани на религиите на Западна Африка с някои други примеси. Във вуду зомби е мървец, върнат към живота от магьосник, наречен „бокор“. Този „ходещ мъртвец“ няма свободна воля и се подчинява на своите господари, които го използват за работа във фермите от изгрев до залез.

Никой извън Хаити не приемал сериозно тези приказки за зомби, докато едно не се появило наистина! Клейрвиус Нарсис бил мъртъв от 20 години, когато неочаквано се появил отново. Той твърдял, че е бил дрогиран от бокор и затова всички мислели, че е мъртъв, а после бил изровен след смъртта си от гроба и сложен да работи като роб във ферма.

Като чул историята, д-р Уейд Дейвис отишъл в Хаити да разследва. Той научил, че бокорите използват субстанция, наречена „зомби прах“, която съдържала екстракти от отровни риби и отровни жаби. Дейвис смята, че тя карала жертвите да изглеждат като мъртви с едва доловимо дишане и сърдечен ритъм. След погребението те били изравяни и им давали други опасни наркотици, които да ги накарат да забравят кои са и да ги объркат напълно.

7/ Проклятието на мумията

Археологът Хауърд Картър доби световна известност през 1922 година, когато екипът му откри гробницата на Тутанкамон в Долината на царете в Египет. След това един по един хората, участвали в откритието, бяха постигнати от преждевременна смърт.

Първо умрял лорд Карнарвън, който финансирал експедицията. Той се разболял след ухапване от комар в Кайро. Когато починал, светлините в града угаснали. Последвали още смъртни случаи. Ученият, изследвал мумията с рентген, починал от неизвестно заболяване. Член на археологическия екип бил отровен, а посетител на гробницата хванал пневмония и починал скоро след това.

Това може и да изглеждат сериозни доказателства за съществуването на проклятие, но всъщност всичко били преувеличения на пресата, гладна за сензации.

Няколко души наистина са починали, но в откритието били замесени много повече хора. Смъртните случаи не надвишават броя на статистически очакваните. Всъщност човекът, който би трябвало да е най-главната мишена на проклятието – самият Хауърд Картър – живял много години след това и починал на 64-годишна възраст.

6/ Троянският кон

Гърците прекарали 10 безплодни години в опити да завладеят Троя, преди да им дойде идеята да построят гигантски дървен кон, пълен с войници, който оставили пред градските порти.

Когато троянците го вкарали в града, гърците вътре изчакали нощта, излезли и отворили градските порти, пускайки останалата част от армията вътре. Така Троя паднала.

Историята, разказана от Омир в „Одисея“, е твърде невероятна, за да е истина. Все пак гърците са използвали огромни дървени обсадни машини за нападение на укрепени градове и тези съоръжения понякога са покривани с навлажнени конски кожи за защита от подпалване. Вероятно оттук произлиза и легендата за Троянския кон.

5/  Феникс

В Древен Египет фениксът била легендарна огнена птица с червено оперение. Всеки път, когато остарявала и умирала, тя била поглъщана от пламъци и се прераждала като млад феникс от собствената си пепел.

Странният мит може би е донесен от пътешественици в Източна Африка, които са минали край местата, обитавани от малкото фламинго. Тези впечатляващи червено-розови птици живеят в езера, които се изпаряват напълно през лятото, оставяйки само сух и прашен пейзаж.

Когато хиляди и хиляди пиленца на фламингото тръгнат от сухите места за гнездене в центъра на езерото да търсят храна и вода, те вдигат огромен облак прах и така се е появила легендата за пилетата, появяващи се от огъня.

4/ Атлантида

Историята за Атлантида продължава да ни омайва повече от 2000 години след първото си появяване в писанията на Платон. Там се разказва за чудна цивилизация, унищожена, когато потънала в океана. Атлантида била кралство върху плодородни острови, с огромен столичен град, разположен върху централния остров. Платон никога не е бил историк и не си е направил труда да предаде повечко факти. Той се е интересувал от поуката в историята.

Все пак има много примери за потънали градове в Средиземноморието и е възможно легендата да почива на реален факт. Например преди около 3 600 тодини на средиземноморския остров Санторини е имало колосално вулканично изригване. Независимо дали то е свързано с мита за Атлантида или не, е добре известно, че в Средиземноморието има множество потънали селища по крайбрежието на Гърция, Италия и Египет.

3/ Летящият холандец

Моряците са суеверни, но нищо не смразява кръвта им повече от срещата с Летящия холандец. Този призрачен коръб бил прокълнат да плава по моретата завинаги и да вещае катастрофа за всеки, който е видял него и легендарния му екипаж.

Смята се, че причината за наблюденията на Холандеца са свързани с особен тип мираж, наречен „фата моргана“. Той се получава, когато има слой от студен и плътен въздух над морската повърхност, а над него има слой топъл въздух. При тези условия образът на кораб, плаващ в морето, може да бъде проектиран във въздуха, като се получава мъглив и призрачен образ на самия него.

2/ Вампирите

Зъби, избягване на слънчева светлина и непоносимост към чесън – това е характерно само за едно същество – вампир. Освен ако не става въпрос за човек, който страда от заболяването порфирия – рядка болест на кръвта. Хората, които са болни от нея, имат често чувствителност на кожата към слънчева светлина. Кожата изглежда деформирана, ако излизат през деня, а болните имат и остра реакция към чесъна, който може да им причини голяма болка.

Друг нелицеприятен симптом е, че венците на страдащия се свиват и устните му се отдръпват, което прави зъбите да изпъкват, наподобявайки тези на хищник по плашещ начин.

Хората, страдащи от порфирия, не пият кръв, но урината им има червеникав цвят. Това може би е накарало другите да повярват, че те пият кръв.

Въпреки че заболявянето е рядко, то е било по-разпространено сред аристокрацията, което обяснава защо вампирският замък е място на ужаса за селяните от Централна Европа.

1/ Амазонките

Гръцките легенди са пълни с истории за раса от жени-воини, наричани амазонки. Те се биели на страната на троянците през Троянската война, нападнали Атина през Атическата война и дори основали град Ефес. Всяка година тези яростни бойци влизали в контакти за създаване на потомство със съседното племе, като запазвали заченатите бебета, ако се момичета, и се отървавали от момчетата.

Легендата е очарователна и гръцката керамика е залята от изображения на оскъдно облечени амазонски воини. Доскоро никой не вземаше историята сериозно. Поне не и докато руски археолози не разкриха групов гроб на жени, погребани с оръжията си и с белези от бойни рани по останките.

Скелетите показват също, че жените са били необикновено високи за времето си. Тези жени-воини от руските степи очевидно са представлявали втрещяваща гледка за гърците, които са ги виждали.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!