Слушах Каримански и за пореден път се убеждавам, че при такива „партньори“, опозиция не е нужна на правителството. Как при такива хора правителството може да генерира подкрепа?
Но не е само обидата, че не го избраха за гуверньор на БНБ, не е само че ИТН е партия със затихващи функции – това си е класическа кеш енд кери – последното осребряване.
Не е въпросът в това, че няма право да критикува. Факт е, че в този бюджет няма реформи, само антикризисни мерки. Но „анализите“ му не са конструктивни, а опозиционни, генериращи недоверие. Няма ги балансите в говоренето му, защото именно поради особености на ситуацията, на управляващите и коалицията, 99 процента от времето това правителство прекарва в решението на кризи, в усилия да оцелее (тоест да се бори с кризи), и няма никакво време просто да прави реформи.
Това би било оправданието на ПП.
Но за мен това е смокинов лист. Разбира се, че е важно правителството да оцелее, за да не дойде коалицията „Турски поток „на власт – Борисов, Пеевски, Радев. Но принципно възразявам, че няма мерки, които да бъдат едновременно антикризисни и да бъдат част от реформаторски процес, както по отношение на покриване на корупционните и управленски дефицити, така и в институционалния градеж – матрицата на трансформацията – уж разследваме Турски поток, но сме оставили всички ръководители, които го реализираха, уж се борим за запуши дупките в АПИ, а пак работим по старите схеми, но с нови лица, уж ще дисциплинираме „Лукойл“ в „Нефтохим“, а се договорихме просто да заместим Борисов в схемите, уж щяхме да изчистим гюбрето, което пречи за конкуренцията и делението на наши и ваши, но никой не пипа Комисията за защита на конкуренцията. Вместо директно да сменят ръководствата, се правят обсъждания, правила за избори, комисии и други бла-бла.
Уж искаме да реагираме твърдо на „Газпром“, но „Булгаргаз“ не бърза да сключи дългосрочен договор за внос на втечнен природен газ и ръководителите му въртят схеми с руски газ.
Онова, което пречи на правителството, е ярката енергия, целеустремеността, решимостта, която отличава реформатора от статичния управленец. Да, вярно е – липсва чистилището на съдебна власт, която да помага да се изчисти политическото поле от олигархични схеми, които блокират развитието и възможността за провеждане на реформи. Но това е малката истина, голямата е, че липсата на реформарски генетичен код в политиките на това правителство не само обезсърчава, но и показва недостатъчен капацитет за оптимално съчетание на наличните ресурси в изпълнението на конкретни трансформационни политики. В момента политиките са екстензивни, ресурсоемки, на калпак.
Да си припомним класиката – позитивният преливащ и синергичен ефект на едновременно провеждащите си реформи, в условията на дефицит на ресурси/време, по целия фронт на управленска проблемност, е единствената гаранция промените да генерират оптимално съчетание между ползи и разходи, и взаимно да се усилят като ефект по време на реформаторския процес. Този антикризисен центризъм ще роди твърде много болка и твърде малко радост.
Но е достатъчно Каримански и ИТН да се яви публично, за да разберете защо това правителството е вътрешно спънато, на шопския принцип – не е важно на мен да е добре, важно е на Вуте да му е зле.
Клети експерти станали политици.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на Илиян Василев, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
