Шест месеца изминаха, откакто съм народен представител. Време е да споделя какво свърших дотук – пред онези, които дадоха гласа си за мен, както и пред всички останали.
Сумата от заплатите, които получих за тези шест месеца е около 40 000 лева. Защо го казвам – ще поясня след малко.
През последната половин година моята дейност се състои в това да помагам за образованието на изоставени деца. Те живеят в така наречените ЦНСТ – центрове за настаняване от семеен тип. На нормален език – това са домове за изоставени деца.
Тези деца може да станат учени, спортисти, инженери, лекари или работници. Може да станат проститутки, крадци или просяци. Аз вярвам, че този въпрос се решава сега, в този момент. И правя каквото мога.
От шест месеца аз давам цялата си депутатска заплата до последната стотинка, за да помагам за образованието на тези деца.
Осигурих на няколко десетки от тях едногодишен курс по английски език.
Някои от тези деца са неграмотни – те не умеят да четат и да пишат на български. Това ще се промени, понеже осигурих за тях специални курсове с учители – сугестопеди.
Някои от децата, с които се запознах, получават образователна подкрепа под формата на професионални курсове в сферите, в които искат да се развиват.
В един от домовете мечтата на повечето деца беше да отидат на море. Затова и през август 20 деца ще отидат на едноседмична морска творческа ваканция (дано дотогава спре да ме боли сърцето за тия 8000 лева )
Половин година аз обикалям тези домове из цяла България със собствената си кола и на собствени разноски. Откакто съм депутат никога не съм ползвал служебна кола, нито шофьор, нито гориво. Всички курсове, учебни материали и други дейности, които осигурявам за децата ги плащам от собствения си джоб. Не съм натоварил държавата с една стотинка за тази моя дейност.
Говорим си доста с децата. Мотивирам ги да четат книги, да учат това, което обичат най-много и да бъдат добри хора. Не можете да си представите как действа на едно дете следното – да му обещаеш, че ще го запознаеш с любимия му изпълнител, ако то се научи да чете. И да му видиш после изражението, като си изпълниш обещанието.
С много от тези деца си говорим открито за наркотиците и алкохола. Искам децата да знаят истината за тях не от паркетни лелки и чичковци, а от някой, който е изял истинското дърво. И да знаят наистина как да се предпазят.
Дотук съм помогнал пряко на няколко десетки деца. Живот и здраве, до края на тази година ще бъдат стотици. Към момента в България в такива домове живеят около 3600 деца. Мисълта, че няма да успея да помогна на всички тях е ужасяваща, но няма да ѝ се дам.
Чувствам се истински смислен, откакто правя всичко това. Обещах на себе си и на хората, че няма да се превърна в един от ония изроди. Правя, каквото мога и си спазвам обещанието.
В следващите дни ще публикувам тук подробен отчет за гореописаното – с имената на домовете, както и с някои важни подробности. Свърших и други неща, които може би е добре да спомена във въпросния отчет.
Накрая ще си позволя едно малко отклонение.
Миналата седмица гледах и слушах един депутат от ГЕРБ, който от трибуната на Народното събрание каза, че такива като мен не знаели защо са в парламента. Интелигентен човек е и ми стана много мъчно за него. Те наистина изперкват там – той искрено вярва, че като излиза на трибуната по двайсет пъти на ден да обижда и да пита “това ли ви е промяната?” е по-полезен от някой, който днес ще отиде и ще научи едно дете да чете.
Това е от мен засега.
За някои в парламента да лапаш нещо е бизнес. За други нещата стоят по друг начин.
Благодаря за вниманието!
Текстът е от Фейсбук профила на Ицо Хазарта.
