Ивайло Мирчев
На снимката: Ивайло Мирчев
Ивайло Мирчев е роден през 1980 година. Икономист и собственик на две български IT компании. Учредител и член на Изпълнителния съвет на “Да, България!”, депутат в 45-ото, 46-тото и 47-мото Народно събрание. Един от създателите на платформата за честни избори “Ти броиш”. През 2015 година се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници“, който провежда независима кампания в подкрепа на възможността за електронно гласуване.

Г-н Мирчев, виждате ли пропуски, грешки, дори опасности в енергийната политика на служебното правителство с действия като отказването на шест от седемте танкера с втечнен газ и опитите за комуникация с „Газпром“?

Отказването на шест от седемте танкера със сигурност беше грешка. Грешка, която може да застраши енергийната сигурност на страната. Връщането към „Газпром“ не решава нищо. „Газпром“ е изключително непредвидим доставчик. Първо, защото през него Путин може да реши да спре газа за България по всяко време. Второ, защото цената на руския газ в никакъв случай не е по-ниска от тази на втечнения природен газ.

Ниската цена е и една от основните опорки за преговори с „Газпром“, която обаче – както вече казахте, не е вярна. Очаквахте ли служебният кабинет поне да получи от „Газпром“ отговора, който така и не последва?

Въпросът е не толкова за очаквания, а за опасност от гледна точка арбитражното дело, което ще се води. Ако ние започнем да плащаме в рубли и се върнем към тези доставки – дори да приемем, че не прекъсват, че са по-евтини, това може да бъде минус за България в арбитражното дело и в крайна сметка да го загубим, с което да платим около 1 млрд. на Русия – както вече се случи веднъж с блоковете на АЕЦ „Белене“.

Според мен България трябва да продължава да работи по същия начин – да си иска количествата от „Газпром“ по стария договор с плащането във валута, както прави „Булгаргаз“ досега. „Газпром“ съответно ще продължава да не реагира по никакъв начин. Няма никакъв смисъл да преминаваме към плащане в рубли.

Наложи се и Европейската комисия да ни каже, че плащане на руския монополист в рубли ще е нарушение на санкциите. Това поставя ли ни в изолация от европейските ни партньори?

Не става дума за изолация, а за разумна политика на българското правителство. След като България е облагодетелствана и има доста широк достъп до различни газови трасета, най-нормалното нещо е да се възползваме от тях.

Онзи ден беше обявено удвояването на капацитета на гръцкото пристанище на Ревитуса. Вместо ние още вчера да сме резервирали слотове, енергийният министър обикаля телевизиите, казва как той не може да се занимава с това нещо и как проверили онлайн, че свободни слотове няма. Това не е сериозно – министърът трябва да отиде на място, да се споразумее с гръцката страна, да осигури слотовете, а след това и танкерите. Всичко това е възможно. Вместо това те отказаха шест от танкерите, които вече бяха осигурени.

Виждате ли умисъл във всичко това?

Не мога да твърдя, че има умисъл. Очевидно е обаче, че част от служебния кабинет води страната към „Газпром“. Надявам се все пак да има хора с истинско държавническо мислене, а не такива, които подчиняват политиката на страната на база лични пристрастия – политика, която в крайна сметка ще доведе до рискове за енергийната ни сигурност. „Демократична България“ винаги ясно е твърдяла, че България трябва да бъде с нулева енергийна зависимост от Русия.

В 47-мото Народно събрание бяхте член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, присъствахте на закритите заседание, в които бяха представяни наличните в службите ни информации относно руското нападение над Украйна. Помним, че тогава българският президент казваше как Русия ще спечели за няколко дни, позовавайки се на информация от службите. За щастие шест месеца по-късно това не е факт. Стана ясно, че службите ни са предоставили доста противоречива информация. На база данните от Комисията по вътрешна сигурност, какви са каналите на влияние на Русия у нас?

От това, което сме виждали, можем да стигне до извода, че руското влияние в България е изключително силно – особено върху част от българските специални служби. Това ни притеснява изключително много. Българските специални служби трябва да бъдат реформирани, за да може да бъде ограничено руското влияние върху тях.

В резултат на недобра работа на част от службите, информацията, която се подава към депутати, министри и въобще към Министерски съвет и премиера, е с доста забележки по отношение на нейната прецизност. Това води до грешни ходове на самите отговорни държавници. Службите ни трябва да работят доста по-добре от това, което демонстрират в момента, и не бива личните пристрастия на работещите там да се отразяват по какъвто и да е начин на качеството на тяхната работа.

Каква трябва да бъде посоката на реформата?

Тепърва трябва да има дебат за посоката на реформата – по какъв начин точно се избират шефовете на службите, как се контролира тяхната дейност. Проблемите в момента са такива, че степента на доверие, с което се ползва България сред западните ни партньори, е сравнително ниско. Това не е добре за страната ни. И тук не става дума кой е русофил, кой е русофоб – единственото, което трябва да ни интересува, е интересът на България. Той по никакъв начин не кореспондира с това да имаме пробити служби, жертва на засилени руски интервенции в България.

Можем ли да кажем, че един от каналите на руско влияние у нас е компанията „Лукойл“?

Не мога да кажа, че „Лукойл“ е един от каналите за руско влияние. Компания обаче е изключително голям проблем – на месец загубите за българския бюджет по най-консервативни оценки са в размер на 200-250 милиона лева. Руският сорт петрол Urals, който основно се преработва в „Лукойл“, е с 35 долара по-евтин от сорта Brent. Въпреки това обаче рафинерията „Лукойл“, която е собственост на „Литаско“, която пък е собственост на „Лукойл“ (б.р. „дъщерна компания), работи само на ишлеме. Рафинерията в Бургас не е собственост на „Литаско“, но „Литаско“ продава нефта на рафинерията, докато рафинерията го преработва и после пак го продава на „Литаско“. Това е моделът на „Мултигруп“ от 90-те години, по който се източваха държавни предприятия. Резултатът от това е скъпи горива. Горивата в момента могат да бъдат с доста по-ниски цени. Затова в предното Народно събрание „Демократична България“ инициирахме комисия, която да разследва дейността на „Лукойл“, изискахме представителят на държавата, който не работи в интерес на страната, да бъде сменен, и най-важното – поискахме държавата да има оперативен контрол над „Лукойл“. Считаме това за ключово, за да може първо да подобрим сигурността на страната и на второ място – цените по бензиностанциите да паднат значително.

„Лукойл“ за първи път от години плати данъци в последните месеци.

Да, само че прекият приход, който е влязъл в държавната хазна, е 7-8 милиона лева и то за период от 15 години. А ние, както споменах по-рано, говорим за сума от порядъка на 200-250 милиона загуба за страната от разликата в цената на петрола за всеки месец. Абсолютно несравнимо е. Тези 7-8 милиона са едно замазване на очите.

Какво позволяваше толкова дълго време „Лукойл“ да не плаща никакви данъци в България?

До този момент те имаха политическа протекция. За съжаление тя тръгна по времето на кабинета на Бойко Борисов, като през цялото му управление „Лукойл“ не са платили и стотинка данък печалба. Правеше се всичко възможно „Лукойл“ да има комфорт. Ние трябва да се справим с този проблем, но е изключително трудно – интересите са много големи, натискът е огромен.

В парламента, включително в последния 47-ми Парламент с 16 депутати „Демократична България“ правехме всичко възможно. Само че няма особена воля. ГЕРБ нямат отговор на въпроса защо за държател на златната акция на държавата в „Лукойл“ е назначен човекът, който сключи скандалния договор с Националната електрическа компания (НЕК), след който България беше задължена да плати над 1 милиард лева на руската страна за реакторите на АЕЦ „Белене“.

Викаха Ви в ДАНС по повод руското влияние. Как отчитате това – положително, като опит да се събере информация и да се вземат мерки, или отрицателно, като предупреждение на прага на предизборната кампания?

Това е действие на прокуратурата. Тя дава ясен знак – с проверка в рамките на закона, към определени политици да внимават с политическото си говорене. Ако наистина прокуратурата искаше да разследва руското влияние в България, досега можеше да го е направила многократно. Не мисля, че нещо ще произлезе от моето викане, но е хубаво, защото това ще повдигне обществен дебат и хората ще разберат, че с руското влияние в България има проблем. Гражданите ще разберат, че руското влияние в страната ни не работи за нас, за децата ни и бъдещето на България. Точно обратното е – дърпа ни назад.

Има ли изход, възможна ли е депутинизация?

Изходът е в това институциите да заработят в интерес на страната ни, а не в интерес на други държави. Когато започнат да спазват всички изисквания и заработят в нормите на националното законодателство, тогава нещата ще се променят.

Още актуални интервюта – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук