Над половин милиард лева са стрували провелите се избори за последните две години у нас. В страната се проведоха пет парламентарни избора и едни за президент и вицепрезидент. Резултатите за партиите от последните предсрочни избори са ясни, а новият парламент започна с фалстарт своята работа. Колко ще е дълъг неговият живот предстои да разберем, но като се тегли чертата става ясно колко са стрували на хазната организираните от 2021 г. насам избори.
Стойността на изборите е сумата от сбора на разходите от държавния бюджет за подготовката и провеждането им. В нея са включени и трансферите за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване. Също така и осигуряването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 г.
Дейностите в изборния процес, които се финансират с държавни средства, са свързани с подготовката и отпечатването на избирателните списъци; закупуването и изработването на необходимите изборни книжа и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното осигуряване на областните и общинските администрации и на администрацията на Министерския съвет; възнагражденията на членовете на районните и секционните избирателни комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и
издаването на бюлетин с резултатите от изборите;
провеждането на разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и начина на гласуване.
За да установим стойността на разходите за провеждане на избори, направихме справка с план-сметките за разходите по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната избирателна комисия, Агенцията по обществени поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и др. Сумите включват в себе си само разходите на българската държава, обявени и декларирани по съответния ред.
Колко платихме за изборите?
От прегледаните документи става ясно, че през последните 2 години държавата е отделила средства от държавния бюджет за подготовка и провеждане на избори в размер на почти 520 милиона лева, показват сметките на Института за изследване на публичната среда. В този половин милиард са включени и разходите, предвидени за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и за осигуряването на видеонаблюдение за изборите от 2-и април, 2023 г.
Данните показват, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември, 2021 г., които са стрували на бюджета общо 149,6 млн. лв. Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108,8 млн. лв.
Машините и разходите за тях
От изборите през април, 2021 г. машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 избиратели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в десетки секции в чужбина.
Първоначалното закупуване на 9 600 броя устройства за машинно гласуване беше на обща стойност 43,2 млн. лв. В последствие
от държавния бюджет бяха заделяни средства
за поддръжка, съхранение,транспорт и логистика на машините, за “подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера”, за демоверсии, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване при възникнали проблеми (в т.ч. и в изборния ден) и пр.
Машинни устройства бяха закупени допълнително за изборите през юли, 2021 г. и за тези през ноември, 2021 г. Разходи, свързани с машинните устройства бяха предвидени и за поддържане и зареждане на акумулаторните батерии на машините за гласуване.
Така общата сума за осигуряването на машинното гласуване в тези две години възлиза на 96,8 млн.лв. или около 20% от всички разходи за избори в периода. Тази инвестиция в голяма степен беше обезсмислена, след като с последните промени в Изборния кодекс се върна т.нар. смесено гласуване и се въведе ръчно преброяване на резултатите от машинното гласуване.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разходите за избори за 2021 г. – 2023 г. са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии – общо 149,1 млн. лв. Общият брой на изборната администрация на това ниво варира около 80-90 хиляди души. Следва да споменем, че някои от изборите се провеждаха в извънредна епидемиологична обстановка заради Ковид-19 и в
заплащането на членовете бе включена т. нар. “ковид добавка”.
С последните изменения на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 г. пък бе предвидено увеличение в заплащането на членовете на секционните комисии. Сумите, които бяха предвидени не могат да са “по-малко от ¼ от минималната работна заплата”.
За подготовка на членовете на секционните избирателни комисии в последните две години са отделяни между 300 и 550 хиляди лева. В каква степен обученията са ефективни е допълнителен въпрос, още повече имайки предвид многобройните грешки в изборните протоколи, особено на последните парламентарни избори.
Може ли да се намалят разходите?
На изборите от 2-и април, 2023 г. в 1 157 секции избирателните списъци са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции съгласно разпоредбите на Изборния кодекс комисиите са имали между 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разходи в план-сметките за изборите. Следва да се замислим не само за намаляването на разходите, но и за по-ефективното използване на средствата, които държавата отделя за избори. В тази насока, би следвало да се помисли за законодателни промени, с които да се върне използването на протоколите от машинното гласуване. Такава мярка би оптимизирала вече направените разходи по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии. В допълнение, е редно да отбележим, че на всички избори от последните две години е имало по
над 5 млн. поръчани, но неизползвани хартиени бюлетини.
За тяхното отпечатване държавата е харчила средно по 1.5 млн. лв. на проведени избори.
Още новини от деня – четете тук
