Коронавирусът смаза световната икономика. За няколко седмици болестта избута света на ръба на рецесията, като очакванията са, че икономическата криза ще бъде по-тежка от тази през 2008г. Продължителността и сериозността на икономическия спад ще зависи от много фактори, включително от поведението на самия вирус, стабилността на здравните системи и икономическите интервенции.

Предвид изключителния характерна кризата, предизвикана от пандемията, икономистите работят на „тъмно”. Мнозина вече предприемат зашеметяващи действия и цената на тези спасителни мерки може да достигне до 10 трилиона долара, смятат анализаторите.

КОЛКО ЛОША ЩЕ БЪДЕ РЕЦЕСИЯТА?

Март изправи света пред непозната ситуация, а много водещи икономисти дадоха мрачни прогнози. Ръководителят на международния валутен фонд Кристалина Георгиева каза, че предстоящата рецесия ще бъде „поне толкова лоша, ако не и по-зле, отколкото по време на световната криза”.  Анхел Гурия, генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заяви, че вирусът може да намали очаквания глобален растеж наполовина – до 1,5%.

Много правителства замразиха социалните и икономически дейности в много части от държавите си, в опит да спрат разпространението на коронавируса. До края на март милиарди хора по света останаха блокирани под една или друга форма. Надеждата е, че икономиките леко ще се свият, без да има крайни смущения – например, фалити и масова безработица, а след това бързо ще наберат скорост, когато болестта отшуми.

Някои държави и индустрии ще пострадат по-тежко от други. Транспортният и туристическият сектори, например, са изправени пред най-сериозната криза в историята. Повечето от световните авиолинии са на ръба на банкрута. Междувременно, резкият спад в потреблението на енергийни продукти ще намалят значително приходите на държави като Иран, Русия и Саудитска Арабия.

Ето какво правят някои от най-големите икономики в света, за да отговорят на спада, в резултат на коронавируса.

  • Китай

Втората най-голяма икономика в света се върна към нормалния си ритъм на живот през март, след удара на коронавируса, който тръгна от Ухан в края на 2019г. Няколкото седмици, наложени от правителството, блокираха десетки градове и доведоха до двуцифрен спад в производството, продажбите на дребно, строителството и друга икономическа дейност. Някои изследователи казват, че икономическият растеж на Китай може да се забави до под 3% през тази година, тъй като глобалното търсене на китайски стоки намалява.

След икономическата криза от 2008г. Китай удвои държавния си дълг – до 60% от БВП. Много анализатори смятат, че това ще се случи и сега. Досега централната банка на Китай предприема сравнително скромни действия, намалявайки задължителните резерви за банките, което ще им позволи да отпуснат допълнителни 80 млрд. долара за борба с бизнеса и посочи, че лихвите ще бъдат намалени през следващите месеци.

  • Германия

Очаква се германската икономика да се свие за първи път след 2009г., някъде между 3 и 10%, в зависимост от продължителността на блокирането. През март близо половин милион германски компании кандидатстваха да получат краткосрочна правителствена програма, предназначена да предотврати масовите съкращения.

За да се противопостави на икономическия спад, в резултат на пандемията, Берлин предприема смели действия, изоставяйки непоколебимия си ангажимент за балансиран бюджет. Страната отделя поне 350 млрд. евро или около 10% от БВП за поддържане на най-голямата икономика в еврозоната. Средствата ще бъдат изразходвани за спасяване на най-затруднените бизнеси, включително с безлихвени заеми и потенциално вземане на дялови участия.

„Правим каквото трябва”, каза канцлерът на Германия Ангела Меркел, която беше начело на страната и по време на кризата от 2008г.

Официални лица отбелязват, че Германия е готова да харчи агресивно, тъй като през последните години правителството ограничава харчовете си, намалявайки съотношението на дълга към БВП от над 80% през 2010г. до под 60% днес.

  • Япония

Прогнозите са, че икономиката, която е ориентирана основно към износ, ще се свие с около 3% през тази година. Кризата принуди правителството да отложи и Летните олимпийски игри до следващата година.

Подобно на други западни държави, правителството на премиера Шиндзо Абе планира безпрецедентен пакет от разходи, за да подпомогне страната през един от най-предизвикателните периоди за нацията. Мерките за стимулиране могат да включат безлихвени заеми и забавяне плащанията на данъците.

Централната банка на Япония ще удвои до над 100 млрд. долара годишната си покупка на акции, облигации и други активи.

  • Великобритания

Пандемията парализира и Великобритания, точно в момент, в който страната преговаря с Европейския съюз за икономическите отношения след Брекзит. Преди избухването на пандемията се очакваше, че в страната ще има рецесия. Сега икономистите казват, че пандемията от коронавирус може да намали британската икономика с около 5%.

Правителството представи голям спасителен план още в началото на март. Министерството на финансите обеща да изплаща 80 процента от заплатите на работниците в продължение на няколко месеца, за да не позволи на компаниите да прибягват до огромни съкращения; разсрочени данъчни плащания; повишени обезщетения за безработица.

  • САЩ

Близо 10 милиона американци вече са се регистрирали в бюрата по труда през последните две седмици на март. Някои анализатори предполагат, че в САЩ безработицата може да достигне до 40% през второто тримесечие на годината, значително по-висок процент от пика по време на Голямата депресия (25%).

Докато Вашингтон е критикуван за забавените мерки, правителството предприе решителни мерки, за да стабилизира финансовите пазари. През март Федералният резерв заяви, че ще направи всичко по силите си, за да подкрепи икономиката и да осигури ликвидност.

Сред действията на ФЕД са: намаляване на лихвите близо до нула, намаляване на нуждите на банковия резерв до нула, бързо закупуване на стотици милиарди долари в каси и ипотечни ценни книжа, закупуване на корпоративен дълг и отпускане на спешен кредит на небанки.

Междувременно законодателите приеха стимулиращ пакет от 2 трилиона долара, който някои анализатори определиха като мостов заем, за да премине американската икономика през кризата. Този план включва директни плащания до 1200 долара на физически лица, стотици милиарди долари заеми и безвъзмездни средства за бизнеса, увеличаване на обезщетенията за безработица и подкрепа за болниците и доставчиците на здравни грижи.

  • Други институции

Европейска централна банка (ЕЦБ): Чрез своята програма ЕЦБ се очаква да купи до 750 милиарда евро допълнителни облигации през тази година, за да помогне на своите членове. И може да се предложат по-нататъшни действия, тъй като президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обеща, че няма да има ограничения в защитата на банката от еврозоната.
Международен валутен фонд: МВФ обяви, че ще задели 50 милиарда долара за отпускане на заеми на страни членки, които са изправени пред остри финансови кризи в резултат на коронавируса.
Световната банка: Световната банка заяви, че ще отговори на пандемията с до 12 милиарда долара финансиране за тежко засегнатите развиващи се страни.

източник: https://www.cfr.org/backgrounder/coronavirus-how-are-countries-responding-economic-crisis

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!