Престъпна небрежност – това е най-краткото определение на причините зад фаталния инцидент с 16-годишното момче, убито от ток в неделя на шахта на софийския булевард „Иван Гешов“.
Веднага след инцидента, който се случва на оживено централно място до автобусна спирка, започна спешно издирване на отговорните лица.
Столична община
започва проверка в район „Триадица“, за да се установи с кого са сключени договорите за наем на павилионите пред болница „Св. Иван Рилски“.
От своя страна зам.-кметът по строителство на района Христо Вълчанов коментира пред БТВ, че фаталният инцидент най-вероятно се дължи на неправомерно захранване с ток, наличие на оголен кабел и протичане на ток по рамката на самата шахта, върху която е стъпило момчето.
Позицията на ЧЕЗ
е, че кабелът се намира след техния електромер и извън границите на тяхната собственост. Смъртоносната шахта също не е тяхна собственост.
Вълчанов акцентира, че кабелът стига до павилион на територията на болница „Св. Иван Рилски”, която е в непосредствена близост. От лечебното заведения излязоха с позиция, че нямат общо с трагичния инцидент.
Макар по случая да тече разследване, едно е ясно – чиновническото безхаберие убива. Буквално. Само в София от недалечното минало има два подобни инцидента. През 2005-та мъж загива от токов удар от водата фонтана на централния площад „Славейков”. 6 години по-късно единствената отговорност, която беше понесена, беше в размер на 1000 лв. В същия район, 2006-та падаща сграда на ул. Алабин, уби две момичета. Подсъдимите бяха оправдани.
За да се стигне дотук има редица фактори. На първо място е назначаване на „калинки” в държавната администрация, включително и на ръководни постове. Именно липсата на адекватен опит и познания в поверената сфера, са един от факторите не само за злоупотреби, но за отнемането на невинни човешки животи.
На следващо ниво е заниженият или липсващ контрол. Сякаш стана тенденция контролиращите органи да се задействат след някой фатален инцидент. И повечето хора с право се питат как чиновниците си оправдават заплатите, които нерядко се вдигат ударно предизборно, както стана и тази година с цели 30% на фона на кризата.
На последно място, но не и по важност, е ролята на прокуратурата, която иначе много обича показните акции. Къде са в момента прокурорите?
Най-вероятно това ще е поредният случай на неизмерима лична трагедия с краткосрочно интензивно медийно внимание, която скоро ще „потъне” в информационния поток и предизборните интриги.
Скоро никой, освен близките на загиналото момче, няма да са ангажирани с темата.
Едно обаче е сигурно – безхаберието в държавата; липсата на отговорност и „дупките” в системата, която рядко позволява виновниците да си получат заслуженото, са убивали и ще убиват много повече хора от настоящия вирус.
