Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Г-н Гълъбов, започна регистрацията за изборите на 4-ти април. Какво показва социологията към момента? Надеждна ли е 2 месеца преди вота или трябва да се изчака старта на изборната кампания?
Това, което се публикува е по-скоро ориентировъчно. Все още мнозинството от българските граждани не мислят за избори. Това определя високата степен на несигурност в тези резултати. Засега изглежда, че по-силният фактор, който ще определи участието на гражданите в изборите, не е санитарният риск. Според мен мнозинството от българите не виждат ясен залог в тези избори. Няма усещането за това, че от тях наистина зависи как ще се развиват нещата през следващите години. Докато не се появи такова разбиране за критичен избор, най-вероятно ще бъдем свидетели на по-скоро по-ниска от средната активност. Повечето хора мислят, че всичко е предрешено, защото не виждат ясна алтернатива
Каква очаквате да бъде изборната кампания – да бъде водена между политически платформи или между личности?
Понеже партиите се забавят с предкампанията си, изборната кампания ще бъде много по-нервна и радикална от обикновено. Най-вероятно ще бъдем свидетели на много остро противопоставяне в седмиците преди самия вот. Но както знаем до момента това допълнително потиска избирателната активност, вместо да мобилизира избирателите. Засега не забелязвам да има различен подход към кампанията. Освен в отделни случаи, в които като че ли има опити за по-цялостно мислене на стратегии. Разчита се на същите клишета и традиционни средства за пропаганда. В изборната кампания нямаме критична маса на нови идеи, които да създадат у гражданите чувството за значимост на тези избори.
Каква е вашата прогноза за следващия парламент?
Ако всичко мине както трябва и имаме един нормален изборен процес, най-вероятно ще представлява състоянието на българското общество – ще бъде фрагментиран. Ще има различни парламентарни фракции – повече, отколкото в сегашния. Това от една страна е проблем, защото трудно ще се постига съгласие. Но от друга страна именно опитът ни с парламент с 8 парламентарни групи показа, че когато парламентът е фрагментиран, биха могли да се образуват изненадващи мнозинства.
Според вас коалицията „Изправи се! Мутри вън” и обединилите се по различен начин патриоти, дали ще влязат в следващия парламент?
Шансовете им са различни. Отделянето на ВМРО и явяването му самостоятелно е риск, който не знам до каква степен партията е преценила, че може да поеме. След предизборната коалиция между „Воля” и НФСБ имаме друга фигура. Те най-вероятно няма да успеят по равно да си поделят предишните си избиратели. Така, че там ще има конкуренция за сходен електорален профил. В същото време „Има такъв народ” на Слави Трифонов тегли периферия от националистическия електорат.
Имаме, разбира се и коалицията „Изправи се! Мутри вън!”. Там всичко ще зависи от кампанията. Ако те успеят да задържат и да станат различими за участващите в протестите, това увеличава шансовете им. Ако обаче в периода на активната кампания се окаже, че има по-радикални предложения от техните, е много вероятно те да имат проблем с преодоляването на 4-процентовата бариера.
Имат ли шанс проруските партии да влязат в следващия парламент?
Аз винаги съм казвал, че имперските интереси се реализират през повече от един субект. Има много остра конкуренция в България кой точно да бъде по-проруски, кой да бъде разпознат като най-руския субект, но имаме подобни елементи в доста политически формации. Така, че при всички положения ще имаме представителство и на този тип интереси в следващия парламент. Разбира се шансовете на партии като АБВ са ограничени.
Едно от нещата, които ще бъдат много интересни е, че за първи път от доста време в буфера между 1% и 4% ще имаме повече формации, отколкото обикновено. Те ще получават държавни субсидии, но няма да присъстват в следващото Народно събрание. Вотът ще бъде раздробен. Ще имаме повече политически формации „в чакалнята”
Ще остане ли Борисов да управлява под някаква форма? Очаквате ли да има кабинет Борисов 4?
Много е важно как ще са подредени партиите от 3-тото място нататък. Това са избори, на които по-малко значение ще има кой ще бъде първи, отколкото кой ще бъде на 3-то и 4-то място. Най-вероятно вървим отново към сложна коалиция. Не е изключена възможността за някакъв коалиционен формат.
Ще успеят ли ЦИК и „Информационно обслужване” да организират честни избори или отново ще има съмнения във вота, стотици невалидни бюлетини и носене на чували през нощта?
Опасявам се от по-различни неща. „Информационно обслужване” има нужния капацитет. Но гласуването с машини е нещо ново за българските избиратели. Предполагам, че чисто технически то ще отнеме повече време. С него ще се гласува по-дълго, отколкото с хартиената бюлетина. За съжаление имаме подготовка за оспорване, за критика. Но ми се струва, че този изборен ден ще продължи по-дълго, което ще увеличи напрежението в последните часове. Много политически формации вече направиха заявка, че ще се опитат да се възползват от това. Чисто технически времето, което ще бъде необходимо за гласуването на един човек ще бъде малко по-дълго. Много е важно партиите да поемат отговорността си за подготвени членове на секционните комисии, защото тези избори ще бъдат трудни.
Онези, които имат резерви към машинното гласуване, вече са решили как ще гласуват. Това е по-малко вероятно да внесе смущение сред избирателите. Предизвикателството ще е в организацията на изборния ден. Моите симпатии бяха към варианта да се гласува в два дни, за да има достатъчно време, за да се извършат всички необходими процедури. За съжаление това очевидно не се прие
