Противопоставянето между САЩ и Русия, което често взема безогледни форми, рядко свършва добре за трети, по-малки страни, попаднали между чука и наковалнята. От ден обаче България представлява изключение от това правило, защото поредната словесна престрелка между представители на Вашингтон и Москва даде възможност на българите да си направят извод кой какво мисли за родната корупция, която се усеща от обществото като един от най-наболелите проблеми.

Първо дойде изказването на постоянния юридически съветник в посолството на САЩ в София Джесика Ким, която  констатира, че в България липсва политическа воля за борба с корупцията. Тя адресира забележка директно към българските политически лидери, които, по думите й, „знаят какво е необходимо за истинска промяна, но много малко е направено, за да се постигне“.

Ким говори и за „корупционна пандемия“ и за нуждата от всеобхватни реформи. Доста неща каза и все не особено приятни. Както забеляза един читател в свой коментар, „добре ни е надула шушоните“.

Становището на САЩ, изразено чрез Джесика Ким, всъщност не разкрива нищо, което не сме чували и преди. То в голяма степен съвпада с мнението на множество българи, които протестираха всеки ден в продължение на три месеца срещу сегашното управление главно с мотива, че то е корумпирано. Проблемите в борбата с корупцията и със съблюдаване на върховенството на закона у нас пък влязоха в кръга на внимание и на Европейския парламент, който прие и съответната резолюция, високо оценена в средите на протестиращите в края на миналата година.

Усещане за корупция в България има и точно понеже го има, позицията на руското посолство прозвуча изненадващо.

„Смятаме, че подобни менторски изявления, както винаги без конкретни доказателства, де факто хвърлят сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система на Република България“ – пише в руската позиция относно забележките на американския дипломат.

В изявлението се посочва и че корупцията във властта съществува дори и в най-демократичните страни, а като намек се припомнят „сюжети от „украинското досие“ на действащото ръководство на САЩ“.

Изведнъж атакуваното на тема корупция българско управление си намери адвокат pro bono, без изобщо да го търси. Въпросът е дали това е съвпадение или не.

Дали в опита си да уязви новата администрация на САЩ и да отклони вниманието от „двореца на Путин“  руската пропаганда удря едно рамо на настоящата власт като страничен ефект, или пледоарията в защита на българските политици и магистрати е индикация за съзнателна и целенасочена подкрепа за статуквото?

За което и от двете да става дума, едно е ясно – руската позиция ще остане трудна за тълкуване от проруските политически играчи в България, които редовно и лицемерно се опитват да пригласят в тон с антикорупционното недоволство на обществото и по правило застават срещу настоящото управление, поне на думи.

А може би руската позиция е искрена и просто за руските критерии мащабите на българската корупция не са нещо, което да заслужава забележки, особено отвън. Нека си припомним само множеството злоупотреби, разкрити от руската прокуратура в проектите от национално значение, които спъват напредъка им и предизвикват яда на президента Путин, защото продължават да се случват въпреки здравата хватка, която той има върху властта в Русия. А корупция, с която и желязната ръка не може да се справи, е по-страшна и от държавната. За пример – в края на 2019 година „Комерсант“ изнесе сведения за 172 милиона долара загуби от кражби при реализацията на новия космически център „Восточний“ – любимият национален проект на Путин и един от 2 500-те случая на нередности, открити от руската прокуратура в националните проекти. При това тези проекти са приоритетна сфера под зоркия надзор лично на Путин, в която той най-много би искал да не се краде, тъй като залага на тях, за да отчете реални резултати в подобрението на живота на руснаците преди следващите президентски избори. Можем само да си представяме какво се случва в сферите, които не се гледат от руските власти „под лупа“. От гледна точка на руските мащаби българската корупция може и да изглежда смешна, та от посолството да са решили, че е техен морален дълг да ни защитят от американските нападки.

Спасибо, товарищи. Ама другия път не надо така – ние сами можем да говорим от свое име.

Пък и имайки предвид корупционните проблеми в Русия, намекът за „украинското досие“ изглежда пресилена препратка, а обвинението в лицемерие към САЩ май има повече ефекта на бумеранг. Освен това показва истинската цел на заявлението – не толкова да се защити честта на България, колкото да се оплюе тази на новата администрация в САЩ.

От самоцелната изява на руското посолство идва неприятният привкус на осъзнаването, че в стремежа си да уязви главния противник – САЩ – Русия изглежда не държи сметка за възможността допълнително да поляризира българското общество.

Или пък иска точно това.

Какъвто и да е случаят, ситуацията, в която единият клати пръст към София, заявявайки „лоши момчета и момичета!“, а другият излиза неповикан и казва „ти пък к’ъв си, че да им говориш така“, оставя България в позицията на излишния човек в стаята. Този, за когото уж става дума, но всъщност сметките за оправяне са между другите двама.

Нямаме никаква полза заяжданията на геополитическите съперници да стават на наш гръб и за да спре това, явно трябва да се дават още по-убедителни знаци с чие мнение възнамерява да се съобразява България.

Резултатите от парламентарните избори може да дадат този отговор.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!