Руски газ - Европа

Само осем месеца след като Русия нахлу в Украйна, 27-те държави от ЕС потърсиха нови доставчици на около 80% от природния газ, който използваха от Москва.

През летните месеци в Европа се трупаха възможно най-лошите сценарии. Министърът на икономиката на Германия предупреди за „катастрофално“ затваряне на промишлени предприятия, развалени вериги за доставки и масова безработица. Президентът на Франция призова гражданите да намалят отоплението. Испания попита защо страни, които не са разчитали на руския газ, трябва да спасяват съседите си, които преди това са им изнасяли лекции за фискална дисциплина.

Междувременно бившият руски президент Дмитрий Медведев радостно прогнозира, че европейците ще „мръзнат в домовете си“, защото не са помислили за последствията от подкрепата си за Украйна. „Студът идва скоро“, каза той заплашително през юни миналата година.

Сега, когато Европейският съюз навлиза в последния месец от метеорологичната зима за 2023 г., знаците показват, че държавите-членки са преживели историческа криза – и то не само защото зимата се оказа по-мека, отколкото Медведев прогнозира.

В рамките на осем месеца след като руските войски стъпиха на украинска земя, ЕС замени около 80% от природния газ, който идваше през тръбопроводи от Русия, и изгради чисто нова инфраструктура за течен природен газ. Държавите намериха креативни начини за да си помагат взаимно при недостиг и успешно следват политики за пестене на енергия.

Нидерландия

Нидерландия, например, най-големият производител на природен газ в ЕС, разчиташе на руски газ за 15-20% от доставките си. Тя закри огромното си находище в Гронинген, но удвои капацитета си за внос на втечнен природен газ, като изгради съоръжения за съхранение и регазификация в Ротердам и Еемсхафен. Страната използва допълнителния капацитет, за да отговори на вътрешното търсене, и успя да достави газ на Чехия, Германия и Франция. Както навсякъде другаде, потребителските цени на енергията скочиха, но бяха субсидирани и ограничени.

Имаше тревоги, че някои европейски правителства ще отговорят на кризата, като приоритизират собствените си енергийни доставки и не споделят със съседите си, но Европа успя да избегне изкушението на протекционизма и успя да запази вътрешния си пазар непокътнат.

Спот цените на газа паднаха до около 55 евро за мегаватчас (MWh) в понеделник. На това ниво те бяха преди началото на войната. През цялата минала година търсенето на газ в ЕС е било с 12% по-ниско от средното за периода 2019-2021 г., изчислява Bruegel.

Германия

Германия, която има силна зависимост от износа на енергия от Русия, успя да използва 14% по-малко газ през 2022 г., отколкото е правила средно през годините от 2018 до 2021 г. През февруари хранилищата на газ са пълни до 80% в сравнение с 36% за същия период на миналата година. Въпреки че високите цени на газа се отразиха на германската индустрия, щетите не са катастрофални. Докато БВП на най-голямата икономика в Европа спадна с 0,2% от октомври до декември, миналата седмица правителството подобри прогнозата си за следващата година, като отчете, че рецесията ще бъде „по-кратка и по-лека“ от очакваното.

Скандинавските страни

Скандинавските страни бяха още по-успешни в намаляването на потреблението на газ. Дания намали общото търсене – за производство на електроенергия, промишленост и битово отопление – с 24%, Швеция с 36% а Финландия със завидните 47% (въпреки че природният газ представлява само 5% % от общите енергийни нужди на страната).

Испания

Миналото лято някои южноевропейски държави сигнализираха за нежелание да споделят поравно тежестта на спестяването на енергия. Испания се съгласи на 7-8% намаление на потреблението на газ, след като аргументира, че единната цел от 15% просто не е справедлива за страни, които като нея не са силно зависими от руския газ, и които са си „свършили домашното“, когато става дума за диверсифициране на енергийните доставки. И все пак, през юли ръководеното от социалистите коалиционно правителство обяви серия от мерки, предназначени да помогнат за намаляване на потреблението на енергия в страната и използването на руски петрол и газ. Много от инициативите се основаваха на пестеливост и здрав разум.

Мерките, които ще останат в сила до този ноември, поставят строги ограничения за температурите на климатизацията и отоплението в обществени и големи търговски сгради. Съгласно постановлението отоплението в търговски центрове, кина, театри, гари и летища не трябва да се настройва над 19C през зимата, а климатиците не трябва да се настройват под 27C през лятото.

В резултат Испания в крайна сметка постигна целта, с която не беше склонна да се ангажира: между август и ноември страната намали търсенето си на природен газ с 15% в сравнение с нивото на потребление за същия период за последните пет години.

Франция

Във Франция усилията за пестене на енергия се превърнаха в трудна битка, тъй като няколко ключови френски ядрени реактора бяха подложени на ремонт или обезопасяване, точно когато бяха необходими повече от всякога.

От началото на май до края на октомври около половината от 56-те реактора на Франция не работеха поради ремонтни дейности, превръщайки страната от най-големия износител на електроенергия в Европа в нетен вносител. Една от страните, увеличили износа на електроенергия за Франция през този период, е Германия, която от своя страна внася повече газ от западната си съседка. След като френските власти подготвиха планове за действие за най-лошия сценарий на прекъсване на тока през декември, ситуацията се стабилизира. До средата на януари 73% от ядрения флот на Франция беше отново в експлоатация, което й помогна да си върне мястото на най-големия износител на електроенергия в ЕС.

Възобновяеми източници

Когато ядрените централи изпитваха затруднения, дойде моментът на възобновяемите енергийни източници да блеснат. Според анализ на мозъчния тръст Ember Climate ЕС през 2022 г. е черпил 22% от своята електроенергия от слънчева и вятърна енергия, като за първи път възобновяемите енергийни източници надминават газа.

Забележително е, че Швеция,, отдавна доминирана от ядрена и водноелектрическа енергия, стана най-големият износител на електроенергия в Европа през 2022 г., продавайки 20% от продукцията си в чужбина – отчасти благодарение на бързия растеж на производство на вятърна енергия на сушата. Сега вятърът е третият по големина източник на електричество в Швеция и плановете са да производството да се увеличава.

Капацитетът на вятърната енергия на Финландия се е увеличил със 75% само за миналата година, позволявайки на страната да увеличи енергийната си самодостатъчност.

Плановете за разширяване на производството на възобновяема енергия всъщност бяха радикално ускорени от енергийната криза и в трите скандинавски страни. Прогнозира се, че производството на вятърна и слънчева енергия ще се удвои до 2030 г. и вятърът ще бъде доминиращият източник на енергия.

В крайна сметка решението на Владимир Путин да поведе енергийна война ще помогне на Швеция да произвежда 65% от енергията си от възобновяеми източници до края на десетилетието, Финландия – 51% и Дания – 55%.

Какво се случва с въглищните централи

Една година на преосмисляне на енергийните доставки не направи Европа по-чиста. В Полша, която все още разчита на въглища за голяма част от нуждите си за отопление, правителството въведе надбавка за въглища и замрази цените на електроенергията за отделните домакинства. След като малките и средните предприятия се бореха със сметките за енергия, многократно по-големи от тези през предходните години, правителството замрази и тях.

Кризата доведе до забавяне на плановете на много страни постепенно да премахнат въглищата. Въпросът почти отпадна от дневния ред на Полша, а в България депутатите гласуваха за отлагане на плановете за постепенно премахване на въглищните централи.

Текстът е публикуван в „Политико„, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

2 КОМЕНТАРИ

  1. Не се сещам Русия да е изнудвала някой с газа , просто е продавала , и то на добри цени , бизнес . Сега да си купуват на по-високи от другаде , решиха си проблема , могат – плащат си . Въглища , стари гуми , дървесина да секат , на студено да стоят , тяхна си работа , кво ни занимавате , за България никой не мисли .

    • Ха, само да ти кажа, най големите джуджета и най малките слонове са руските, ако не вярваш питай, ще ти кажат…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук