Какви мерки предприемат държавите в ЕС срещу високите цени на енергията?

В последните месеци Европа е в безпрецедентна енергийна криза като задълбочаването ѝ може да продължи при ескалация на напрежението между Русия и Украйна и ответни мерки на „Газпром“. В момента липсва и единна европейска стратегия за справяне с проблема и решението е оставено на ниво държави.

Как държавите в ЕС се справят с кризата?

Лостове за влияние има и вече са в сила десетки мерки, които да подпомогнат както бизнеса, така и крайния битов потребител.

В Кипър, например, намали с 10% всички сметки за ноември-февруари, а ДДС-то се свали от 19% на 5%. Чехия намали ДДС-то на безпрецедентните 0% за ел.енергия, газ и парно за цялата 2022.

Същевременно Естония намали наполовина такса „пренос“ и такса „достъп“. Франция сложи таван на цената на газта. В страната бяха раздадени ваучери от 100 евро на всички французи с доход под 2000 евро/месец, които са 38 млн. французи.

Дори на Балканите мерките са съществени .Гърция субсидира с 42 евро първите 300 йвтч на всяко домакинство, а бизнесът получава компенсация от 65 евро/Мвтч. Унгария сложи таван от 1.30 евро на литър бензин и дизел за 3 месеца.

Ирландия призна разходите за ел.енергия на домакинствата за намаляване на облагаемия доход на физическите лица. Италия намали ДДС на газта от 22% на 5% за три месеца. В Норвегия правителството ще покрие 80% от цената за домакинства над 0.7 крони/Квтч.

Това далеч не изчерпва всички механизми за влияние, но със сигурност дава отражение в краткосрочен план.

Какво прави България?

Една от първите мерки, които направи правителството на Кирил Петков, което втъпи в длъжност на прага на зимата, беше да се въведе мораториумът върху цените на тока, парното и водата за домакинствата до 31 март. Бизнесът остро разкритукува мярката. Икономисти предупредиха, че при замразяваме на цените, ще се появи проблем в производството и доставката на енергия и го определи като много груба намеса в работата на свободния пазар и пазарните правила.

Другият вариант – намаляване на ДДС-то за електроенергията е доста рисковано за страна като България. Това ще означава и по-малко приходи в и без това „проинфлационния“ бюджет, както го определиха експерти. Макар и мораториумът да е в сила и да тушира част от натиска към битовите потребители, при общините положението е трагично – някои от тях вече спестяват дори от улично осветление, а редица болници, училища и други общински институции получиха рекордни сметки за ток, които технически не могат да платят. Правителството прие да има компенсации за тока за декемрви и януари. С до 250 лева за мегаватчас ще бъдат компенсирани училища, читалища и детски заведения, а за това ще се отделят 450 млн.лв. До каква степен това ще е ефективно – предстои да се разбере.

Очевидно е, че дългосрочна стратегия за справяне с подобни кризи липсва. Показателно е, че в последните 12 години диверсификация в страната не се случи. Липсата на възможност за работа на пълен капацитет на интерконектора с Гърция се превърна в олицетворение на абдикиране от обществения интерес. В същото време не се прави нищо и в посока на собствен добив и достатъчна наличност в родните хранилища, като същевременно родната евтина газ се продава скъпо навън. Подобни схеми бяха разкрити и при електроенергията, добивана от „АЕЦ Козлодуй„. Но дали ще има политическа воля за промяна на тези съществени фактори – времето ще покаже.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини