Малко хора знаят, че между кравите и ваксините има общо. То е в думата „vacca“, която на латински значи крава. Едуард Дженър създава първата васкина благодарение на това животно. Така той спасява милиони животи от едра шарка. И тогава и сега противници на ваксините е имало.
Богатите лондонски медицински „експерти“, които не могли да повярват, че селски лекар е направил такъв голям медицински пробив, го осмивали. Първите в света антиваксъри протестирали срещу новата наука. Сатирични карикатури показват инжектирани хора, които се превръщат в крави.
Явно това е бил основния страх тогава. Сега се страхуваме от чипиране и какво ли още не.
Историята
Първата ваксина била създадена от английския лекар Едуард Дженър. За направата й му било нужно добичето, както и доячката му.
Така на 14 май 1796 г. той умишлено заразява осемгодишния Джеймс Фипс с шарка по кравите, от пустули на ръката на доячката Сара Нелмс. След това момчето не се разболява от човешката едра шарка.
В елегантен дом скрит сред дървета до църквата в тихо английско село се помещава малко известен медицински музей. Преди повече от 200 години тази варосана сграда е била дом на скромен селски лекар. Сега е просто туристическа атракция, която не се радва на особен интерес.
Но докато британските музеи се подготвят да отворят отново след ограниченията на Covid, къщата на д-р Дженър в Бъркли, на ръба на Глостършир Котсуолдс, се очаква да се сблъска с огромен приток от посетители.
Това е така, защото оттук е започнала науката за ваксинацията.
Можете да влезете в градинския навес, където Едуард Дженър поставил първата в света ваксинация на осемгодишния син на своя градинар през 1796 г.
Посетителите могат да видят осветения от свещи кабинет зад стълбището, където научните бележки и чертежи на Дженър, надраскани с химикалка от слонова кост, седят върху кръглото му бюро, покрито с байк.
Тук той създава думата „ваксина“. На стената има съвременна маслена картина на кравата Блосъм.
Тя е била изключително важна в неговите експерименти. Дженър използва „vacca“, за да опише това, което е открил, а именно ваксинацията. Блосъм – голямата кафява млечна крава от Глостър, е източникът на първоначалната инфекция с кравешка шарка, използвана за създаването на първите ваксини в света.
Говори се, че Дженър бил много загрижен за местните огнища на едра шарка. Това бил един от най-опасните вируси, с които са се сблъсквали хората. Смъртността от нея била около 30%, оцелелите пък били трайно обезобразени.
Твърди се, че млекарка казала на Дженър, че не се притеснява да хване едра шарка – защото вече е хванала много по-леката „кравешка шарка“ от кравите си. Местните доячки знаели, че щом си болен от кравешка шарка, никога не получаваш едра шарка.
По това време медицинската професия се борила с нововъзникващите теории за инокулацията(вкарването на микроорганизми и вируси в тялото на живи организми). Това включвало инжектиране на доза от действително заболяване, като модерно парти срещу варицела – където родителите събират малките си деца, за да предадат нарочно инфекцията в ранна възраст и да изградят имунитет срещу по-късни случаи, което може да има много по-сериозни последици.
Дженър бил вдъхновен от коментарите на млекарката да измисли много по-добро решение – безвредна, но ефективна инжекция за придаване на имунитет. Той предположил, че ако даде лека кравешка шарка на хората, това ще стимулира някаква вътрешна система за безопасност, за да предпази хората от едра шарка.
В ерата на кръвопускащи пиявици и живачни пречистващи средства това било революционна концепция. Тогава никой не знаел за имунната система.
Не е известно дали първият му субект Джеймс Фипс – осемгодишният син на градинаря – се е включил доброволно.
Момчето било имунизирано срещу смъртоносната болест, циркулираща в района, и доказва теория, която спасява милиони.
Любопитно е, че бараката от камък, кора и слама, където е поставена първата инжекция на Джеймс, оцелява и до днес.
Когато се разчуло за чудотворното лекарство на Дженър срещу едра шарка, се извили опашки от бедни земеделски работници. Лекарят е ваксинирал всеки от тях безплатно, обявявайки, че би било „неморално“ да се печели от това.
Настоящето
И днес не са малко хората, които не желаят да се ваксинират. Ако погледнем статистиките, ще видим, че у нас хората с бустерна доза още е под 30% от населението. Сравнен с процентът в другите европейски държави, това е доста малко.
Може би най-любопитно е от какво точно се страхуват хората. Едва ли е от това, че ще се превърнат в крави. Страх от чипиране? По-скоро не. Може да е най-обикновен инат. От онези, с които човек иска да покаже, че ще ползва правото си на избор. Особено когато става дума за собствения му организъм и живот, че дори и собствената му смърт.
А заразата я има. Много хора си отидоха от и с нея. Други преминават леко през ковид. Недоверието към властите е оправдано и очаквано, особено в България. Трудното е да бъде спечелено отново. Докато това стане можем поне да се пазим един друг. По-добре, от колкото да се страхуваме. Важното е да не губим чувството си за хумор.
Laissez Djoko tranquille, il ne mérite que le meilleur ! https://t.co/CChM1P6bah
— Charlie Hebdo (@Charlie_Hebdo_) January 14, 2022
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
