Едва ли някога сте се питали защо онова най-съкровено място в колата се нарича „жабка”.

Там има пътни карти, документи, непотребни джунджурии, вафли, бонбони.

По филмите там държат пистолети.

В жабката държим всичко, което евентуално някой ден може да ни потрябва.

Първоначалната идея на жабката била в нея да се съхраняват някои задължителни атрибути за шофиране, като например очила и ръкавици.

По тази причина и жабката, почти навсякъде по света, се нарича място за ръкавиците.

Но тава е твърде официално за нашия вкус-да караш кола с ръкавици.

Сърбите казват на жабката претинац (скривалище), поляците – schowek (шкафче).

На руски жабка е бардачок, тоест малък бардак, бардаче.

А всъщност бардак идва от турски и значи чаша, каничка, но е придобило смисъла на бордей, тоест публичен дом.

И така – защо у нас се нарича жабка. Сигурно си мислите, че защото се отваря като уста на жаба.

Представете си обаче първите шофьори-елегантни и високомерни, как наричат нещо в колата си жаба.

Днес думата се е наложила и сравнението ни се струва очевидно, но то всъщност не е.

Жабата е особено животно в обществените разбирания, а и отварянето на устата и е сравнимо с това и на други животни.

Истината обаче е съвсем проста – едно време я наричали просто джоб, джобче.

Дали джоб за ръкавиците или за нещо друго, няма значение.

Джоб е много стара дума и никога не е губила актуалността си по нашите земи- джоб, джеб, жеб.

Звуково джобче и жабче си приличат много. Та от много по-логичното джоб на колата, джобчето в един момент е станало жобчето, жабчето. И оттам жабката.

Масовото погрешно изговаряне вероятно се е наложило в средата на XX век, когато думата джоб е била трансформирана в жаб, жабка.

И днес ние вече правим връзка между животното жаба и автомобилното шкафче.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!