С предстоящи два избора догодина, Украйна се изправя пред много катаклизми. Междувременно Русия клати външната си политика, особено спрямо САЩ, изтегляйки се от Договора за ракетите със среден обсег.

Напрежението между двете държави ескалира, след като Русия задържа три украински кораба в Керченския проток.

В Русия, през новата година ще започне голямо увеличение на цените – ДДС-то ще скочи от 18 на 20%. Наред с другите неща, правителството се надява, че това ще компенсира съкращенията в здравната и образователната системи.

Властите считат, че тези икономии са необходими заради спада в цените на петрола и газа през последните години – най-важните експортни стоки на Русия. Увеличението на цените ще окаже значително влияние върху намаляващата популярност на руския президент Владимир Путин и неговото правителство.

Решението за повишаване на възрастта за пенсиониране, взето през 2018-та, на което също народът се противопостави, доведе до срив в рейтинга на президента.

Докато Путин все още може да бъде уверен, че около две трети от руснаците са зад него, огромната му популярност изглежда минало. Въпреки това, масови протести не се очакват.

Изтегляне от Договора за ракетите със среден обсег

Икономическото развитие на Русия през 2019-та година може да бъде възпрепятствано от санкциите на Запада. Въпреки че, Съединените щати неотдавна се въздържаха от прилагането на нови, по-строги мерки, Вашингтон даде ясно да се разбере, че няма да има връщане назад от политиката си на санкции.

Новият разрив в отношенията между Русия и САЩ предстои през 2019г. През февруари следващата година, ултиматумът, даден от Вашингтон към Москва за предполагаемо нарушение на Договора за ракетите за среден обсег, ще изтече. Русия отрича обвинението, че тайно е разработила забранените ракети. Политическите наблюдатели прогнозират, че и двете страни ще се оттеглят от Договора, разглеждан като крайъгълния камък в ядреното разоръжаване.

През юни следващата година на Русия й предстои друго ключово външнополитическо събитие. Ако дотогава страната не възобнови плащанията си към Съвета на Европа, тя може да бъде изключена.

През юни 2017 г. Русия прекрати плащанията си, след като парламентарната асамблея на Съвета на Европа отне правото на глас на руската делегация поради анексирането на Крим през 2014 г.

На този етап обаче не се вижда компромисно решение.

Отношенията на Русия със съседката й Украйна вероятно ще останат обтегнати през новата година. Въпреки че, мащабна война се смята за малко вероятен сценарий, конфликтът между двете страни, който кипи вече пета година, вероятно отново ще избухне.

Съществува загриженост, че инциденти като спора за Керченския проток през ноември 2018г. могат да се случат отново. Тогава избухна престрелка, след като руската брегова охрана насилствено предотврати преминаването на два украински военноморски кораба и влекач през Протока, задържайки екипажите.

От анексирането на Крим и продължаващите вълнения в региона на Донбас, „извоюването” на независимостта на Украинската църква, вероятно ще бъде болезнена тема и през следващата година.

Вселенският патриарх Вартоломей ще връчи (томоса) указа за автокефалия на Украйна на 6 януари.

Украйна иска да скъса връзките си с Руската църква, но Русия определено не е съгласна.

2019г. ще бъде решаваща за бъдещето транспортиране на руски газ през Украйна. Досегашният договор изтича, но преговорите за нова сделка още не са започнали. Русия би искала да спре напълно доставките на газ за Европейския съюз през Украйна и да ги замени с нови тръбопроводи като „Северен поток“ 2.

Но ЕС и Германия искат да гарантират, че Украйна остава транзитна страна; преговорите по този въпрос обаче вероятно ще бъдат изключително трудни.

Съдбовната година на Порошенко

През 2019г. в Украйна ще има два избора – за президент в края на март и за парламент в края на есента. Това може да изправи страната пред значителни политически сътресения на вътрешния фронт.

Настоящият украински президент Петро Порошенко търси преизбиране, но в момента позициите му, според социологическите проучвания, не са добри. Затова и надеждата му за нов мандат не е голяма.

Противникът на Порошенко, бившият премиер Юлия Тимошенко, се счита за обещаващ кандидат.

Евентуалното й избиране обаче ще хвърли много сянка върху прозападния курс на страната.

Още по-важни обаче са парламентарните избори. Конституцията на страната постановява, че правителството е по-силно от президентството.

В най-новата история на Украйна, често сме виждали как и президентът, и правителството се назначават от парламента.

Политическото напрежение, предизвикано от улични протести, както и инструментите за натиск, не трябва да се подценяват.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!