Европейски съвет Словения

Словения иска бързо разширяване на ЕС: държавите от Западните Балкани да станат част от Евросъюза до 2030 г. Любляна се опитва да вкара тази дата в документа, който трябва да бъде приет на срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 6 октомври в Словения.

Този амбициозен план шокира някои от държавите-членки на ЕС, които са отдавнашни противници на разширяването, писа сръбският „Блиц”.

На срещата на върха на 6 октомври ще присъстват лидерите на 27-те държави от ЕС и на шестте страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, РС Македония, Сърбия и Косово.

С приближаването на това събитие в медиите започна да се появява информация с подробности за подготовката на документа, който трябва да бъде приет по време на срещата.

Словения, която в момента председателства Съвета на ЕС, е представила идея, която е оставила безмълвни някои от останалите членове на ЕС, писа „The Financial Times” преди дни. Става въпрос за бързото присъединяване на държавите в ЕС, включително Сърбия и Босна и Херцеговина.

Предложението е направено на срещата на постоянните представители в Брюксел и изненада останалите държави-членки, писа още изданието. Някои дори го описват като напълно „нереалистично” с оглед икономическите и политическите предизвикателства в региона.

Разширяването е чувствителен въпрос за ЕС, по който има разногласия относно скоростта, с която на държавите трябва да им се позволи да станат част от блока. ЕС е под натиск да продължи преговорите за присъединяване с балканските държави, които укрепват в същото време връзките си с Китай и Русия, пише „The Financial Times”.

Дипломатите от държавите-членки – основно от източната и южната част на блока, които искат Брюксел да ускори преговорите със Западните Балкани, настояват за „амбициозен” срок за присъединяване, но признават, че това би било „политическа експлозия”.

„Имаме нужда от декларация. Това е много важно”, заявил дипломат от ЕС, цитиран от изданието.

Планът на Словения е приятна изненада, особено след „студения душ” и новините, които транслира агенция Ройтерс, че ЕС не може да се съгласи и да даде гаранции, че ще отвори вратите пред Западните Балкани.

Разширяването и ангажиментите – конфликтни точки

Вчера се чу, че нещата не вървят толкова гладко, както и че държавите-членки на ЕС са се споразумели за по-голямата част от точките в съвместната декларация, но спорът е за това как да се дефинира „Европейската перспектива на региона”.

Основният акцент в декларацията, за който все още се преговаря, трябва да предвижда ангажименти в „процеса на разширяването“, при условие, че партньорите прилагат „надеждни реформи“ и освен това постигат своя „капацитет за интегриране на нови членове“.

Според дипломатически източници е постигнато споразумение за всички останали 28 точки от декларацията, които се отнасят до икономическият и инвестиционен план за Западните Балкани, борбата срещу Covid-19 и сътрудничеството в областта на политиката и сигурността.

Държавите, които подкрепят разширяването, призовават за безусловна подкрепа на приемането на страните от Западните Балкани.

Очевидно е, че някой все още не ги иска в ЕС, а Словения направи крачка напред и заяви това открито, след което изготви план как може да се случи. В същото време е логично да се зададе въпросът, откъде произтича всичко това?

Дали зад този ход стои намерението да се подсили блокът с нови членове? Има ли съперничество между старите и новите членове на ЕС? Или по този начин Словения осигурява видимост към ЕС, опитвайки се да се наложи като политически мост между ЕС и Балканите?

Или са се намесили икономически интереси? На Балканите има най-много словенски инвестиции, а една от три са в Сърбия, сочат данни на Народната банка на Словения. Миналата година по време на пандемията търговията достигна 1,6 млрд. евро. Освен това сърбите са нарастваща диаспора в Словения.

Всичко това може да бъде причина, а Марко Савович – програмен директор на Белградския фонд за политически постижения, заяви, че е бил изненадан от тази инициатива на Словения.

Цената на разширяването се увеличи

Държавите на границата със Западните Балкани по принцип искат да има нови членове колкото е възможно по-скоро, тъй като смятат, че това ще укрепи собствените им позиции в ЕС и че тези нови членове ще бъдат техни съюзници в различни политики, твърди Савкович. Той посочи, че „цената за разширяването наскоро се увеличи” заради променените геостратегически обстоятелства.

Гражданите на ЕС, на чиято позиция политиците обръщат голямо внимание, са категорично против разширяването, сочи най-новото проучване във Франция. Гражданите се страхуват за работата си, вярват, че разширяването ще им струва скъпо и че страните, които ще бъдат приети, няма да допринесат достатъчно. Накратко, те искат да запазят стандарта си такъв, какъвто е сега, подчерта Савкович.

Слободан Зечевич от Института за европейски изследвания казва, че е скептичен по въпроса и напомня, че страните от Западните Балкани не са на еднакво ниво на интеграция.

Само САЩ имат силата

Той подчерта, че има огромна разлика между Сърбия и Босна и Херцеговина, между Сърбия и Северна Македония и Албания, както и ще БиХ и Северна Македония дори не са започнали преговорите.

„Мисля, че това е опит за стартиране на инициатива, която би казала това в обозримо бъдеще, т.е. че за относително кратко време всички държави от Западните Балкани трябва да бъдат приети в ЕС. Не знам кой стои зад Словения. Дали това е американска идея, американска инициатива, защото американците вече са изнервени от сегашната ситуация и нерешителността на ЕС по отношение на присъединяването, което създава нестабилност в тази област“, подчерта Зечевич.

На въпрос дали е възможен натиск върху ЕС по тази тема, отговорът му е категоричен:

„Единственият възможен натиск е от страна на САЩ. Смятам, че те „се счупиха“ в случая с присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Кой знае какво би се случило, ако нямаше стратегическа необходимост САЩ да включат двете страни в западната политическа, икономическа и военна интеграция. Следователно е много възможно. Настоящата ситуация показва, че Съединените щати са силно обезпокоени преди всичко от дестабилизирането на Балканите заради различните национални интереси на страните от Западните Балкани. От друга страна им пречи и чуждото влияние, което се появява в Западните Балкани”, – каза Зечевич.

Това не е първият опит на Словения, който се занимава със Западните Балкани. В средата на април се появи съобщение, че словенският премиер Янез Янша е подготвил документ, връчен на официалните представители на ЕС по неофициални канали, който предвижда прекрояване на границите на пет държави като начин за решаване на откритите въпроси на Западните Балкани: обединение на Косово с Албания, анексиране на части от Република Сръбска към сръбските и хърватските кантони в БиХ.

Предложението изправи „на нокти” целия регион, а освен това имаше и обвинения кой в действителност го е подготвил, тъй като Янша отрече да стои зад него.

В БиХ заподозряха, че Словения стои зад този „горещ картоф”, но от Любляна отговориха, че не са правилният адрес за тези твърдения. Хърватите спекулират, че всичко е дело на Сърбия и Унгария. А медиите месеци наред се опитват да се сдобият с този документ, но ЕС отказа да го предостави под претекст, че това ще предизвика объркване.

Договор за роуминг

ЕС планира по време на срещата на върха да започне така наречената официална „пътна карта”, която ще постави условията и целите за намаляване цените на роуминга между ЕС и Западните Балкани.

По този повод еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели разговаря с представителите на операторите на телекомите в региона.

„Имах положителни разговори с телекомуникационните оператори от региона за начина, по който ще се постигне напредък за намаляването цените на роуминга и в рамките на Западните Балкани, и по отношение на региона с ЕС. Имаме готовност да подкрепим инвестиции, за да стане това факт”, написа Вархели в профила си в Туитър.

Анализът е публикуван от сайта „Локално.мк”.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!