Промените в Изборния кодекс влизат на първо четене в Народното събрание.
Внесените от ГЕРБ и „Обединени патриоти” предложения са за отлагане на въвеждането на масовото машинно гласуване, отпадане на номерата на политическите партии и въвеждане на видеонаблюдение в избирателните секции.
Машинното гласуване трябваше да бъде възможно във всички 12 500 избирателни секции, но с предвижданите промени се цели машини да има само в секции с над 300 избиратели и то само в страната.
Измененията в ИК предвиждат дистанционното електронно гласуване да се реализират поетапно, за да се осигури допълнителна защита от хакерски атаки.
В повечето европейски държави и САЩ гласуват с машини, тъй като то осигурява максимална степен на сигурност на вота и максимална бързина на отчитането му. Досега обаче се среща усилена съпротива от страна на партиите и Централната избирателна комисия да дадат възможност на българските гласоподаватели да гласуват с машини.
При този тип вот вероятността за манипулации на изборите е нищожна, а и се избягва вероятността от хакерски атаки.
Досега обаче ЦИК само си търси оправдания да не спази закона.
Парламентът ще гласува промените и в Закона за радиото и телевизията, с които БНР ще бъде задължено да отделя от държавната си субсидия за издръжка на музикалните състави.
САГАТА С МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ
На 5 март 2014г. в Държавен вестник беше обнародвана промяната на Изборния закон, с която се въведе възможността за машинно гласуване:
Чл. 206. (1) В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване.
(2) Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина.
(3) Избирател, който е избрал да гласува с бюлетина за машинно гласуване, не може да гласува с хартиена бюлетина.
(4) За гласуването с бюлетина за машинно гласуване се прилагат съответните правила, които се отнасят до гласуването с хартиена бюлетина.
То беше изпробвано експериментално в няколко избирателни секции в страната през годините, но така и не беше въведено навсякъде.
На президентския вот в края на 2016 г. такова гласуване имаше в 500 секции и това беше последната възможност за отлагане на пълното му въвеждане, прието в Изборния кодекс през 2014 г.
С машини трябваше да се гласува на предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017г. ЦИК обаче реши, че времето, което остава до изборите няма да стигне, за да се спазят всички законови процедури по избор на доставчик на устройствата. Партията „Нова република” заведе дело срещу нежеланието на Комисията да въведе машини в секциите.
Централната избирателна комисия мотивира решението си да ограничи машинното гласуване на предсрочните парламентарни избори до 500 секции със становище на ДАНС по казуса.
Според Държавната агенция за национална сигурност са необходими най-малко 6 месеца, в които да се изготви подробна експертиза и да се извърши криптиране.
Основната теза на ЦИК в съдебната зала бе, че никъде в Изборния кодекс не е предвидено задължение във всяка секция да бъде монтирана машина за гласуване, а се говори единствено за местата, в които има такава възможност.
Според комисията законът определя единствено „правна възможност“ и как да изглеждат машините.
На 1 февруари Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за машинното гласуване само в 500 секции на предсрочните избори на 26 март.
Това задължи ЦИК да осигури възможност на избирателите във всяка една от над 12-те хиляди секции сами да изберат как да упражнят правото си на вот – дали с бюлетина или машинно.
И това не стана, тъй като спечелилият доставчик на машините се отказа в последния момент.
Фирмата посочи, че може да достави устройствата за машинно гласуване не по-рано от 20-и март, като те ще бъдат с фабрично качен софтуер.
Тя обаче не поема ангажимент да достави устройствата в чужбина. На въпрос на Централната избирателна комисия как оценява риска за неизпълнение на обществената поръчка, отговорът е бил: „до 50 процента“.
Веднага след изборите от ЦИК неофициално обясниха, че при провал на преговорите за съставяне на кабинет и насрочване на следващи предсрочни избори, сроковете отново няма да са достатъчни и машинен вот отново няма да има.
Впоследствие държавната администрация планира решение на казуса да има до края на септември 2017г.
Обмисляните варианти бяха два – държавата да купи нужните устройства или да поръча производството им в Българи.
Планирано бе, че ако през 2018 година няма пореден предсрочен парламентарен вот, на първите редовни избори, които предстоят – за евродепутати през 2019 г., всички секции у нас и в чужбина да бъдат технически обезпечени за нововъведението.
До края на септември бе и срокът, който институциите си бяха поставили да проучват вариантите и да бъдат изготвени сметки кое е по-изгодно – наемането на техниката или изработването й у нас.
Очевидно обаче тази хипотеза е отпаднала, или поне с такова впечатление са останали в Централната избирателна комисия, след като на свиканата от тях среща в началото на септември станало ясно, че Министерският съвет няма никакви конкретни виждания по въпроса.
Така практически времето и усилията на чиновници от различни ведомства, издържани от данъкоплатците, по осигуряване на машинното гласуване, са отишли на вятъра.
Последваха нови съдебни дела срещу ЦИК.
И така на 1 август 2018г., след множество нарушения на закона от страна на Комисията, Софийският административен съд задължи в срок от половин година Централната избирателна комисия (ЦИК) е задължена да въведе машинното гласуване.
Според решението ЦИК трябва да осигури машини за алтернатива на аналоговия хартиен вот във всяка секция, както постановява Изборният кодекс. Това трябва да стане до февруари догодина, т.е. няколко месеца преди евровота.
Според действащия закон във всички избирателни секции в страната трябва да има опция човек да подаде гласа си през устройство, а не само чрез стандартните хартиени бюлетини.
Това трябваше да е факт още за последните парламентарни избори, които се проведоха на 26 март 2017 г., като преди това ЦИК и институциите изчерпаха законовите си възможности за тестове по темата.
На 14 август ЦИК обжалва решението, но към този момент няма решение.
Само преди няколко дни управляващите предложиха нови промени в ИК, с които практически се премахва машинното гласуване.
Идеята е електронното гласуване да отпадане на този етап, а машинното да се провежда само в секциите с над 300 избиратели.
Освен това машини да не се ползват в секциите зад граница и при подвижни избирателни урни.
Текстовете, публикувани на страницата на Народното събрание в петък (16 ноември 2018г.), предвиждат Централната избирателна комисия (ЦИК) да определя със свое решение в кои секции да има машинен вот и в кои не.
Сегашните разпоредби за електронното гласуване пък се преработват без конкретни срокове, с което отпада задължението за въвеждане на е-вота от 2019 г.
Друга революционна промяна е премахване на номерата на партиите от бюлетините, с което практически се въвежда „скрит образователен ценз“. Ако предложенията на ГЕРБ и „Обединени патриоти” бъдат приети, избирателят няма да може да се ориентира по номер, както е в момента, за предпочитаната от него партия или кандидат, а ще трябва да се ориентира в списъка за пълното наименование на партията и коалицията, за която е решил да даде гласа си, коментираха противниците на идеята.
Първоначалните планове на ГЕРБ бяха само да снемат задължението да се въведе машинно и електронно гласуване, най-малкото за да спрат съдебните дела срещу ЦИК, която няма как сама да го обезпечи.
