Учени и здравни власти по света полагат усилия да спрат разпространението на смъртоносния вирус, появил се в китайския град Ухан през декември.
Хиляди хора вече са се заразили с новия коронавирус, който причинява тежки респираторни заболявания. Смъртните случаи вече са над 300 и нарастват всеки ден. На 30 януари Световната здравна организация (СЗО) обяви огнището за „глобална заплаха за общественото здраве в световен мащаб“. Това е предупреждение, отнасящо се за събития, представляващи риск за множество страни и която изисква координирани международни действия.
Съществените подробности за вируса и как се разпространява все още не са известни, но експертите обмислят най-добрите и най-лошите сценарии въз основа на предишни епидемии и това, което учените вече знаят.
Колко хора ще се заразят с вируса?
Китайските власти наложиха карантина на градовете в центъра на епидемията, а изследователите бързо споделят данни за вируса със СЗО. Но броят на случаите на зараза нараства и вече е 13 000 най-вече в Китай. Това доведе до прогнозата, че вирусът може да зарази около 39 000 от 30-те милиона души, живеещи в района на Ухан. „Изглежда, че вирусът е напуснал територията на Китай, разпространява се твърде далеч и твърде бързо, за да бъде наистина задържан“, каза Иън Маккей, вирусолог от Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия.
„В най-добрия случай броят на заразените ще бъде ограничен от мерките за контрол”, каза Бен Коулинг, епидемиолог от университета в Хонконг. „Но е рано да се каже дали мерки като карантината и широкото използване на маски за лице работят. Инкубационният период за вируса – до 14 дни – е по-дълъг от прилаганите на повечето места карантинни мерки”, добави той.
При най-лошия сценарий около 190 000 души могат да бъдат заразени в Ухан. Учените са особено загрижени заради новите огнища, възникващи извън Китай. Вирусът вече се е разпространил в малки локализирани клъстери във Виетнам, Япония, Германия и Съединените щати, но властите бързат да изолират засегнатите. По-малко от 100 случая са регистрирани извън Китай към 30 януари.
Каква ще е съдбата на вируса?
Когато един вирус циркулира непрекъснато в дадена общност, за него се казва, че е ендемичен. Вирусите, които причиняват варицела и грип, са ендемични в много страни, но огнищата могат да бъдат контролирани чрез ваксинация и поставяне под карантина и домашно лечение на болните.
Един от въпросите сега е какво ще се случи с новия коронавирус. Ако усилията за ограничаването му се провалят, има голям шанс той да стане ендемичен. Както при грипа, това може да означава, че всяка година той ще причинява смърт, докато не се разработи ваксина. Ако вирусът може да се разпространява от хора, които са заразени, но нямат симптоми, ще бъде по-трудно да се контролира разпространението му, което увеличава шансовете му да стане ендемичен.
Има няколко случая на заразени хора, които не проявяват никакви симптоми, но все още не е ясно дали такива нетипични или леки случаи са често срещани и дали или колко заразни са. „Вероятно имаме работа с вирус, който ще бъде с нас дълго време, вероятно завинаги“, казва Маккей.
Ще мутира ли 2019-nCov?
Някои изследователи се притесняват, че с разпространението си коронавирусът от Китай може да мутира, така че патогенът да се разпространява по-ефективно или да стане по-вероятно да причини заболявания и при младите хора. Понастоящем вирусът е причинил тежки заболявания и смърт главно при по-възрастни пациенти, особено такива с придружаващи заболявания като диабет и сърдечни заболявания. 36-годишен мъж от Ухан без допълнителни или хронични болести е най-младата жертва, за която се съобщава досега.
Кристиан Андерсен, изследовател на инфекциозни болести в център „Ла Джола” в Калифорния, не е загрижен за това дали вирусът да стане по-вирулентен. Той каза, че вирусите постоянно мутират и това е част от техния жизнен цикъл, но тези мутации обикновено не правят вируса по-вирулентен или причиняващ по-сериозни заболявания. „Не мога да се сетя за каквито и да е примери за това с патоген“, заяви той.
Колко хора ще умрат?
Степента на смъртност за всеки вирус се определя от дела на заразените хора, които умират. Това е труден за изчисление показател в разгара на епидемия, тъй като данните за новозаразени и починали постоянно се актуализират. Около 300 смъртни случая от близо 10 000 заразени, новият коронавирус има смъртност от 2–3%. Това е значително по-ниско от SARS, който уби около 10% от хората, които зарази.
„Смъртните случаи, причинени от новия коронавирус вероятно ще намалеят, тъй като се установяват по-леки и безсимптомни случаи”, заяви вирусологът Марк Харис от Университета в Лийдс, Великобритания.
В момента няма ефективно лечение срещу вируса. Две лекарства срещу ХИВ, за които се смята, че са насочени към протеин, който помага на коронавирусите да се репликират, се тестват като лечение. Учените са идентифицирали и други съществуващи медикаменти, насочени към тази функция, а няколко международни изследователски екипа работят върху създаването на ваксина.
Броят на смъртните случаи ще зависи и от това как здравната система в Китай се справя с големия брой случаи. Поставянето на хора на системи и в проветриви помещения може да гарантира, че те получават достатъчно течности и кислород, докато имунната система на тялото им се бори с вируса. „Китай изгражда две нови болници в Ухан, за да се погрижи за заразените хора, но ако вирусът се разпространи в части от света с по-малко ресурси, като например бедни страни в Африка, техните здравни системи биха могли да не се справят”, каза Санджая Сенайяке, специалист по инфекциозни болести в Австралийския национален университет в Канбера.
Обявявайки настоящия вирус за глобална заплаха за световното здраве, генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус заяви, че основната му грижа е, че епидемията може да се разпространи в страни с крехки здравни системи.
„Ако вирусът се разпространи по целия свят, броят на смъртните случаи може да бъде значителен. Сегашната смъртност от 2–3% – макар и да не е толкова висока, колкото при SARS – все още е доста висока за инфекциозно заболяване”, заяви Адам Камрад-Скот, глобален специалист по здравна сигурност в Университета в Сидни, Австралия.
Вирусната епидемия избухнала през 1918 г. и известна като испански грип, зарази около половин милиард души – една трета от населението на света по това време, и уби над 2,5% от заразените – около 50 милиона души.
„Китайският коронавирус вероятно няма да доведе до такъв апокалиптичен сценарий, защото обикновено не заразява или убива млади и здрави хора”, добави Камрад-Скот.
