Красен Станчев
на снимката: Икономистът Красен Станчев

Не е чудно, че засега в интернет страниците на правителството няма официален документ за това какво точно то предложи на пресконференция преди два дни. Няма дори официален запис на самата среща.

Политическият речник по необходимост е лицемерен. Необходими са известни усилия, за да се разбере за какво става дума. Изобщо хората поотделно знаят безнадеждно малко за онова, което предстои. Особено в ситуации на крайна неопределеност. От правителствата се очаква „да направят нещо“. И те предприемат нещо, което не разбират или разбират не повече от хората, които са ги избрали.

От казаното в пресконференцията наистина остава впечатлението, че нещо се прави. Неизбежно по него се появиха много коментари. Не съм сигурен, че това е точно обсъждане с правителството. Но имам чувството, че то се опитва да се ориентира. Тук ще дам резюме и оценка на онова, което вече е известно. С извинение за това, че не мога да цитирам всички, които вече са взели думата.

Българският опит в извънредни ситуации

От гледище на направеното от предишни български правителства, положението е наистина без прецедент.

Правителствата на Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Стефан Софиянски (служебен кабинет) и Иван Костов решаваха проблеми, предизвикани от голяма неопределеност.

Разликата е, че при тях бе известно какво може да се направи: да се премахне централното планиране, да се възстанови и освободи частната собственост, сделките, индивидуалната инициатива, да се стабилизира паричната политика, стабилизира фиска и да се преориентира стопанството към центрове на гравитация с високо благосъстояние, от които българските граждани могат само да спечелят. Критериите за успех на такава политика бяха общо взето известни, макар и в абстрактна форма.

Предизвикателството бе детайлите, с които се превеждат общите принципи на пазарно ориентираната стопанска политика при даденото стечение на обстоятелствата през 1990-1991 и 1996-1997 г.

Особеното на работата на тези правителства бе в това, че страната и държавните предприятия бяха във фалит, изолирана от достъп до чуждестранни спестявания и неустановени правила на играта в стопанството, фиска и политиката на БНБ. Всичко това днес е точно обратното и вече е забравено.

Преди началото на пандемията икономиката е конкурентна, безработицата – ниска, държавният дълг се управлява добре и е в комфортно отношение към БВП, паричната система е стабилна, данъчната система и философията на публичните финанси са по-надеждни от тези на други страни като България.

Без правителството на проф. Беров (опирало се на плаващи мнозинства) премиерите бяха изразители на обнадеждаващо обществено съгласие, обща подкрепа от президентите на страната и парламентарно единодушие по повод онова, което се налага те да предприемат. Перспективата бе с дълъг хоризонт.

Сегашната рецесия не е предизвикана от икономически фактори. Стопанските предизвикателства са следствие, а не причина. Неопределеността е от друг характер. И Иван Костов е абсолютно прав да определи задачата на сегашното правителство като „титанична“.

Заявените намерения

Първият въпрос е колко са парите на данъкоплатците, които правителството на Бойко Борисов ще им върне по време на спада на икономиката, предизвикан от пандемията и ограниченията на извънредното положение, въведено от самото правителство.

  • Ако се сумират всички намерения, споделени преди два дни, става дума за около 6.5 млрд лева. В тази сума са включени средствата за дофинансиране на здравеопазването, кредитна линия за някои работещи, средства за покриване на разходи за персонал на бездействащи отрасли и рефинансиране на Българската банка за развитие (ББР), както и средства за пенсионери и безработни.
  • От вторник до днес тези идеи еволюираха. Вероятно е ББР да съфинансира гаранционен фонд, а не сама да раздава ресурс на свой списък клиенти, определен по неясни критерии. Някои „пера“ се оказаха с повече средства, поне като замисъл. Пак няма нищо „черно на бяло“.

Дали и за колко време стигат тези така заявени ресурси – това е вторият въпрос, на който няма ясен отговор.

  • През първата седмица след обявяването на извънредното положение оцених непосредствените загуби на засегнатите отрасли на поне 50 млн. лева на ден. Ако този „темп на горене“ на средства (казано на счетоводен жаргон) се запази, предвиденият трансфер от бюджета към ББР ще покрие преките загуби за 10-12 дена.
  • Към края на януари т. г. фискалният резерв на правителството е 10.7 млрд. лева, информацията не е актуализирана. Тази януарска сума не е изцяло на разположение, под ръка са, предполагам, не повече от 7 млрд. лева. Ако си въобразим, че тези средства могат да бъдат изцяло пренасочени към покриване на загуби, те биха стигнали за 140 дни, тоест за 4.5 месеца, но по-вероятно за не повече от три.
  • Ако е вярно, че „парите за бизнеса“ са между 4 и 5 млрд. лева, те биха покрили скромно оценените загуби за 90-100 дни. Тук има много неизвестни около разпределението на парите. Ако се разпределят 0.5 млрд. лева към всички фирми в страната, всяка ще получи по 1.2-1.3 лева. Ако става дума действително за 4.5 млрд., то на фирма се падат почти 11 хил. лева.
  • Вероятно поради тази проста сметка вече се говори за гаранционен фонд, администриран от ББР като търговец на гаранции на едро, но използван от банките, защото те познават икономиката и предприятията.

Преразпределяне: към онези, които са в нужда или към тези, които са по-добре организирани?

Следващият въпрос е дали парите са наистина толкова и дали са правилно разпределени. На пресконференцията бе заявено, че ще „дадат пари на онези, които са в нужда“. Но ББР няма как да знае кои са тези предприятия. Мисля, че правителството няма как да знае. Известна представа за намеренията му дава едно интервю на министър Караниколов. Но пак няма достъпен разчет.

  • Очевидно е например, че замисляната кредитна линия за онези в неплатен отпуск, при обявените 1 500 лева „на калпак“, ще стигнат за 130-150 хиляди човека – в зависимост от сумата и желанието да бъде взет заем (той винаги е заем от самия себе си в бъдеще време).
  • Средствата по схемата 60 към 40 за заплати, както бе показано от извънпарламентарната опозиция, са сумата, която се полага от фонда безработица при уволнения, докато за „изпадналите в нужда“ предприятия остават без ваканция данъците към НОИ. Т. е. оказва се, че правителството по-скоро икономисва средства, отколкото оказва подкрепа на предприятието. Това само по себе си не е лошо – да се пести. Но нали заявката е за „подкрепа“.
  • Вече стана общоизвестно, че в тази схема не попадат осигуряващите се за собствена сметка около 200 000 управители на 383 хиляди фирми с 800-850 хиляди заети (по данни на НСИ за 2018 г.). Реално това са хора, осигуряващи доход на около 2 млн. граждани на страната. Може само да се гадае защо министърът на финансите ги нарече на пресконференцията „маргинали“ и „социално изолирани“. Предполагам в неговите представи асоциален е всеки, който сам се грижи за себе си и е независим.
  • Тези и други кризисни инициативи не са обществено неутрални. Те отдават предпочитание на онези, които са по-добре организирани. Например от работодателски и синдикални организации. И затова не са малък и среден бизнес.
  • В тази схема не попадат и малоимотните домакинства. Циганските махали например засега са подкрепени най-вече с полицейско присъствие. Като запорени носители на зараза.
  • Според Юлиян Войнов фактическите средства на разположение са не повече от 1.7 млрд. Той посочва още, че не е ясно как ще бъдат задължени банките да се включат в изпълнението на идеите на правителството.
  • Банките са важен елемент в главоблъсканицата. Делът на активите на сектора в БВП в края на 2019 г. бе над 96%. Кредитите и вземанията от неправителствения сектор – 50% от БВП, приблизително 55 млрд. лв., а собственият капитал на банките – 15 млрд. Пасивите – около 85 млрд. Ако съм прав, че икономиката търпи преки загуби от поне 50 млн. лв. на ден, няма как стабилността на системата да не бъда засегната.

Неизказаните действия и бездействия

Някои проблеми не се виждат или не се изговарят, защото няма организирана гръмогласна сила, за да ги посочи с нужната чуваемост.

От 13 март общинските и държавните администрации фактически не работят, това важи и за агенциите по вписванията, кадастър, приходите, автомобилните превози, околна среда, общинските администрации, електро-разпределителните дружества и ВиК (и държавни, и частни).

Общият брой на административните услуги, предоставени от всички административни структури в страната са малко под 2 100 на брой. Според изследване на ИПИ през 2014 г. тези услуги са предоставени 218 млн. пъти. От тях над 80% се падат на НАП. По електронен път се предоставят 10-11 млн. отделни услуги, а от тях приблизително 60% – на юридически лица.

Предполагам, че часовете за 2020 г. би трябвало да са около 80 млн. (или малко над 600 млн. лева работно време). Това е единствената схема, която е в интерес на по-бедните, защото тяхното работно време е по-евтино от това на фирмите и хората от „средната класа“.

Важно в сегашната икономически ситуация е и обстоятелството, че много от „услугите“ към бизнеса са негови задължения.

В по-голяма си част те не могат да бъдат изпълнени по електронен път, защото процедурите не го предвиждат, или администрацията, гражданите и фирмите не са готови да го направят. Това са заверки, визи за строителство, еднократни разрешителни за местни или международни транспортни услуги, строителни разрешителни и съгласувания за включване на обекти към електроразпределителната или ВиК мрежите.

Ако администрациите продължават да не работят за периода на извънредното положение, дори онова, което може да работи в икономиката, ще спре.

Онова, което да работи

То също е част политиката на правителството, защото се случи от само себе си.

Тук попадат отложените задължения по кредитни договори, данъчни задължения (без тези към НОИ и НЗОК) и принудителни производства по тези задължения.

Важното тук е да се даде ясна за всички перспектива за периода след извънредното положение, по възможност без неясни предпочитания към бенефициентите. Една от разликите от предишните извънредни ситуации е, че сега е относително безболезнено да се поеме нов държавен дълг.

Извънредното положение доказва, че много правителствени проекти, разходи и регулаторни режими са безсмислени. Дори администрацията не разбира защо ги прилага, след като не съблюдава задълженията си, наложени със закон не само на гражданите, но и на фирмите.

Парламентът обаче се саморазпусна, за да работи ad hoc. Не е ясно дали народните избраници ще са готови да актуализират бюджета 2020 г. и да допринесат за нужната дългосрочна перспектива.

Авторът е е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.

Заб: Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!