Владислав Горанов.
На снимката: министърът на финансите Владислав Горанов.

Финансовият министър Владислав Горанов представи пред членовете на Министерския съвет актуалното състояние на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети.

Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално със 119,0 млн. лв.

При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.

„Следва да се има предвид, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение”, се посочва в доклада на финансовия министър.

„В този смисъл параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата, породена от пандемията с коронавирус и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда. В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други”.

КОМЕНТАРЪТ НА ПРЕМИЕРА

„Дори през месец март параметрите на изпълнението на бюджета са добри, като консолидираната фискална програма отчита превишение на приходите над разходите в размер на 1,2 % от прогнозния БВП”, написа във Фейсбук премиерът Бойко Борисов.

Според него, благодарение на дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години страната ни е успяла да влезе в добро състояние в извънредната ситуация, предизвикана от разпространението на коронавируса.

Министър-председателят отбелязва, че негативните фискални ефекти по линия на спад в приходите, вследствие на ограничителните мерки в България и основните търговски партньори от ЕС и трети страни, ще се проявят с известно забавяне и ще бъдат силно изразени през второто и третото тримесечие на настоящата година.

„Затова българското правителство предприе действия за запазване на работните места като „60 на 40“, както и редица други мерки в помощ на хората и на бизнеса. Не предвиждаме ограничаване на плащанията по големите инфраструктурни проекти, предвидени за финансиране и изпълнение с разчетите за годината, с което ще подкрепим инвестициите при очаквания спад в непубличния сектор. Предприехме и действия и за преструктуриране на Оперативните програми, съфинансирани от ЕС, с което за мерки за подкрепа на икономиката и борба със заразата с COVID-19 ще бъдат осигурени 870 млн. лв. В прогнозите си ЕК посочва, че силата на българската икономика и положителните външни и фискални баланси преди избухването на пандемията от COVID-19, са предпоставка за бързо икономическо възстановяване. Очакванията на експертите са това да се случи още през 2021 г., за което правителството ще положи максимални усилия, за да помогне на всеки един българин“, допълва Бойко Борисов.

ПРИХОДИ ОТ ДАНЪЦИ

Общо за първите три месеца в бюджета от данъци и осигуровки са постъпили над 8,5 млрд. лева, което представлява 23 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината.

В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината.

Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните.

„Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци”.

Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.

Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.

РАЗХОДИ ПО БЮДЖЕТА

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети.

За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева.

Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други.

По отношение на мерките в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г., през отчетния период са финансирани основно разходи, свързани със системата на здравеопазването. Финансирани са най-неотложните разходи, свързани с осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други за медицинския състав, които са на първа линия в борбата със заразата. Основната част от тези разходи са осигурени в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети.

Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева.

Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лв.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!