Красимир Каракачанов
На снимката: министърът на отбраната Красимир Каракачанов

Зад паравана за борба с корупцията се търси узаконавяне на еднополовите бракове и несъществуващи малцинства, както и разрушаване на българските традиции и ценности – така лидерът на ВМРО и военен министър Красимир Каракачанов интерпретира писмото с въпроси към българското правителство на Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в Европейския парламент. В опит да омекоти силата на удара от Брюксел министърът се опита да преобърне посоката на дебата, като го насочи към изпитаната почва на защитата на традиционните български ценности, каквото и да значи това. Той остро скочи срещу такъв „системен натиск с всички сили и средства срещу България“. Каракачанов възропта срещу „закрито“ изслушване на няколко печално известни у нас неправителствени организации, сред които отново се нарежда Българският хелзинкски комитет“.

„Днес се търси същият ефект, като под паравана на „борбата с корупцията“ – една безспорно чувствителна обществена тема – се търси узаконяване на несъществуващи етнически и всякакви други малцинства, еднополови бракове и разбиване на българските традиции и ценности. Учудващо е, че същите онези т.нар. български НПО защитават една коминтерновска югославска антибългарска теза“ – пише Каракачанов.

Министърът се възпротиви на това, което вижда като натиск в посока ратифициране на Истанбулската конвенция, в която той под прикритието за борба с насилието вижда средство за прокарване на други цели:

– Българската Конституция гарантира индивидуалните човешки права, а не колективни малцинствени такива;
– Въпросът за „македонското малцинство“ е напълно закрит както в договорите ни с Македония, така и в българската Конституция;
– Джок Полфрийман е доказан и справедливо осъден убиец, чието целенасочено провокативно публично поведение граничи с патология и поставя въпроса за неговото платено използване от някои от същите тези НПО;
– Българският конституционен съд окончателно постанови несъвместимостта на Истанбулската конвенция с българската Конституция.

Прави впечатление, че по отношение на Полфрийман министърът е пропуснал да коментира в изявлението си доколко е справедливо пренебрегването на доказателства, представени от адвоката на австралиеца по делото за убийство. Каракачанов видимо е забравил и критиките, които съдът получи, когато взе решение за предсрочното освобождаване на Полфрийман, който и досега не може да напусне България поради иституционален хаос.

Ето и пълното изявление на министър Каракачанов:

Наскоро стана известно, че Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в Европейския парламент е изпратила свое писмо с въпроси към българското правителство.

Това писмо с въпроси идва след „закрито“ изслушване на няколко печално известни у нас неправителствени организации, сред които отново се нарежда Българският хелзинкски комитет.

Официално обявен претекст за срещата е „борбата с корупцията“ по искане на същите НПО. Оказа се обаче, че зад паравана на „борбата с корупцията“ за пореден път е поставен въпросът за „правата на ЛБГТИ хората“ „Рома-хората“ и „Българо-македонското малцинство“ – цитатите са дословен превод от писмото до българското правителство.

Поставя се въпросът „Защо българското правителство не отчита погрешните интерпретации на Истанбулската конвенция и защо не работи за протекция на жените чрез ратифицирането на конвенцията?“. Поставя се също въпросът за „правата на австралийския гражданин“ Джок Полфрийман.

Всички въпроси се използват като средство за натиск срещу България на фона на следните безспорни факти:

От всичко изброено дотук става ясно, че се оказва системен натиск с всички сили и средства срещу България – като национална държава, срещу християнството у нас – като хилядолетна ценностна система, и срещу българските национални институции – като единствена пречка пред налагането на антинационални и антихристиянски ценности, норми и практики.

Както добре си спомняме, именно Истанбулската конвенция гръмко се обявяваше срещу насилието срещу жени, а всъщност практически подготвяше узаконяването на еднополовите бракове в България и отваряше врата за привилегии на мигранти през нашите граници.

Инструменти на този „истанбулски“ комплот срещу страната ни бяха някои печално известни на българското общество НПО, сред които отново Българският хелзинкски комитет, както и някои други с думата „джендър“ в наименованието си.

Днес се търси същият ефект, като под паравана на „борбата с корупцията“ – една безспорно чувствителна обществена тема – се търси узаконяване на несъществуващи етнически и всякакви други малцинства, еднополови бракове и разбиване на българските традиции и ценности. Учудващо е, че същите онези т.нар. български НПО защитават една коминтерновска югославска антибългарска теза.

Като председател на ВМРО категорично заявявам, че ръководената от мен политическа формация категорично ще се противопоставя на всяка форма на натиск срещу страната ни и на всеки опит за ерозиране на националната ни идентичност, размиване на християнските ценности и разбиване на традиционното семейство от мъж и жена.

Призоваваме всички български политически партии да заемат същата ясна и категорична национална позиция, а не да се спотайват пред поредния опит за натиск срещу нашата страна, надявайки се на политически дивиденти с оглед на предстоящите извънредни или редовни парламентарни избори.

Наскоро стана известно, че Комисията по мониторинг (DRMFG) към комисията LIBE в Европейския парламент е изпратила свое…

Gepostet von Красимир Каракачанов am Donnerstag, 17. September 2020

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!