Господин Джон Кристофър Деп, по-известен на широките народни маси като Джони Деп и още по-известен като залитащия (и без да е пил ром) пиратски капитан Джак Спароу, празнува юбилей.
Добрият стар женолюбец Джони, когото бившата му жена Амбър Хърд се опита да представи като лошия стар женобиец Джони, навърши 60, да е жив и здрав.
Бившата ти да те изкарва по-лош, отколкото си, не е новост. Но да те изкарва такъв, за да ти вземе половината от милионите, които си спечелил с честен труд, защото си я бил бил – това вече се нарича кофти номер.
Накрая се оказа, че работата съвсем не е така. Добре, че безпристрастният американски съд разследва съвестно случая и отсъди: мистър Деп не само не е шамаросвал красивата Амбър, ами точно обратното. Освен това тя го е наклеветила без основание, изложила го е пред обществото, причинила му е морални и материални щети и затова… трябва да му плати няколко милиона долара компенсация, плюс разноските по делото. Точка.
Вече чуваме как реагирате по навик: Абе, той Джони е купил съдиите, работата е ясна. На което ние ще отговорим само: полека, защото говорите за съдебната система на Съединените щати, не на България. Разликата е от небето до под земята. И в Америка стават грешки, но това са съдебни грешки, за които после се правят филми с голям бюджет и от големи режисьори.
Тук грешки не стават и режисьорите ни са слаби. Тук стават едни други неща, обикновено под масата. Доскоро под масите в ресторант „Осемте джуджета“, сега – в други заведения за обществено хранене. Патилите знаят.
Но да се върнем на добрия не чак толкова стар Джони, защото все пак той е юбилярът днес, а не Иван Гешев.
Джони Деп не е от хората, които се усмихват често и почти не се смеят на глас пред камерите. Дали се смее широко и ясно в личния си живот, това не можем да знаем. Факт е, че обича да се снима в странни филми, нетипични за Холивуд. Как да си обясним иначе участието му в американски филм на сръбски режисьор за ескимоси, откачени провинциални лели и летяща риба? (Разбирате, предполагаме, че става дума за прекрасния и крайно нестандартен „Аризонска мечта“ на Емир Кустурица.) Или защо се превъплъщава в доста грозните, изкривените същества от филмите на приятеля си Тим Бъртън в „Тъмни сенки“, „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“ и „Алиса в страната на чудесата“? Това всичко – с неговата физика на хубавец и дори на секс-символ.
Няма да сгрешим, ако кажем и че без него франчайзът „Карибски пирати“ нямаше да е толкова забавен и разкошен. Само си представете, да речем, Дуейн Джонсън-Скалата в ролята на капитан Джак Спароу. И той звезда, и хубавец, и май даже има чувство за хумор освен мускули. Но някак си не си го представяте, нали?
Да не изреждаме, всичко го има в Уикипедия.
Само ще припомним: като си измислял ролята на Джак Спароу, на Джони му скимнало да се държи като любимеца си Кийт Ричардс – китариста на „Ролинг Стоунс“. Получи му се, очевидно е.
Дотам, че на продуцентите им скимна в четвъртата серия да поканят самия Кийт Ричардс за малка, но важна роля. Коя, сещате ли се? На бащата на капитан Джак Спароу. Този филм си струва да се гледа дори само заради срещата в кадър на стария и младия Спароу. Класика.
За сведение: Джони Деп няма „Оскар“, макар че филмите с него са спечелили над 5 милиарда долара по света. Номиниран е 3 пъти за най-добра мъжка роля: през 2004, 2005 и 2008 година, съответно за Джак Спароу, за „Пътят към Невърленд“ и за „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“. Освен това – 4 пъти за Награда на гилдията на актьорите и 8 пъти за свръхпрестижния Златен глобус. Печели 2 „Глобуса“ – за Суини Тод и за Джак Спароу. Много-малко – толкова.
Та този 60-годишен господин, който освен това свири на китари, ще ни посвири и на нас. Лично и на ушенце. Само след 3 дни – в София, на 12 юни, в концерта на Hollywood Vampires. В групата той дърпа струните на баса, а демоничните вокали осигурява друг нестандартен тип – дядо Алис Купър.
Холивудският вампир Джони, освободил се от тегобите на брака с иначе много красивата Амбър Хърд, не ще нищо особено на софрата в гримьорната си за концерта. Освен задължителните портокалов джин, италианска бира, френско вино и шампанско (пак френско). Нямаме съмнение, че организаторите ще му ги осигурят. За хапване – каквото падне, само не и чушки! Никакви чушки!
Още новини за култура – четете тук
