В началото на XX век вестниците по целия свят пишели за шведския моряк, който станал вожд на остров Табар. Историите за живота му варирали от истина до пълни измишльотини.
Карл Петерсън се е родил в Швеция. Като поотраснал станал моряк и така, докато не навършил 17.
След 6-годишна кариера в морето, през 1898г. той приключил работата си в Германската Новогвинейска търговска къща, чието седалище било в Кокопо, Папуа Нова Гвинея. Ето защо работата му включвала пътувания буквално до другия край на света.
На Коледа 1904г. той и екипажът му корабокруширали – корабът им потънал в Тихия океан, близо до остров Табар.
Местните били канибали и сами може да си представите колко се зарадвали като видели толкова много „храна” буквално да изплува на брега им.
Щом успял да се добере до брега, Петерсън веднага бил наобиколен от любопитните островитяни. Те били готови всеки момент да го убият и да го изядат, но се случило нещо необичайно.
Местните били хипнотизирани от очите на непознатия. За разлика от всички очи, които някога били виждали, тези на Петерсън били сини като морето.
И така, островитяните се смилили над него и му дали възможност да живее. Той бил силен, чаровен и много красив, и не след дълго дъщерята на вожда Лами – Сингдо се влюбила в него.
Три години по-късно двамата се венчали. Петерсън убедил местните да започнат търговия с копра (месестата част на кокосовия орех). Няколко години по-късно той създал собствена кокосова плантация, която нарекъл Терипакс.
След смъртта на вожда Лами, Петерсън станал крал на острова. Сред островитяните той бил известен като „Силният Чарли” и той наистина бил в отлично физическо състояние.
Петерсън жънел успехи и в бизнеса, имал и щастлив брак. С жена си имали осем деца. Шведът работил наравно с останалите и се отнасял добре с работниците си. Хората на острова го харесвали и уважавали. За съжаление през 1921г. съпругата му умряла. В мъката си той правел грешка след грешка и в крайна сметка това довело до неговия край.
Карл Петерсън се върнал в Швеция през 1922г. и се запознал с Джеси Симпсън. Заедно се върнали на остров Табар, където и се оженили през 1923г.
Докато отсъствал плантацията му била занемарена и той почти фалирал. Отгоре на това заедно със съпругата му се разболели от малария.
Да се изправи отново на крака, в буквален и преносен смисъл, не било лесно, но той някак си успял. Съдбата за пореден път му се усмихнала – Петерсън намерил златно находище на остров Симбъри.
Жена му се опитвала да се излекува, първо в Австралия, а след това в Швеция, но в крайна сметка болестта я надвила и скоро тя починала.
Същата година Петерсън напуснал Табар, но две години по-късно умрял от сърдечен удар.
Експерти смятат, че историята за Петерсън вдъхновила Астрид Лингрен, когато пишел емблематичната си книга „Пипи Дългото чорапче”. Смята се, че образът на бащата на малката пакостница е инспириран от шведския моряк, който станал вожд на канибалско племе, живеещо на самотен остров.
