Здравният министър Кирил Ананиев отмени заповедта си, чрез която имаше възможност да се налага задължителна изолация в болница за определени групи хора, заразени с коронавирус.
Решението на министъра идва часове, след като срещу заповедта бе подадена жалба в съда, защото нарушава основни човешки права.
На 13 май Ананиев заповяда, че хората над 60-годишна възраст и тези с хронични заболявания, задължително трябва да бъдат лекувани и изолирани в болница, ако имат коронавирусна инфекция.
Няколко дни по-късно адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев подадоха жалба в съда срещу въпросната заповед, с аргумента, че тя грубо погазва Конвенцията за правата на човека. Те напомниха за решението на Европейският съд по правата на човека, че принудителното лечение по Закона за здравето е равносилно на лишаване от свобода.
Заповедта е отменена през нощта, но на нейно място е издадена нова: болничното лечение за хора с коронавирусна инфекция вече ще е по предложение на личния лекар в зависимост от това как протича заболяването.
Отказът от болнично лечение ще се прави писмено и изрично. При всички положения болният трябва да бъде задължително изолиран и/или лекуван вкъщи за 28 дни от датата на лабораторното потвърждаване на диагнозата му.
Новата заповед обхваща и други две групи граждани, които подлежат на изолация или настаняване в болница – хората, за които заболяването протича тежко със задух, кашлица и други, както и хората, които не могат да бъдат изолирани в домашни условия (понеже са настанени в социални институции).
Въвеждането на хора за болнично лечение става само със съгласие на пациента, освен ако в закон не е посочено друго, а медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие. Пациентът по всяко време може да откаже медицинската помощ.
Конституцията пък забранява принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.
Преди няколко седмици, в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг адвокат Александър Кашъмов също разкритикува тази възможност, която бе залегнала в промените на Закона за здравето:
„Чл. 61 ал. 2 дава възможност, със заповед на министъра на здравеопазването, да се разпореди задължителна изолация на болни и заразоносители, и карантина, намирам, че този текст е прекалено общ. Той е по-развързващ ръцете за произвол, отколкото е сегашната разпоредба, която беше приета в началото на извънредното положение и която позволяваше „само, когато съществува заплаха за здравето” да се издава заповед на министъра”.
И добави:
„В светлината на решения на Страсбург, при които подлагането на принудително лечение, без разрешение на съд преди това, се смята за нарушение на правото на личния живот, гарантирано от чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Аз намирам тази разпоредба за прекалено широка, прекалено неясна и даваща възможност за произвол”.
Адвокат Кашъмов обясни:
„По-нататък, тези заповеди, които се издават от ръководителя на съответното лечебно заведение, свързани със задължителна изолация и лечение на хората, подлежат на обжалване пред Административния съд, но изрично е казано, че обжалването не спира изпълнението на заповедта. Това, когато говорим за случаи, които се засягат сериозно основни права, е недопустимо. Може, разбира се, за целите на бързото и ефективно преборване на една зараза да приемем, че интересът на обществото за запазване на здравето надделява над конкретните индивидуални права, но във всички случаи тук трябваше да се остави една врата, т.нар. изключение от изключението, което в други закони го има и във всички демократични закони. Трябваше да пише, че обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен, ако съдът не прецени друго. В една правова държава и когато не сме в извънредното положение съдът има последната дума дали нещо е незаконосъобразно. То така някой може да реши да настани някой, който не му е симпатичен на принудително лечение. И ще излезе, че този човек трябва да претърпи принудителното лечение, преди да се е произнесъл съд.”
Цялото интервю с адвокат Кашъмов може да прочетете ТУК.
