Александър Кашъмов
на снимката: Адвокат Александър Кашъмов
Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.

Г-н Кашъмов, правителството предложи промени в Закона за здравето и още нормативни актове, с които да се регламентират мерките след отмяната на извънредното положение. Какво по-различно се предлага и какви ще бъдат последиците за българските граждани?

На първо място трябва да кажем, че когато не се обсъжда Закон за извънредното положение, какъвто беше законът, който бе приет на 24 март и след това изменен през април, няма никаква разумна причина, която да оправдае нарушението, което правителството извърши на Закона за нормативните актове, като не подготви предварително текст на проектозакон, не го оповести, както е предвидено в чл.26 от Закона за нормативните актове, не го обяви за обществено обсъждане, дори в съкратен срок (ако речем, че е трябвало по-спешно да се действа), по никакъв начин не се осъществи никакво обсъждане със заинтересованите страни.

Дори и обявеното извънредно заседание на МС за обсъждане на този закон, излезе на сайта на самия Министерски съвет чак следващите дни. А до ден-днешен няма стенограма от обсъждането. Това за мен прави абсурдно Народното събрание да го обсъжда, без дори да знае какви спорове са възникнали, освен от преразкази, направени на една вечерна пресконференция в понеделник.

Така че започвам с това, защото не случайно достъпът до информация и участието на гражданите в процеса на взимане на решения, са основополагащи за една демокрация от 21 век. Ние не сме в 18-19 век, където нещата да стават единствено в НС. И това, смятам, че е едно много сериозно съображение. И се учудвам, че никой – нито от политическите сили, нито от гражданското общество не го изтъкна като проблем. А това за мен е фундаментален проблем, в момент, в който трябва да се положат темелите на излизане от извънредно положение и преминаване към едно по-нормално състояние на обществото.

Някои от конкретните изменения, правно-технически те не са извършени достатъчно грамотно. Да вземем, например, чл. 61, ал.1 от Закона за здравето – той преповтаря едно към едно точно текста, какъвто е в момента. Значи някои хора не са научили това, което се учи на студентската скамейка – че когато се пишат изменения и допълнения в закон не се преписват съществуващи разпоредби.

На следващо място – ал. 2, която дава възможност, със заповед на министъра на здравеопазването, да се разпореди задължителна изолация на болни и заразоносители, и карантина, намирам, че този текст е прекалено общ. Той е по-развързващ ръцете за произвол, отколкото е сегашната разпоредба, която беше приета в началото на извънредното положение и която позволяваше „само, когато съществува заплаха за здравето” да се издава заповед на министъра.

Какво означава „извънредна епидемиологична обстановка”, как се определя? Това за мен разширява нещата до една неопределеност. Тук виждаме, че не се говори за коронавирус – нещо, което би било съвсем конкретно, ясно, насочено към конкретни цели и би допринесло евентуално за необходимото стеснително тълкуване на една такава разпоредба.

В светлината на решения на Страсбург, при които подлагането на принудително лечение, без разрешение на съд преди това, се смята за нарушение на правото на личния живот, гарантирано от чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Аз намирам тази разпоредба за прекалено широка, прекалено неясна и даваща възможност за произвол.

Абстрахираме се от това, че министърът на здравеопазването изглежда читав човек и вероятно ние не очакваме да се използва по този начин тази разпоредба, но един закон винаги трябва да бъде пресилен, когато се засягат права, защото в противен случай някой ден той може да стане основа за отваряне на вратата за произвол.

По-нататък, тези заповеди, които се издават от ръководителя на съответното лечебно заведение,  свързани със задължителна изолация и лечение на хората, подлежат на обжалване пред Административния съд, но изрично е казано, че обжалването не спира изпълнението на заповедта. Това, когато говорим за случаи, които се засягат сериозно основни права, е недопустимо. Може, разбира се, за целите на бързото и ефективно преборване на една зараза да приемем, че интересът на обществото за запазване на здравето надделява над конкретните индивидуални права, но във всички случаи тук трябваше да се остави една врата, т.нар. изключение от изключението, което в други закони го има и във всички демократични закони. Трябваше да пише, че обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен, ако съдът не прецени друго. В една правова държава и когато не сме в извънредното положение съдът има последната дума дали нещо е незаконосъобразно. То така някой може да реши да настани някой, който не му е симпатичен на принудително лечение. И ще излезе, че този човек трябва да претърпи принудителното лечение, преди да се е произнесъл съд.

Тези промени в законите наистина ли уреждат само санитарните мерки или се прави опит да бъдат ограничени демократичните права на българските граждани?

В едно реално общество само санитарни мерки не може да съществуват, освен ако те не са задължение някой да дезинфекцира средата, след като някой си тръгне. Във всички останали случаи ние имаме реално измерение, свързано със засягане на права. Естествено е, че когато разпоредиш един човек да бъде принудително вкаран в болница, няма как да се приеме, че това е мярка, която не засяга права. Това засяга основни права – на личен живот, на живеене, на свободно придвижване и т.н. Тоест, ние говорим за една палитра от права, които в крайна сметка подлежат на ограничаване, чрез тези мерки. Това е в самата природа на мерките и то не може да бъде другояче.

Искам да обърна внимание и на едно изменение, което се прави в Административно-процесуалния кодекс. Всички заповеди на министъра на здравеопазването се приемат за общи административни актове, както виждаме. Те подлежат на предварително изпълнение и те не се мотивират, а съображенията за тяхното издаване се казват паралелно на издаването им или в последствие. В редица случаи ние не виждаме свързване на заповедта с нейните мотиви и хората, включително и полицията в последствие като тръгва да контролира дадени мерки, не може да се ориентират каква е била целта за издаването на една такава заповед. Това е допълнителна причина да не се осигуряване нейното стеснително и рестриктивно прилагане – нещо, което е необходимо, защото става въпрос за засягане на права.

Има препращане към чл. 73 от АПК, където именно е това предварително изпълнение. В АПК се казва, че това е при условията на неотложност. Неотложност обаче трябва да се доказва за всеки конкретен случай. Не може да напишеш в закона, както прави Народното събрание, че мерките са винаги в състоянието на неотложност, защото това не е вярно. Неотложността е състояние, което винаги се преценява конкретно за всеки случай.

Така че смятам, че се засягат основни права и в определени ситуации е необходимо да се засягат, но лошото е, че според мен, гаранцията, която се предоставя за защитата на тези права, които са засегнати, не е достатъчно сериозна за този проектозакон.

И трябва да има едно по-широко обсъждане, точно за да могат да бъдат избегнати случаите, в които да се злоупотребява, вместо да се опазва общественият интерес, чрез този закон.

Прави впечатление, че някои от въведените и със Закона за извънредното положение мерки, и с настоящите промени, ще останат и след отмяната на извънредното положение и преминаването на опасността. Защо бяха написани по този начин законите?

Категорично е, че този закон, доколкото е преминаване в нормално състояние, в него не се предвижда срок, а в същия момент голяма част от мерките имат извънреден характер. Това е очевидно противоречие и не бива да бъде така. Трябва или да има срокове и за тези мерки, дори да е по-дълъг от 2 месеца. Ако няма срокове, тогава този закон не трябва да бъде по този спешен, непрозрачен и без обсъждане начин пробутван напред.

Това създава опасността, именно под знака за борбата с коронавирус, която е необходима, да бъдат подставени основите за злоупотреби от страна на властимащите по отношение правата на гражданите.

Ние вече видяхме няколко такива случая.  Погледнете какво стана с правото на свободно изразяване на някои хора, които бяха подведени под отговорност за това какво са казали. Виждаме, че се създават опасности и възможности да бъде неправилно прилаган законът и да бъдат осъществявани репресивни мерки.

Искам да обърна внимание и на още нещо: когато има такива силно навлизащи в личните права мерки, от гледна точка на прозрачността и достъпа до информация, правителството трябва да предприеме сериозни мерки и те да бъдат в закона. Като ще се приемат заповеди на министъра на здравеопазването или на ръководителите на лечебните заведения, тези заповеди трябва да бъдат публични. За мен трябва да бъдат обособени в отделен регистър, чрез този закон, за да може всеки гражданин да провери каква заповед е издадена, с какви мотиви. Да може да се преброи колко души и къде са подложени на действието на подобна заповед, разбира се, при гаранцията за запазване личните данни на хората. Ако няма такава публичност, ние няма да можем да осъществим граждански контрол как се прилагат тези мерките, които остават извънредни, въпреки че положението вече няма да е извънредно.

Голяма част от мерките и в Закона за извънредното положение, и в промените на Закона за здравето, ще останат и след отмяната на извънредното положение. Притеснявате ли се, че коронавирусът, освен страх от пандемията, може да ни докара и недемократично и неевропейско законодателство, от което да страдаме години наред?

 

Такава опасност не е изключена. Така, например, виждаме, че изменението и допълнението в един закон за електронните съобщения, свързан с достъпа до трафични данни, данни за трафика на електронни съобщения, каквито са телефонните разговори, например, беше направено за целите на привеждане на отклонилите се хора от болнично лечение. Но това изменение няма яснота дали е скрепено със срок, тъй като това изменение в Закона за електронните съобщения можем да смятаме, че е без срок, което означава, че безсрочно се разшири възможността достъпът до трафични данни да бъде използван уж за тези цели. Обърнете внимание, че там съдебният контрол не е предварителен, както е в случая на разкриване и разследване на престъпления, а е постфактум. Тоест, позволява се първо да има една намеса в свободите и правата на хората, а едва след това съдът да прецени. Ние нямаме информация, гражданинът не се уведомява, ако спрямо него е било допуснато нарушение.

С този пример аз искам да илюстрирам, че безспорно се създава една закона среда, която може да бъде опасна за гарантирането на основните права. Не случайно Съветът на Европа през април надигна глас към държавите членки да не се занижава степента на защита на правата на хората. Не случайно държавите членки на ЕС подписаха една обща декларация, към която и България се присъедини.

Но освен да има декларации, трябва да има и реално изпълнение на тези декларации, защото хубаво е да се пазят хората, но тези хора трябва да продължат да бъдат свободни и да контролират управляващите и да имат права, съгласно законите и основите на демократичното общество.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!