Животът на изцяло проруския ни парламент, какъвто България не беше имала през годините на прехода от съветския колониализъм към посткомунизма, приключва формално на 25 март. Ще се прероди ли обаче той в това свое качество след 4 април?
Ако се вярва на социологическите проучвания, диктатурата на русофилщината от сегашното Народно събрание няма да може да се възпроизведе в досегашния й вид. Дори само присъствието на “Демократична България” като опозиция ще развали монолитната прокремълска картинка.
Това не значи, че не може да има мнозинство, което да обслужва някой нов стратегически проект на Путин, както руския му газов поток, преименуван от премиера Борисов на “балкански”, за да избегне лошия вкус в устата на българите, които трудно преглъщат названието “ турски” поток.
Едва ли е случайно, че най-откровено проруските партии и организации у нас обичат да посягат на най-светлата страница от историята ни, чиято тъмна страна е руската съпротива срещу независимостта на Българската православна църква и Възраждането. Спомняте ли се онзи клуб на бизнесмени от ерата на проруската корпорация Мултигруп, която си купи правителство с мандата на ДПС и му назначи за премиер президентския съветник Любен Беров? Наричаше се “Възраждане”.
На възрожденството посегна рекламното лице на руските енергийни проекти в България Георги Пъванов, който още в качеството си на президент учреди “Алтернатива за възраждане на България.” Явно му се е усладило да се гаври на историческа тема, след като стана носител на награда “Стефан Стамболов”, смятан за най-видния “русофоб” в българската история.
“Възраждане” се нарича и варненската партия, чиито пратеници се опитаха да ме линчуват през март 2019 година в Добрич на представянето на книгата ми “Измамата “Сан Стефано”. Босът на тази партия Костадин Костадинов беше откроен от руското посолство като любимец на Кремъл, публикувайки в своя сайт негово изстъпление срещу българските противници на русофилията, наричани от него с нацисткия термин “подчовеци”.
Сега и награденият от Путин за най-активно русофилстване в България Николай Малинов си нарече откровено проруската партия “Възраждане на отечеството”. Заканва се да превземе парламента с фронтална атака. Това не би трябвало да е проблем за него, ако беше вярно руското твърдение, че 80 на сто от българите са русофили. В този смисъл след резултатите от изборите, които очаквам с най-голямо нетърпение, е най-после да получим достоверна представа колцина са тези избиратели в България.
Да, когато се види, че партийката на Малинов получава унизително нисък процент като за нейните богатирски претенции, той най-вероятно ще се оправдае, че русофилите у нас са гласували за различни партии. И ще бъде прав, макар и да не вярвам да бъде оправдан в Москва за провала си, който вреди на руското влияние, изобличавайки орденоносеца Малинов като престарал се “светец”, който само на Путин е драг.
Вярно е, че русофилстващите избиратели подкрепят традиционните торпили на руското проникване у нас, които не са официално брандирани като съветски продукт. В сегашното Народно събрание “Атака” и БСП открито се обявяваха за проруски. ДПС “само” изхвърли от върха на партията си лидера Лютви Местан заради нетърпимата в Москва проява на “русофобия” от негова страна, когато застана на страната на натовска Турция по казуса със сваления руски самолет.
ГЕРБ от своя страна се опитват да отклонят вниманието от прокопания руски газов поток чрез леки закачки по адрес на руските шпиони у нас, прогонвайки неколцина от тях на фона на необичайната за подобни случаи в други държави търпимост, проявена към София от страна на Москва . Самото обявяване на Николай Малинов за руски шпионин постигна разобличителен ефект за зависимостта на Борисов от Путин, който го унижи с награждаването на подсъдимия за шпионаж български гражданин на червения килим край Червения площад. Борисов не посмя да възрази нищо срещу шамара, който показа ясно кой кара влака в България докато той шофира джипка.
Разобличаваща за управляващите беше и реакцията на руското посолство на критиката от страна на Джесика Ким, дипломат на САЩ в София, във връзка с корупцията в България. Управляващите българи премълчаха, но на тази критика гузно и гневно реагираха от Руското посолство. На практика демонстрираха който командва парада ( на корупцията) у нас.
Не случайно митичният вече в ролята му на селекционер за президентските избори у нас преди 5 години бивш генерал от КГБ Леонид Решетников заяви откровено в свое интервю, че Кремъл предпочита ГЕРБ пред БСП.
Путин явно предпочита БСП да стои на резервната скамейка. Това е наказанието й, че не препъна България по пътя й към НАТО и ЕС, докато ГЕРБ нямат вина по тази линия и явно слушкат достатъчно ( ако употребя умалителната думичка по примера на “спинкащия” с кюлчета, пачки и пистолет). Водещата роля на ГЕРБ в руските планове у нас се видя от цял свят чрез ударното прокарване на руския газопровод през България – първия завършен от а до я руски стратегически енергиен проект в годините на прехода от съветския колониализъм към постсъветската ни енергийна зависимост.
Москва залага у нас на доста троянски коне едновременно. Какво се крие в това отношение под лъскавия чул на “Има такъв народ” можем само да гадаем поради пълното мълчание откъм конюшната на Дългия. Ако съдя по факта, че неговата днешна дясна ръка Тошко Йорданов ме нарече през 2014 г. “русофоб” заради отказа ми да приема за легитимна руската окупация на Крим, е рядка, но показателна индикация какво можем да очакваме.
А можем да очакваме още от същото, но не съвсем. Чак такова проруско съвършенство на единодушието не се очертава в новия парламент дори само заради споменатото по-горе “русофобско “ присъствие на “Демократична България” в него.
Но да не бързаме да се радваме, че има напредък към състоянието от миналото, когато все пак имаше критични гласове по адрес на Кремъл сред българските парламентаристи. Не случайно краят на този парламентарен мандат съвпада с началото на мандата на Елеонора Митрофанова. В две свои обръщения ( за 3 март и за 8 март) тя вече включи в реториката си своите сънародници в България като субект на руския интерес.
Очаквайте развитие в тази насока.
За разлика от всички държави, граничещи с Руската Федерация, у нас няма руско етническо малцинство, което да служи като пета колона на Москва. Но това не е непременно плюс за каузата на европейска България. Дори напротив. Защото тази пета колона у нас е неразпознаваема по външни белези, освен когато предизвикателно вее руски знамена на своите сборища. Инфилтрирана е буквално навсякъде и се състои от “етнически българи”.
Етническите руснаци, заселили се тук ударно в годините на управлението на ГЕРБ, са “само” най-голяма чужда колония у нас. А фактът, че вече биват споменавани като фактор от руската дипломация, не вещае нищо добро на фронта на съвременната българска кауза, свързана с еманципирането ни от своето минало на най-раболепен съветски сателит в Европа.
