Антоний Тодоров завършва 9-а Френска езикова гимназия и международни отношения във Висшия икономически институт в София. Доктор е на политическите науки с дисертация на тема „Политическото участие: Граждани, партии и избори в българското общество“. Член-учредител и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Редактор във в. „Култура“. Главен редактор на списание „Български наблюдател“. Старши съветник в отдел „Парламентарни изследвания“ на Народното събрание. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки.
Какво се случва с предизборната кампания в момента? Имате ли чувството, че наблюдаваме имитация на предизборна кампания?
Тази кампания започна сякаш нищо не се беше случило преди. Спомняме си протестите, които искаха оставки и предсрочни избори. Тази кампания започна сякаш идва поредната редовна предизборна кампания, за редовни избори, когато партии, на власт и в опозиция се състезават. Всеки обещава нещо и т.н. Тази кампания изглежда много повече като една театрална постановка, в която всеки играе роля, която не толкова е избирал, но която е влязъл, просто защото всички го правят.
Ето един пример. Някои партии представиха поне официално нещо като предизборна платформа, като БСП и „Демократична България”. ДПС е с една изключително формална предизборна платформа, с най-общи заявления. ГЕРБ представиха точно преди ден –два предизборната си платформа т.е много след началото на предизборната кампания. Сякаш това е някакво досадно упражнение, което трябва да направят от някакво особено чувство на приличие. Така, че съм съгласен, че това е една доста особена предизборна кампания.
Имате ли чувство, че сякаш никоя от партиите не иска властта и само имитира опозиционна активност? Според Вас страхуват ли се от предстоящите тежки решения във властта?
Ако наистина се страхуват от тежките решения, значи има някакво здравомислие. Но не мисля, че това е причината за тази ситуация. Аз също имам усещането, че опозиционните партии, било то парламентарни или извън парламентарни имат сякаш поведение на примирили се с това, че тези избори няма да бъдат спечелени от тях. Не знам на какво се дължи това. Но при всички случаи не е страх от една трудна ситуация за всяко следващо правителство. Интересно е и поведението на управляващата партия. Тя влиза в кампанията с невероятната увереност, че следващото правителство ще бъде пак контролирано от нея, че Бойко Борисов хак ще бъде министър-председател. Тази кампания започна сякаш нищо не се беше случило. Сигурен съм, че ще бъде много трудно формирането на ново правителствено мнозинство. Партиите го знаят и вероятно това ги стряска и ги кара да не бъдат очаквано по-активни.
Казвате, че опозицията не вярва, че би могла да спечели. Възможно ли е да се дължи точно на случилото се по време на протестите и на това, че въпреки сериозният обществен натиск правителството така и не подаде оставка? Възможно ли е да са загубили вяра, че може да победят на едни редовни избори?
Възможно е, но опозиционните партии не изиграха добре картите си по време на протестите. Тогава те трябваше да демонстрират малко здрав разум. Например да предложат една минимална програма, приемлива за протестиращите. Да кажат вижте ние сме много различни, но сме съгласни заедно да направим точно три неща, което да бъде някак си разчистване на терена, връщане на държавата на гражданите. При това можеше да бъде програма, ограничена във времето. Да кажат например една година след това нови избори и оттам насетне вече кой каквото спечели. Не успяха да го направят. Напротив. По-скоро демонстрираха ежби помежду си, различия, представени дори като непреодолими. И протестиращите загубиха вярата, че те съвкупно са в състояние да променят политическата ситуация т.е да прекъснат политическия вече монопол на ГЕРБ. Между другото ще добавя ако този монопол продължи ние наистина с широки крачки се отправяме към ситуации като тази в Унгария или тази в Русия.
Защо БСП губи активност и се връща към посткомунистическата реторика в полза на Русия и срещу богатите? Дали това е съзнателен или несъзнателен опит да се изгубят периферните гласове на по-модерните българи?
В БСП винаги е имало достатъчно различия. И различни фигури, и различни разбирания. Така, че това, което изглежда като връщане е по-скоро видимото надделяване на една от страните в БСП. Но онова, което според мен е по-важното е, че вместо да визира някаква друга политическа цел, която е именно промяна на политическото управление, която изисква основно критиката да е към ГЕРБ и да се търси сътрудничество в тази посока с други партии, БСП се зае много повече да се занимава със собствените си вътрешни проблеми. Да разчиства вътрешно терена. Това допълнително разочарова много хора, включително в средите на самата социалистическа партия. С други думи тя влезе в изборната кампания, борейки се с вътрешните си врагове. Нещо, което никога не носи добър резултат.
И лявата, и дясната алтернатива на ГЕРБ- „Демократична България” и „Мутри вън” доскоро сякаш бяха по-видими в общественото пространство. Заглушени ли са гласовете им или са стъписани от евентуалната бъдеща политическа отговорност?
По-скоро си мисля, че те не знаят какво ще правят след изборите. Знаят, че вероятно ще спечелят места в парламента, ще имат парламентарни групи. Какво ще правят с това? С кого? Не им много ясно и някак си като че ли се страхуват да го обявят. Имат понякога предложения и идеи, които сигурно в една нормална предизборна кампания това би било разбираемо.
Например предложението на „Демократична България” да дава бонус от 5000 лева на всеки, който реши да замени автомобила си с електрически. Сигурно тази идея идва от страна на „зелените” в тази коалиция. Само, че не трябва да забравяме, че електрическите автомобили са сред най-скъпите в момента и всъщност „Демократична България” се гласи да даде по 5000 лева на най-заможните, които са в състояние да си купят такива автомобили. В ситуация, в която залогът на изборите е прекратяване на политическия монопол на ГЕРБ аз не виждам защо трябва да се извеждат на преден план такива предложения. Колкото до „Мутри вън” те и до момент нямат политическа програма. Така, че е трудно да предвидим какво възнамеряват да правят. Но те също са със съзнанието, че няма да имат мнозинство и че трябва да го постигнат в съгласие с други. Общо взето има една огромна неяснота и тя според мен е причината да не са толкова видими.
Има ли по-голяма яснота при формацията на Слави Трифонов и доколко тя би била фактор в едно бъдещо управление?
Там е още по-голяма неяснотата. Първо, че представители на „Има такъв народ” не участват в предизборните диспути. Да кажем, че това е тяхно решение, цялата кампания на партията върви в тяхната телевизия. Не знам обаче дали това ще е достатъчно. Предполагам, че тази партия не само ще влезе в парламента, но може би ще има едно значително парламентарно присъствие, но не достатъчно, за да бъде самостоятелен играч. Ще трябва да търси сътрудничество с другите. А кои са другите? Засега изглеждат като възможни партньори на Слави Трифонов в бъдещия парламент „Демократична България” и „Мутри вън”, но и трите заедно пак няма да постигнат мнозинство. И тогава възниква въпросът кой от другите- ГЕРБ, БСП или ДПС? Не е лесно да се избере, но все пак трябва да се мисли и за това.
Възможно ли е разрастването на пандемията да има и политически смисъл и по този начин да бъдат неглижирани и обезсмислени изборите?
ГЕРБ има неочакван политически съюзник и това е пандемията от коронавирус. Защо е неочакван? Защото първо това позволи на правителството да харчи почти безразборно. Ние виждаме напоследък толкова много разходи, които са с оглед справянето с пандемията. Но ако погледнем тези разходи могат да бъдат вписани в една абсолютна предизборна кампания. При това се правят напълно законно. Разбираемо. Като има пандемия трябва да се правят разходи. В това отношение опозиционните партии нямат същите ресурси и може би това ги обезверява. Да, пандемията може да наклони везните, може да откаже много хора да гласуват. Кои ще са тези ми е трудно да предвидя, може би по-възрастни, по-болни, тези, които се страхуват да отидат до избирателните урни. Изобщо този страх от коронавируса може да разубеди хората да се интересуват изобщо от това какво става с политиката. Това според мен „ще налее вода в мелниците” най-вече в големите партии, на тези, които разчитат иначе на верни избиратели. Очаквам участието на изборите на бъде все пак по-малко от предишните.
